Столична община и GSM-оператори най-много злоупотребяват с лични данни

Столична община и мобилните оператори са сред рекордьорите по злоупотреби с лични данни, отчетоха в четвъртък от Комисията за защита на личните данни. Напоследък са зачестили и оплакванията от банки, както и сигналите за фиктивни трудови договори с лица, които изобщо не знаят, че са наети на работа.

Недомислиците в наредби и разпоредби на Столичния общински съвет (СОС) се оказват в основата на нарушенията на Закона за защита на личните данни. Дори след скандалите обаче СОС все още не е коригирал своите разпоредби. Така например паркирането на автомобили в синя зона за живеещите в района продължава да става чрез залепяне на стъклото на копие от талона на водача, където на показ са изложени всичките му лични данни, а от комисията са категорични, че е достатъчно да се вижда само адресът. Оттам са издали предписание в едномесечен срок СОС да коригира пропуските си.

Освен това контрольорите в градския транспорт продължават да изискват лични карти на нередовните пътници, въпреки че нямат право. Те могат да изискат документа само в присъствието на полиция, която обаче те викат само в краен случай.

При мобилните оператори нарушенията са най-разнообразни, като най-често става въпрос за предоставянето на лични данни на техни клиенти на трети лица. Така например се е случвало данните на абонат да се окажат в ръцете на събирачи на вземания. На мобилните оператори е издадено предписание текстът в договора, в който се посочва какво ще се случи с предоставените лични данни, от кой и в какъв срок ще се използват да бъде равностоен по големина с останалия шрифт, а не да се налага тези подробности да се четат с лупа. Отделно на телекомите бе забранено да копират личните карти, каквато практика имаха.

Фиктивни трудови договори с хора, които не знаят за това

Сключването на фиктивни трудови договори с хора, които нямат ни най-малка представа за това, е все по-ширеща се практика у нас, но засега без отговор остава най-важният въпрос откъде фирмите се сдобиват с личните данни на "виртуалните работници".

От комисията все още не могат да си отговорят на този въпрос, но предполагат, че това се прави най-вече, когато по проекти се изисква от фирмата да има определен персонал.

Покрай тези нарушения от комисията са се натъкнали и на факта, че работодатели масово не уведомяват НОИ и НАП в указания от закона срок за сключването на трудови договори. "Има нещо сбъркано в цялата тази работа", коментираха членове на комисията.

Злоупотребява ли МВР с личните данни на хората

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ ще извърши проверка на българското бюро на Европол в Хага, съобщи Мария Матева, която е член на комисията.

Тя обясни, че това се налага заради предстоящото включване на страната ни в Шенгенското пространство. Ще бъде проверяван начинът на обработката и съхраняването на личните данни, които постъпват в бюрото.

Подобна проверка ще бъде направена и на информационните масиви на Министерството на вътрешните работи. Досега в комисията не са постъпвали жалби за нарушение от страна на МВР, свързани с личните данни на гражданите.

Съхранението на медицински картони на ръба на закона

Източници от комисията коментираха пред Mediapool, че състоянието на медицинските картотеки, особено в ТЕЛК-овете в по-малките населени места е под всякаква критика. Това са показали проверките на комисията сред администраторите на лични данни по сектори.

В здравеопазването са направени 90 проверки от началото на годината. Оказва се, че много от документите, съдържащи лични данни на пациентите, се съхраняват при липса на елементарни изисквания за сигурност.

На места картотеките дори не се заключват, поради което документите в тях могат не просто да бъдат видяни, а дори откраднати.

Финансовите институции и личните данни

Банките имат право да съхраняват лични данни и според комисията въпросът е не за колко години, а как се съхраняват и дали се предоставят на трети лица. Ако срокът на кредита е 20 години, е напълно в реда на нещата банките да съхраняват личните данни до приключване на правоотношението. Друг е въпросът редно ли е да се пазят личните данни на хора, на които вече е отказан кредит. Според комисията не трябва. Банките обаче вадят аргумента, че проучването на един човек им е отнело известно време и информацията за него им е необходима, ако той реши да отиде в друг клон на същата институция.

При заложните къщи се оказва, че също имат право да искат лични данни дотолкова доколкото се влиза в някакво правоотношение с клиента. Риск от злоупотреби обаче има, не отричат от комисията и съветват при подобни подозрения, хората да се обръщат към тях.

Скоро комисията вече ще има специален кол център, където гражданите да звънят за сигнали и въпроси. Засега това става на стационарните телефони на комисията, които на ден прегряват от 250-300 обаждания.