Стоте дни на Борис Велчев - под знака на големите надежди

След 100 дни на поста главен прокурор, Борис Велчев се очерта в публичното пространство като фигура с няколко образа. Навън той е представян като едва ли не персонален гарант за бъдещи присъди над знакови фигури от престъпния свят и за реформиране на държавното обвинение. Във вътрешен план функционира като институцията на “арменския поп”, приемайки и изслушвайки търпеливо сигналите и оплакванията на отделни политици и на опозиционни партии.

Към този момент няма никакви критики към дейността му, включително и от десните, които обявиха избора му за чиста политическа сделка между  управляващата коалиция на БСП, НДСВ и ДПС и президента Георги Първанов, чийто съветник бе Велчев. Единствен кандидат за поста, на 23 февруари внукът на бившия член на Политбюро на ЦК на БКП бе избран от Висшия съдебен съвет почти без дебат, с “носталгично” мнозинство от 98%.

Назначението му обаче подейства като въздишка на облекчение сред магистрати, политици и медии, след седемгодишната диктатура на неговия предшественик Никола Филчев.

Велчев беше много внимателен да не прави никакви квалификации и по-категорични коментари за силно оспорваното наследство на Филчев. “Ние сме много различни”, обича да казва Борис Велчев, давайки храна за всякакви тълкувания.

Неговото присъствие във Върховна касационна прокуратура (ВКП) се усети почти веднага с лъсната публична фасада – бе назначен говорител на институцията, всички прокуратури имат отдел “Връзки с обществеността”, а сайтът на прокуратурата редовно помества годна за публикуване информация. На журналистите вече им липсват инфарктните факсове от петък вечер, обичайни за времето на Филчев,  където по объркан, но стряскащ начин се обявяваше повдигнато обвинение срещу някой опозиционен политик.

На плещите на Велчев са стоварени огромните надежди България до есента да покаже пред Европейския съюз ясни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията. От негово име премиерът Станишев обеща пред Ройтерс да има “редица дела, внесени в съда от прокуратурата с достатъчно сериозни доказателства срещу организираната престъпност и за пране на пари”. Станишев очаква “съществени резултати”. До края на август и началото на септември, за да могат тези резултати да бъдат отчетени от решаващия доклад на Еврокомисията през есента.

Самият Велчев е пестелив на хвалби и гръмки обещания. Тъкмо обратното, той често повтаря, че няма намерение да прави демонстративни шоу акции. Очакването на Брюксел за осъдителни присъди в следващите 100 дни той коментира като “трудно осъществимо”, но каза, че се работи по знакови босове от престъпния свят.

Публичните декларации на Велчев засега варират от преследване на “знаковите фигури от престъпния свят” - нещо, което Никола Филчев обещаваше ежемесечно, но така и не направи, - до пресичане на трафика с национално историческо наследство и пълна ревизия на прокуратурата за последните 5 години.

Към момента “знаковите босове”, за които става дума, са свързаните със СИК братя Красимир и Николай Маринови (Маргините), обвинени в организирането на тройно убийство. Обвинението разчита на защитен свидетел, който е участвал в групата на Маргините. Все още обаче не е ясно доколко годни ще се окажат доказателствата по делото, за да получат братята очакваната осъдителна присъда, каквато премиерът Станишев непредпазливо е предрекъл в друго интервю пред западна медия.

За разлика от Филчев, който не можеше да получи виза за САЩ и международните му контакти се простираха основно между Русия, Беларус и Украйна, Велчев е добре приет в Брюксел и очевидно вдъхва доверие. Надежди новият главен прокурор да се справи с проблемите изказа и еврокомисарят по разширяването Оли Рен, когато на пресконференция в София изброяваше в кои области България е постигнала напредък и в кои не.

Като се имат предвид тежките деформации на прокуратурата, нанесени от Филчев, едни от важните индикации за дейността на Велчев са на кои хора се доверява и дали наистина ще предприеме реформи в институцията. В това отношение Велчев има частична възможност за избор – той не може да смени наследените си от Филчев заместници, но може да прави други кадрови промени в системата.

Едно от знаковите назначения беше на ръководителя силно рекламирания пред Брюксел спецотдел за борба с корупцията. Велчев избра за поста Георги Кювлиев, изпитан кадър на Филчев, бивш военен прокурор. Какви ще са резултатите от работата на този спецотдел предстои да видим, но намеренията са той да се превърне в самостоятелна структура.

Като символично назначение с обратен знак бе изтълкувано решението на Велчев да вземе във Върховна касационна прокуратура отявления противник на Филчев Васил Миков.

Сто дни са малко, за да се гадае какво означава досегашната кадрова политика на Велчев, но при всички случаи нещата изглеждат твърде подозрителни, като се има предвид, че досегашният разцвет на организираната престъпност, корупцията и прането на пари няма как да не е бил свързан с покровителството и на висши прокурори.

Твърде пестелив е Велчев и по отношение на проверката, която назначи за дейността на прокуратурата през последните пет години. Този акт по същество беше нещо като самопроверка, защото един от главните проверяващи е Христо Манчев, доскоро дясна ръка на Филчев.

Така или иначе всички активи и пасиви на държавното обвинение се пишат на сметката на главния прокурор, който има огромни права.

Половинчатите поправки в конституцията за съдебната власт, приети от управляващото мнозинство, не решават основните проблеми с прокуратурата – липсата на ясен и регламентиран контрол върху дейността ѝ.

Към този момент Борис Велчев умело балансира ролята си на независим по конституция главен прокурор, който поддържа добри професионални отношения с МВР и останалите институции на изпълнителната власт, но без да се солидаризира изцяло с тяхната политика.

Това пролича най-вече в отношенията му с вътрешния министър и зам.-председател на БСП Румен Петков. Още при встъпването си в длъжност Борис Велчев изказа резерви към демонстративната операция “Респект” за сплашване на криминалния контингент. Постави под съмнение ефективността на акциите на МВР срещу пиратството в Интернет, но не предложи алтернатива. Заяви, че не обича списъците, но прие този на Румен Петков с 304 имена на лица с предварителни производства срещу тях, които обаче са на свобода, и обеща да види какво може да се направи по тях.

Един от успешните ходове на Велчев беше искането на имунитета на деветима народни представители, за да бъдат разследвани по различни съмнения за престъпления.

Докладът на Европейската комисия от 16 май отбеляза този факт, оценявайки го като действие, доказващо, че в България “никой не стои над закона”.

Велчев коментира, че не може да не е доволен от тази оценка.

“Искането на имунитети на депутати е най-естественото нещо. Бъдете сигурни, че то ще бъде правено всеки път, когато има основания за това”, каза тогава Велчев.

"100 дни са малко време, но са достатъчно, за да видим позитивни сигнали, които все още не сме забелязали”, коментира първите 100 дни на новия главен прокурор адвокат Михаил Екимджиев. Според него липсват конкретни положителни резултати от действията на Борис Велчев досега.

Въпреки “позитивните сигнали”, които вижда, адвокат Михаил Екимджиев от “Асоциация за европейска интеграция и човешки права” не е оптимист по отношение на реформата в прокуратурата. “Трябва да минат поколения, за да бъде изчистена тази институция от корумпираните прокурори”, казва той.

Известно недоволство от главния прокурор изрази и Елеонора Николова, депутат от опозиционния СДС и член на парламентарната комисия за борба с корупцията. Според нея въпреки заявленията му, че институцията за 100 дни показва ново лице, все още има твърде малко действия от страна на Велчев, които да показват някаква утвърдена политика.

Според Бойко Найденов, говорителят на ВКП и бивш главен градски прокурор на София, трябва да минат поне две години, за да си отиде духът на Филчев.

България обаче няма две години, за да покаже, че може да се справи с престъпността, защото окончателния доклад на Европейската комисия ще бъде публикуван през октомври.

Тази статия е изработена в рамките на проекта "Reporting from the Courts" на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи, подкрепен от Държавния департамент на САЩ. Мненията, изразени в статията, не отразяват непременно това на Държавния департамент.