Средно 1 144 лв. ще изхарчи българинът за лятната си ваканция

Близо половината българи (44 процента) сами си организират лятната ваканция, пропускайки услугите на туроператорите, и плащат почивката си с банкова карта. Това сочи проучване на Виза Европа сред 300 жители на големи градове у нас на възраст между 18 и 55 години, обявено в четвъртък.

Изследването показва, че има силна тенденция за предпочитането на картовите разплащания както по време на резервациите, така и по време на самата почивка. Причините за това са, картовите разплащания са по-удобни (според 48% от анкетираните) и по-сигурни (28%) от плащането в брой. Платежната карта също е често използвано средно от хората, които ще използват услугите на туристически агенции както онлайн (13%), така и на място (11%).

Според проучването това лято хората на възраст между 35-44 години ще изхарчат най-много средства за своята почивка, средно по 1 288 лева. Следват ги 25-34-годишните с 1 272 лв. лимит през ваканцията. Най-младите участници - между 18-24 години, ще са с най-малък бюджет за лятото - средно по 746 лева. По отношение на нагласите по региони, жителите на София ще похарчат най-много за летните си отпуски, средно по 1 337 лева, следвани от жителите от град Плевен с 1 280 лева. Средната сума за всички участници в проучването е 1 144 лева.

Повече от една трета (36%) са заявили, че ще изхарчат повече средства през своята отпуска тази година в сравнение с миналата, а малко под половината (47%) ще разполагат със същите средства. Само 17% са отговорили, че планират да изхарчат по-малко в сравнение с 2010 година.

Четирима от петима българи ще прекарат своята лятна отпуска в курортите в страната, показва още изследването. 79% от анкетираните са заявили, че ще прекарат отпуската си в България. Само 15% планират да пътуват в чужбина за лятото, като Гърция и Турция са най-предпочитаните дестинации за 32% и съответно 22% от хората.

Основните причини за избора на България са, че почивките са по-достъпни (41%) и е по-лесно да се стигне до желаната дестинация (28%). От друга страна хората, които ще прекарат отпуска си извън страната, са посочили като основен аргумент, че това е по-вълнуващо и интересно (54%) спрямо местните курорти.

Изследването показва, че повечето хора планират да вземат отпуската си през месец август (44%), като началото на месеца е най-предпочитаният период за лятната почивка (20%). Следващият най-желан период е месец юли (40%) и накрая е септември (10%). Само 8% са използвали отпуската си през юни.

По-голямата част от запитаните – 85 процента, са казали, че ще прекарат същото или повече време в отпуска в сравнение с миналата година, а само 15% ще си почиват по-кратко, отколкото през 2010 година. По-малко от една трета (31%) от българите ще са на почивка между седем и десет дни, а почти същия процент (30%) - между четири и седем дни. Едва 19% ще се възползват от по-дълга отпуска между 10 и 14 дни. Така средната лясна ваканция се очертава 11 дни.

Данните от изследването показват, че най-желани са черноморските дестинации, като две трети (67%) планират да прекарат ваканцията си на морето, а 18% в планинските курорти. Участниците в проучването планират да посетят или вече са посетили Слънчев бряг (10%), Варна (7%), Приморско (7%), Бургас (7%) и Златни пясъци (5%). Курортите по Южното Черноморие са или ще бъдат избрани от 17% от хората.

“Тъй като най-натоварената част от летния сезон тепърва предстои, ние искаме да напомним на хората, че трябва да са внимателни, когато си почиват. Ние знаем, че докато човек е зает да резервира най-добрата оферта и се наслаждава на отпуската си, без значение дали това е онлайн или на плажа, той може да стане небрежен за сигурността си. Въпреки това е много важно потребителите да не се превръщат в лесна жертва за измамниците и да вземат няколко лесни мерки, за да се чувстват напълно сигурни и да се отдадат изцяло на приятни емоции“, каза Красимира Райчево, мениджър на Виза Европа за България.

Сред превантивните мерки са проверка на датата на валидност на картата и на наличието на достатъчно средства в нея, както и сумата в разписките, плащани с картата. Запазването на бележките от пазаруването пък ще позволи сверка с извлечението от сметката.