Стига сме слушали само икономистите, да чуем социолозите*

Не е добре икономиката да доминира при оформянето на публичните политики

Стига сме слушали само икономистите, да чуем социолозите*

Разходете се из някоя част от Вашингтон и няма начин да не се разминете с икономист. Хората с опит в тази сфера оформят политики по въпроси от здравеопазването, през търговете за ефирно излъчване до регулациите на замърсяването на въздуха.

Включете си кабелната телевизия и гостите, които изказват мнения по тежки въпроси от публичните политики на деня, доста често имат титла от типа "главен икономист“ пред името си. Има и доста икономисти в правителството – те обичайно се събират в специален съвет към президента при повечето администрации, макар при настоящата все още да не е така.
Но колкото и да обичаме икономистите, може би има и лоша страна в това тази академична дисциплина да има толкова сериозно предимство при оформянето на публичните политики.

Казват, че ако имаш само чук, всеки проблем ти изглежда като пирон. В случая рискът е, че когато всеки политически съветник е икономист, всеки проблем изглежда като породен от размера на БВП на глава от населението.

Социологията изучава как работят обществата

А има друга академична дисциплина, която може да не шепне на ухото на президента, но всъщност върши по-добра работа в това да обяснява какви са проблемите в голяма част от САЩ, а също и в другите развити държави през последните години.

Социолозите се посвещават на това да се опитат да разберат как работят обществата. Някои от най-неотложните проблеми в САЩ могат да изглеждат в икономическите данни като недостатъчна заетост и стагниращи заплати, но се проявяват също и като по-висок процент на страдащите от депресия, на пристрастените към наркотиците и на преждевременната смърт. С други думи, икономиката е само една част от доста по-широката социална проблематика. Затова и хората, които се занимават със социология, може би си заслужава да бъдат слушани. 

"Превръщайки се в хората, които са слушани във Вашингтон, икономистите започват да внушават, че единствените въпроси, които си заслужава да бъдат задавани, са тези, на които икономистите са подготвени да отговорят“, казва Мишел Ламон, социолог от Харвард и президент на Американската социологическа асоциация. "Тук не става дума за това да се оспорва работата на икономистите, а за това, че много от отговорите, които те дават, са твърде частични“, допълва той.

Като коректив, можем да се заровим в социологическите изследвания с отношение към най-големите съвременни проблеми на развитите общества, за да разберем какво може да предложи в това отношение социологията. През 1967 г. например сенатор Уолтър Мандейл предлага да се създаде социологически съвет към Белия дом в допълнение към икономическия съвет. Въпросният Социологически съвет така и не е създаден, но бихме могли да си представим какви съвети той щеше да предлага на днешните президенти.

Безработицата не означава само загуба на заплата

Например докато икономистите разглеждат дадена работа като обмяна на труд срещу пари, голяма част от социологическите изследвания показват колко свързана е работата на даден човек с чувството му за смисъл и идентичност.

"Заплатите, разбира се, са много важни, защото помагат на хората да живеят и да осигурят семействата си. Но това, което правят социалните ценности, е да покажат, че безработицата не означава просто загуба на заплата, но и загуба на достойнство, самоуважение и усещане за полезност, тоест всичко онова, което прави хората щастливи и способни да функционират“, казва Хърбърт Ганс, професор по социология в Колумбия.

Този извод в много голяма степен важи за САЩ. Например Офер Шарон, социолог в Университета в Масачузетс, изследва безработни служители и разкрива, че в САЩ хората гледат на способността си да намерят работа много повече като отражение на собствената си ценност, отколкото като на случаен въпрос. Тези хора приемат отхвърлянето много тежко, обвиняват себе си и в много случаи впоследствие се отказват да търсят работа. За сравнение, в Израел подобни безработни гледат на намирането на работа повече като на печалба от лотарията и много по-рядко се обезкуражават при отхвърляне. 

Това вероятно обяснява защо толкова много американци, които загубиха работата си в рецесията през 2008 г., така и не се върнаха обратно към работната сила въпреки подобряването на пазара на труда.

Дженифър Силва от Университета Бъкнел през последните години изследва представители на работническата класа и открива дълбоко чувство на икономическа несигурност, според което традиционните измерители за достигането на зрялост (да се сдобиеш с дом, да се ожениш и да си намериш стабилна работа) изглеждат недостижими.

Не винаги става въпрос само за пари

Ако се опитаме да свържем тези два извода, ще установим, че икономическата носталгия, която зареждаше президентската кампания на Доналд Тръмп, няма много общо със загубата на доход от свиващите се работни места в промишлеността. Може би става дума за това, че индустриалната икономика е предлагала на своите работници усещане за идентичност и смисъл, което икономиката, базирана върху предоставяне на модерни услуги, не може да направи.

Социологията също така предлага и важни уроци за бедността, които икономиката сама по себе си не може да даде. Книгата "Evicted“ (“Изгонените”) на социолога от Харвард Матю Десмонд показва как неизчезващият риск от загуба на дома подхранва чувство на несигурност и униние у бедните американци.

Тази книга се обръща срещу тенденцията да се мисли за жилищната политика единствено като въпрос на това при кого да отидат дотациите и какви стимули трябва да се въведат, за да се стимулират банките да отпускат кредити в бедните квартали. Тези въпроси, разбира се, са важни, но реално не адресират предизвикателството с несигурността, което засяга милиони хора. 

Голяма част от социологическите изследвания засягат идеята за стигматизацията, включването на бедните и расовите малцинства. Ясно е, че около тези въпроси има доста по-тежки проблеми за разрешаване от това просто да се елиминира откритата дискриминация.

Едно е да забраниш със закон расовата дискриминация при покупка на жилище. Но ако агенциите за недвижими имоти и продавачите на жилища дискретно отбягват купувачи от малцинствата, ефектът може да бъде същият. Проф. Ганс от Колумбия от десетилетия говори, че стигматизацията на бедните американци подхранва и утвърждава бедността. 

Социалните проблеми не се решават само с по-добри икономически резултати

Ако имаше социологически съвет към Белия дом, едно от най-големите му предизвикателства щеше да е да превърне заключенията си в реални предложения за разработване на политики. Отчасти доминацията на икономиката в сферата на изработването на публичните политики произтича от факта, че икономистите предлагат конкретни законодателни или регулаторни мерки, които да подобрят ситуацията.

Но решаването на социалните проблеми е по-сложен въпрос от подобряване на икономическите резултати. Сравнително ясно е как една промяна в данъчната политика или изменение на лихвите може да накара икономиката да расте по-бързо или по-бавно. Далеч по-слабо видимо обаче е какво да направи правителството (ако изобщо може да направи нещо), за да промени силите, които са движени от човешката психика.
Има риск всичко да се окаже един омагьосан кръг. "Когато никой не ни пита за съвет, нямаме стимул да се превръщаме в сфера, която предлага публични политики“, изтъква проф. Ганс.

Може да е вярно, че уроците, свързани с идентичността и чувството за общност, не могат да се превърнат незабавно в стратегии и планове за действие. Но едно по-дълбоко разбиране за социалните проблеми със сигурност би могло да помогне на политиците да вземат по-добри решения.

*Заглавието е на Mediapool. Статията е препечатана със съкращения.

Още от Анализи и Коментари