Стена срещу терора

Докладът Мичъл отваря нова глава в историята на конфликта в Близкия Изток. Условията, които той поставя за спиране на огъня, периодът на умиротворяване, който предвижда, мерките, целящи да възстановят доверието преди връщането на страните на масата на преговорите, представляват позитивен принос.

Два момента заслужават особено внимание. На първо място това, че се изисква тотално и безусловно спиране на насилието. На второ място - че Израел не трябва да строи нови колонии. Но това не означава, че трябва да спрем един млад човек, който се връща от военна служба и иска да изгради свой дом до този на баща си. Това, както и много други неща в живота, е въпрос на благоразумие.

Що се отнася до насилието, то не може да се измери. Или го има, или го няма. То трябва да спре. За израелците усилията за постигане на мир през последните десет години се срутиха. След като миналото лято Ясер Арафат отхвърли мира на срещата в Кемп Дейвид, израелската левица разбра, че желанието на Израел за мир и готовността ни да направим компромис не са достатъчни, за да се сключи споразумение. А десницата, от своя страна, разбра, че мечтата ѝ да види цяла Юдея и Самария населени с евреи, не е реалистична политическа цел.

Нужна ни е нова стратегия, а не само серия тактически мерки. Стратегията на предишното поколение от Ликуд, за чието изработване Ариел Шарон има голяма роля, предвижда изграждане на колонии, и то не само в териториите, където това е необходимо за сигурността на Израел. Целта е да се покаже на палестинците, че колкото повече бавят сключването на мира, толкова условията му ще са безкомпромисни. Но тази стратегия се провали. Нямаше друга възможност, освен да се провали.

Израел трябва да вземе мерки, за да гарантира запазването на еврейското мнозинство в дългосрочен план. Това означава да държим - ако трябва, с едностранни мерки - палестинците на разстояние и прогресивно да изградим сигурни и защитими граници и да създадем голяма зона на сигурност в долината на Йордан. При сегашните условия този процес трябва да се извършва едностранно, но трябва да оставим широка врата за евентуално подновяване на преговорите, ако палестинските представители докажат без съмнение, че притежават добра воля, и вземат някои трудни решения.

За тази цел палестинците трябва отново да покажат, че са готови да спазват споразуменията, да сложат край на насилието и да се заемат със собствените си въоръжени екстремисти. Оставянето на отворена врата за нов диалог ще осигури на Израел международна подкрепа в борбата срещу тероризма.

Но уви! Правителството на Шарон не изглежда и малко готово да следва тази стратегия. В краткосрочен план може да се предвиди още насилие и ескалация, вероятно намеса на международната общност и може би временно споразумение, с което ще се отстъпят още територии на палестинците. Но така си гарантираме периоди на спокойствие без да се насочваме към проблемите, които са в сърцето на конфликта.

За момента администрацията на Джордж Буш е права да се опитва да възстанови спокойствието като се позовава на препоръките на комисията Мичъл. Но тя трябва да възприеме по-широка стратегия/както вярвам, че ще направи/, за да се противопостави на тероризма, да защити единствената демокрация в региона и да установи тесни връзки с модерните арабски режими, като същевременно, ако е необходимо, се подготви да се противопостави на непокорните.

И накрая, както съм казвал не един път на Ясер Арафат в Кемп Дейвид, проблемите на нашия регион няма да бъдат решени като с магическа пръчка, а от лидерите, които са компетентни и имат куража да вземат трудни, болезнени и дръзки решения по пътя към мира.

Въпреки огорчението и дадените жертви през последните месеци, ако палестинските лидери покажат този кураж, израелското общество ще ги приеме и ще сътрудничи с тях. В основни линии рамката на сътрудничество ще е същата като тази, която Арафат отхвърли миналото лято. Всеки израелски или палестински живот, даден безсмислено през това време, е абсурдна последица от неговата неспособност да погледне в бъдещето.