Според Борисов реформите в министерствата няма да повлияят на еврофондовете

Според Борисов реформите в министерствата няма да повлияят на еврофондовете

След като бъдещият премиер Бойко Борисов обяви структурата на новия кабинет, предстои да се види каква управленска логика стои зад решенията за формиране на четири мегаминистерства. Предварително ланисаните идеи за разделяне на икономиката и енергетиката, както и за трансформиране на функции от екоминистерството към икономиката или енергетиката не се състояха. Вместо това към Министерството на икономиката и енергетиката ще мине и туризмът, а в транспорта и съобщенията се включват и информационните технологии.

Просъществувалото само един управленски мандат и кръстено буквално по руски образец Министерство на извънредните ситуации се закрива, като Гражданска защита и телефон 112 ще минат към МВР, което ще поеме и част от функциите на ДАНС.

Допусканията, че преструктурирането се прави с цел съкращаване на администрацията, имат основание, но не това би трябвало да е основният аргумент. По-съществено е как се разпределят управленски компетенции и функции, по какъв начин се рационализира съществуващата система и дали занапред тя ще работи по-добре.

Тъй като новото правителство ще е еднопартийно и голяма част от министрите са експерти, не стои задачата за квотна подялба на власт и на контрол върху еврофондовете. Но именно при управлението на парите от ЕС ще настъпят промени, които, ако не се случат бързо и компетентно, може да доведат до забавяне на процедури и срокове, а оттам – и до проблеми с блокирани средства.

Бойко Борисов каза пред Meiapool, че плановете му са консултирани с Брюксел и проблеми не се очакват.

Все още се обсъжда в кое ведомство да влезе Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР), вариантите са различни, коментира петък пред Mediapool лидерът на ГЕРБ и обеща това да е ясно до понеделник, когато парламентът ще гласува правителството му.

“Няма да се съкращават читави хора от държавната администрация“, успокои Борисов. Според него закриването на МДААР, което така и не успя за финализира намеренията си за въвеждане на електронни услуги в целия административен сектор, няма да създаде проблеми в усвояването на средствата от Оперативната програма “Административен капацитет“ (ОПАК).

По нея до края на 2013 г. са предвидени над 180 млн. евро от ЕС, с които трябва да се повиши капацитетът на държавна и общинска администрация – особено важно за работа с европарите, както и да се подобри работата на съдилища, където са най-честите критики на ЕК.

В момента ОПАК се управлява от МДААР, а по принцип промените в ръководните органи се съгласуват с Брюксел и това отнема време, което може да застраши проектите.

Според Бойко Борисов обаче закриването на ведомството е съгласувано с ЕК, а и вкарването му в друго министерство няма да отнеме време.

По думите му с представители на Еврокомията е консултирано и закриването на поста вицепремиер по еврофондовете. Оттук нататък за тях ще отговаря лично министър-председателят, който ще сформира специализирано звено по еврофондовете на свое подчинение.

Борисов вече имал избран човек за координатор на това звено, но отново отказа да съобщи името му преди да е избран кабинетът.

Вероятно тогава ще бъдат обявени и правомощията на еврокоординатора и неговия екип, както и дали се предвиждат нови промени в структурата на управление на седемте оперативни програми, финансирани от ЕС.

Избраният за министър на земеделието Мирослав Найденов също заяви преди дни, че ще има преструктуриране на Държавен фонд “Земеделие“, който е акредитиран като разплащателна агенция за директните фермерски евросубсидии и на проектите за развитие на селските региони.

Освен това Найденов предупреди за подготвяно от ЕК намаляване на директните годишни плащания за земеделските производители с 25 на сто, заради работата на досегашния министър Валери Цветанов, който през субсидиите насочвал пари към определени производители и партийните каси.

Намерение за реформа в сегашната Национална агенция “Пътна инфраструктура“ (НАПИ), която е на подчинение на премиера и е бенефициент по програма “Транспорт“, управлявана от досегашното министерство на транспорта, лансира и номинираният за министър на регионалното развитие Росен Плевневлиев.

Според него НАПИ трябва да мине към МРРБ. Наскоро той обясни, че промяната ще продължи 40-45 дни и ще обхване правилата за провеждане на тръжни процедури, механизмите за контрол и пр.

След като в четвъртък стана ясно, че Министерството на транспорта прибавя под шапката си и информационните технологии и комуникации, което означава закриване на едноименната държавна агенция, остава висяща съдбата и на Комисията за регулиране на съобщенията, която в момента е към Министерския съвет.

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се приеме гласуване по пощата и видеонаблюдение в секциите?