Споразумение за инвестиции за над 500 милиона евро в Западните Балкани

Лидерите на шест балкански държави и техни колеги от ЕС се споразумяха на срещата си на върха в Триест за седем нови проекта за свързаност с инвестиции, възлизащи на общо над 500 милиона евро. Това се казва в заключителния документ, публикуван от домакина на срещата Италия късно в сряда, предаде ДПА.

Тази сума включва 194 милиона евро грантове от ЕС и кредити от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

Според заключителното комюнике е обещан и още един грант на стойност 11,4 милиона евро за енергийни и транспортни проекти в региона, а балканските страни са призовани да ускорят усилията за създаване на обща икономическа и търговска зона.

На дневен ред са и повече младежки обменни програми с надеждата, че ще помогнат за заличаване на част от лошите спомени за войните, опустошили Балканите през последните 20 години.

Срещата на високо равнище за Западните Балкани (т. нар. Берлински процес) в Триест бе с участието на представители на шест балкански страни - Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Македония, Албания.

Участието на европейски лидери като германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон бе напомняне за страните от региона, че надеждата за членство в ЕС е още жива. Балканските страни обаче са разтревожени, че форумът в италианския град цели да ги укроти, а не да им окаже помощ за еврочленство, отбеляза ДПА.

България ще остане ангажирана с подготовката на Западните Балкани за членство в ЕС

Подготовката на държавите от Западните Балкани за членство в Европейския съюз ще бъде един от приоритетите на българското правителство, когато в началото на следващата година поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Ние и сега сме силно ангажирани с този процес, защото в Европа не може да остават празни пространства, но ще използваме възможностите на председателството, за да подпомогнем в по-голяма степен подготовката на страните кандидатки и, надявам се, да помогнем и на държавите членки и на европейските институции с познанието си за процесите на Балканите. Това заяви министър-председателят Бойко Борисов пред лидерите от Берлинския процес.

Българският премиер участва по лична покана на италианския си колега Паоло Джентилони, домакин на събитието, в пленарната вечеря, обобщаваща дискусиите от срещата.

В изказването си пред лидерите Борисов постави акцент върху свързаността между страните от Западните Балкани, които се стремят към членство в Европейския съюз, и останалите държави от континента. По думите му това ще способства не само развитието на икономическите връзки, а и изграждането на доверие между държавите и народите им.

"Свързващата инфраструктура ще даде наистина нова перспектива за развитието на Балканите", подчерта Бойко Борисов.

Италианският премиер Паоло Джентилони призова Европейския съюз да остави вратата отворена за присъединяване на страните от Западните Балкани, предаде Асошиейтед прес.
В противен случай ще има риск Русия и други глобални сили да увеличат влиянието си в региона, се аргументира Джентилони.

Той призна, че Европейският съюз няма да се разшири в близко бъдеще, но подчерта, че перспективата за присъединяване към блока трябва да бъде реална за кандидатите Албания, Босна, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора.

Италия и Германия - най-големите търговски партньори на страните от Западните Балкани - не могат да позволят други да запълнят празнината, която ще остане, ако ЕС остане затворен за приемане на нови членове, даде да се разбере домакинът на форума в североизточния италиански град. Джентилони предупреди, че "естествено има други регионални или глобални сили, които са много заинтересовани от това да имат влияние в този регион".