Страх от застой витае около руската космическа програма

Петдесет години след обиколката на Юрий Гагарин в орбита около Земята, потомците на съветския космически кораб, с който летя той, все още са източник на гордост и печалби за Русия, но според критици космическата програма на страната изпада в застой.

Русия, която сега чества първия си космически полет, извършен на 12 април 1961 г., върви към още едно важно събитие: след спирането на американската програма за космически совалки тя ще е единствената държава, която е в състояние да извършва пътувания до Международната космическа станция (МКС).

Това поставя в особено положение страната, записала в историята редица първи постижения в космоса, като се започне с изстрелването на през 1957 г. на сателита Спутник.

Американската космическа агенция НАСА отскоро вече плаща почти 63 милиона долара всеки път, когато изпраща астронавт в орбиталната станция с руския космически кораб "Союз" от руския космодрум "Байконур" в Казахстан - откъдето излетя и Гагарин. Но половин век след като със 108-минутния полет на Гагарин Съветският съюз изпревари САЩ в космическата надпревара по времето на Студената война, критици казват, че заради това, че се разчита проектите от съветско време да продължават да носят пари, е спряло разработването на нови технологии и Русия безвъзвратно е загубила преднината си.

"Ние се наслаждаваме на славата, че имаме единствения действащ космически кораб, но правим пари само от стари ракети", каза Владимир Губарев, съветският говорител за програмата "Союз - Аполо" от 1975 г., при която бе извършено първото скачване на американски с руски космически кораб.

Човек в кълбо

Този "Союз" беше построен по модела на корабите от типа на "Восток-1" на Гагарин, който изведе в орбита първите съветски космонавти.

"Знаете ли защо бихме Америка? По една съвсем проста причина: хрумна ни гениалната идея да направим сфера. "Восток" беше кълбо и ние намерихме човек, който е достатъчно малък, за се побере в него", каза Губарев, отразявал като журналист около 50 от първите изстрелвания.

За орбиталната си обиколка опакованият в космически костюм Гагарин, който беше висок 1,57 м, трябваше да се свие в капсула с диаметър едва 2 м.

Предназначеният за еднократна употреба "Союз" дължи репутацията си на надежден кораб на мозъка на съветската космическа програма Сергей Корольов, държан дълго време в тайна, казват специалисти.

"Союз" работи като часовник. От самото начало нашите съветски инженери построиха кораба много добре и днес той все още е оборудван с апаратура от 70-те години на 20 век, която работи прекрасно", заяви космическият специалист от сп. "Новости космонавтики" Сергей Шамсутдинов.

Космическият "застой"

През 60-те години на 20 век полетът на Гагарин изглеждаше като излязъл от страниците на фантастичните романи и породи мечти за колонизиране на Марс и скорошно пътуване в далечния Космос.

Но сега този първоначален възторг до голяма степен е избледнял и много хора в Русия изпитват носталгия по дните, когато борбата между двете ядрени свръхсили стимулираше и финансираше търсенето на нови хоризонти в науката.

Американските астронавти и руските космонавти "никога не са били врагове в Космоса, но когато започнахме сътрудничество на Земята, финансирането спря. Дори американците ни се обаждаха и ни казваха "пуснете нещо ново, че да ни дадат пари", разказва 79-годишният космонавт ветеран Георгий Гречко.

След като надпреварата е засенчена от сътрудничеството, през последните две десетилетия руската космическа агенция оцелява, като предоставя на чужденци срещу заплащане третото място на борда на "Союз".

"Сътрудничеството е хубаво нещо, но както показва примерът с международната космическа станция, то води и до застой", заяви руският анализатор на космическата политика Юрий Караш, цитиран от държавната осведомителна агенция РИА Новости.

Губарев каза, че Русия толкова е изостанала, че днес почти не би могла да постигне нещо повече от поддържаща роля в най-напредничавите проекти.

"Междувременно Америка ще се оттегли временно и ще построи съвсем нов космически кораб, така че след пет-шест години нашият "Союз" ще е напълно излишен. Не се дават сериозни пари за новаторски проекти", каза той.

Специалисти заявяват, че Китай може скоро да съперничи в Космоса както на Русия, така и на САЩ.

"Сега най-важната роля ще играе нашият космически кораб "Союз". Но не можем да подценяваме китайците, които следват свой курс и правят всичко съвсем сами", каза за Ройтерс Шамсутдинов.

Служители от НАСА изразяват тревога, че сегашното бюджетно финансиране няма да е достатъчно, за да се осигурят пари за нова ракетна и капсулна система за пътувания в далечния Космос.

Предлаганият бюджет на НАСА за финансовата 2011 г. е 18.7 милиарда долара - около пет пъти по-голям от този на Русия.

Специалисти от руския космически сектор казват, че решението на президента Барак Обама да прекрати дейността на НАСА по разработване на следващо поколение капсули "Орион" може да лиши от стимул успоредна руска програма за проектиране на кораб, който да замести "Союз" и да може да лети отвъд ниската 354-километрова орбита на Международната космическа станция.

"Добре е да остане малко конкуренция", заяви за Ройтерс 52-годишният ръководител на руския център за обучение на космонавти Сергей Крикальов, отбелязал рекорд от 803 дни в космоса.

Какво следва?

Министър-председателят Владимир Путин засегна тревожния въпрос за ролята на Русия, като каза, че страната може да се гордее с това, че е извършила над 40 процента от космическите изстрелвания в света, но че не бива да се ограничава до ролята на "превозвач".

"Сега Русия се връща към изследването на планетите от Слънчевата система", каза той.

НАСА обяви миналия месец, че руската космическа агенция ще получи 753 милиона долара, за да превози 12 американски астронавти до космическата станция между 2014 и 2016 г. От 2007 г. Русия е събрала около 2,5 милиарда долара от НАСА и партньорски агенции за 42 места на борда на кораба "Союз".

През последните пет години Русия увеличава разходите за космически изследвания с около 40 процента годишно, твърди консултантският орган Евроконсулт, който се занимава с проучвания в тази област. За 2010-2011 г. тя е отделила 200 милиарда рубли (7 милиарда долара) за космически програми.

Част от парите ще финансират нов център за изстрелвания във Восточний в руския Далечен изток, където първите изстрелвания се очакват през 2015 г., а първият полет с човек на борда - през 2018 г.

"Полетът на Гагарин постави летвата. Ние винаги сме били първи в изследването на Космоса и трябва да запазим тази позиция", каза настоящият командир на Международната космическа станция Дмитрий Кондратиев в интервю, преди да отпътува за станцията.

По БТА