Срам, срам, срам...

Този текст е част от бюлетина на Денят с Mediapool, който абонатите ни получават всеки делничен ден. Станете един от тях, абонирайте се.

"Има и сега закони. К'во чешеме езици? Всички ку*ви се събудиха да се сетят, че след 16 години са изнасилвани. Като с оня американския режисьор, където го направха на маймуна".

Съжаляваме, че се налага да четете и слушате това, но то е важно по няколко причини. Първо, излиза от устата на депутат – Вежди Рашидов от ГЕРБ, който през годините заемаше няколко държавни поста, поне на теория свързвани с морал, култура, дух... Освен представител на народа в няколко парламента, той беше министър на... КУЛТУРАТА и ПРЕДСЕДАТЕЛ на Народното събрание!

Второ, това откровение е изречено в момент, когато парламентарното мнозинство (в което участва и ГЕРБ) поне привидно се опитва да намери някакъв законодателен отговор на ширещата се агресия и в частност за домашното насилие, за което по правило голяма част от обществото си затваря очите. Дали приетите в понеделник законодателни промени са адекватното решение, е отделна и дълга тема.

Трето, възгледите на Рашидов се споделят гласно или негласно от част от обществото. От онези мъже и жени, които смятат, че поредната жертва на насилие сама си е виновна. За които убитите, бити, нарязани жертви "сами си го търсят", виновни са, защото са "ку*ви" (цитат по Рашидов), защото са се събрали с лоши момчета/момичета... Няма нужда да продължавам.

А тази риторика оневинява и окуражава продължаващите прояви на издевателства, побои, садизъм, убийства.

В един не идеален, а просто умерено приличен свят, Рашидов вече нямаше да е депутат. Всъщност отдавна щеше да е аут от обществения живот, защото това съвсем не е първата му изцепка.

В една по-нормална публична среда Георги, Петър, Иван (името е без значение) щеше доста да се позамисли дали да нареже с макетно ножче 18-годишно момиче и да обръсне косата му, защото щеше да е наясно, че обществото и правораздавателната система не прощават подобни изстъпления.

И нямаше да се налага да се пишат спешно законови поправки вследствие на обществения гняв от садистичното отношение към едно момиче. И щеше да е без значение дали насилието се случва в двойка между мъж и жена, или между хора от един и същи пол. Каквато и да е конфигурацията, то нямаше да е обществено приемливо и щеше да води до наказание. И още, и още...

Ситуацията обаче е отчайваща. Обществената среда очевидно отглежда, възпитава и толерира всеки бияч и насилник – иначе нямаше всеки ден да се разчува за поредната жертва на насилие. Това е средата, в която хора като Вежди Рашидов имат запазено място в челните позиции на депутатските листи и се ползват с благоволението на партийния си вожд, който в качеството си на най-дълго управлявалия български премиер ги държи плътно в орбитата на властта.

За малко да помислим, че едва ли за един ден може да сме свидетели на по-голямо омерзение, реалността бързо ни опроверга. Причината – благодарение на ГЕРБ мнозинството се подчини на "антиджендърския" дневен ред на "Възраждане", БСП и ИТН.

Това стана при скоростното приемане на поправките в Закона за защита от домашно насилие, с които "интимната връзка" се приравнява към брачното партньорство и съжителството без брак, а жертвите получават същите възможности за закрила.

Законодателната инициатива бе на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, които от бързане да прокарат поправките, допуснаха спорна парламентарна процедура с гласуване на текстовете на две четения в едно заседание.

В същото време "Възраждане", БСП и ИТН предизвикаха поредната си режисирана "антиджендърска" истерия, обвинявайки управляващите, че с тези промени регламентират еднополовите връзки.

След като цял ден защитаваха позицията, че защита от насилие имат всички хора, независимо в каква интимна връзка, част от депутатите от мнозинството накрая се съгласиха да променят дефиницията така, както иска БСП.

Обратът настъпи с гласовете на ГЕРБ.

Според окончателно гласуваната промяна в Закона за домашното насилие изрично се посочва, че се отнася за интимната връзка между мъж и жена, а не интимна връзка между две лица, какъвто бе първоначалният вариант.

Така законът трябва да се хареса на онези, за които "джендърите" са заплаха за традиционното семейство, в което мъжът е в правото да пребива жена си.