Вход с Facebook
Вход с Google
Часове, след като президентът Георги Първанов лансира идеята си България да се възползва от кризата и да рестартира III блок в АЕЦ "Козлодуй", премиерът Сергей Станишев го отряза с обяснението, че "тази мярка трябва много внимателно да бъде преценявана".
Станишев обясни, че се е срещнал с държавния глава, но двамата не са дискутирали предложението му. "Най-важното сега е да гарантираме функционирането на основните системи в държавата", бе лаконичното му обяснение защо не е говорил с Първанов за пускането на III реактор.
По-рано през деня Първанов заяви, че трябва да започне незабавно подготовката за рестартирането на III реактор в АЕЦ "Козлодуй". Това трябвало да стане в духа на чл. 36 от договора за присъединяването на България към ЕС, според който при критична ситуация с икономиката на страната блоковете могат да бъдат отворени отново.
ЕК: Не може да става дума за повторно отваряне на реакторите
Говорителят на евркомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс - Феран Тараделяс даде ясно да се разбере, че идеята на Първанов не може да се осъществи и обяви, че "не може да става дума за отваряне на реакторите на АЕЦ "Козлодуй".
Говорителят на Европейската комисия Йоханес Лайтенбергер допълни, че в момента приоритетът е да се реши въпросът с прекъснатите доставки на газ. По думите му усилията трябва да бъдат насочени именно в тази посока, а не върху сценарии, които в никакъв случай не предоставят дългосрочно решение.
Според Първанов обаче "в такава кризисна ситуация, а по-кризисна от тази просто не може да има, ние имаме правото да възобновим работата на двата реактора".
"Искрено бих желал, очаквам нашите европейски партньори да ни влязат в положението, да проявят разбиране и да не се противопоставят на подобен ход", посочи Първанов.
С мощна политическа и лобистка кампания през миналата година България постави настоятелно пред ЕС въпроса за повторно пускане на двата реактора, но отговорът и тогава бе отрицателен.
Шефът на АЕЦ: В момента не можем да пуснем нито един блок
Изпълнителният директор на атомната централа Иван Генов обясни пред БНР, че в момента не можем да пуснем нито III, нито IV блок. По думите му в случай, че правителството реши да стартира чл. 36 от присъединителния договор, трябва веднага обосновано да бъде поискано от Агенцията за ядрено регулиране разрешение за промяна на лиценза на единия или другия блок. В момента те са с лиценз за режим Е, т.е. нямат право да произвеждат електроенергия.
Генов обясни обаче, че през миналата година са направени планови годишни ремонти в минимален обем именно от гледна точка на задействането на чл. 36 от договора за присъединяване.
С отработено гориво може да направим зареждане на реактивната зона на единия от реакторите и това да обезпечи около 5 месеца работата на блока, допълни той.
Генов уточни, че до момента представители на правителството не са разговаряли с него, но е дал на всички институции моето становище.
Кризата потвърждавала политиката на Първанов
В създалата се кризисна ситуация с газа Първанов видя потвърждение на "онази политика, която се опитвам да провеждам през последната година".
"Сега, надявам се, и най-големите ми опоненти да разберат смисъла на посещенията ми в Туркменистан, Азербайджан, Египет, в Турция", посочи той. Ако "Южен поток" и "Набуко" бяха факт, нямаше да се стигне до подобна ситуация, допълни той.
През последните месеци усилията на президента, включително и визитите му в Централна Азия, са подчинени на една негова основна цел – по-високо представителство и успех на подготвяната международна енергийна конференция в София тази пролет, чийто организатор и домакин ще бъде той.
Във вторник държавният глава каза още, че е важно да се създаде не просто допълнителна алтернатива, а мрежа от газопроводи, с които да се избегнат кризисни ситуации.
Първанов, който е българският държавник в най-близки отношения с руския премиер Путин, по чието нареждане "Газпром" врътна кранчето на доставките за Балканите, обясни, че в условията на кризата България ще проведе своите дипломатически разговори и се търсят контакти с Русия и Украйна.
София обаче била възпрепятствана от това, че в тези страни сега започват празници.
Все пак по-късно прессекретариатът на президента съобщи, че той е разговарял по телефона с украинския си колега Виктор Юшченко и поставил въпроса, че ако за редица европейски страни подаването на газ от територията на Украйна е намалено, то за България и съседните ѝ държави е изцяло преустановено. Първанов подчертал, че България е в най-неблагоприятна позиция, тъй като за разлика от другите засегнати страни от региона страната ни не разполага с алтернативни възможности и има скромен вътрешен резерв. При това положение кризата, породена от спрените доставки, може да вземе остри размери, изтъкнал българският президент.
Двамата президенти са постигнали съгласие, че поради различията в данните за постъпващите в Украйна количества газ, е важно да има независими наблюдатели на диспечерските пунктове. От съобщението обаче не става ясно дали ще бъде направено нещо конкретно за такова наблюдение.
Първанов е поискал възстановяване на подавания за България газ, макар и в намалени количества. В отговор президентът Юшченко поел ангажимент да съдейства пред ръководството на "Нафтогаз" за скорошно решаване на въпроса.
Първанов свиква в сряда Консултативния съвет за национална сигурност. На заседанието доклади щели да изнесат премиерът и министрите на икономиката и външните работи – Петър Димитров и Ивайло Калфин.
Полезна ли ви беше тази статия?
Ще се радваме, ако подкрепите електронното издание Mediapool.bg, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
Подкрепете ниАбонирайте се за най-важните новини, анализи и коментари на събития от деня. Бюлетинът се изпраща до електронния Ви адрес всеки ден в 18:00 часа.
Абонамент
