Страните, очакващи членство в НАТО, проверяват за шпиони и се борят с рушветчийство и контрабанда

Изкривеният корпус на Боинг 707 стои край международното летище на Братислава, мрачен спомен за един тъмен епизод, който бъдещата членка на НАТО Словакия се опитва да остави зад гърба си.

Самолетът лежи там, където екипажът му го изостави, когато натоварен с пушки и боеприпаси, катастрофира при излитане преди три години. Съобщения, цитиращи пилотите, гласят, че доставката е била една от многото, отпътували за Судан, където бунтовници водят 19-годишна война за по-широка автономия на предимно християнския Юг от преобладаващо мюсюлманския Север.

Остава неясно как подобен товар е можел да напусне Словакия, по това време бореща се да спечели доверието на НАТО след ксенофобското и автократично упраравление на бившия премиер Владимир Мечиар.
Но сега само дни преди Словакия да получи зелена светлина за присъединяване към пакта заедно с шест други страни-кандидатки, останките от самолета повдигат въпроса дали страна, която някога се е противяла на НАТО зад Желязната завеса, сега наистина е готова за членство.

"Някои от бъдещите членки не споделят напълно ценностите на сегашните - либералните ценности, зачитането на демократичните процеси, очакванията за чисто правителство," каза Селесте Уолъндър, директор на Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон.

"Те все още имат най-основни проблеми. Какви членки на НАТО ще бъдат, след като бъдат приети?", запита тя.

Освен Словакия, вероятно НАТО ще покани Естония, Литва, Латвия, Румъния, България и Словения да станат пълноправни членки на срещата на високо равнище на 21-22 ноември в Прага.

Кандидатките познават демокрацията едва от падането на комунизма през 1989 г. Във военно отношение те няма да прибавят кой знае какво към алианса, но специалисти посочват, че все по-силните призиви вътре в НАТО след атентатите от 11 септември

да се разшири обхватът на сигурност на пакта, означават, че разширяването ще бъде основно политическо решение. Подобен начин на мислене може да пропусне други проблеми.

Повечето кандидатки се мъчат да се преборят с корупцията, а служители от епохата на Съветския съюз, които НАТО не желае да вижда близо до тайните си, може все още да се спотайват в институциите им. А и докато те се превъоръжават по западни стандарти, ще създадат излишъци от оръжие, което попадайки в лоши ръце, може да подкопае усилията на НАТО да предотврати екстремистки нападения по западни цели.

КОРУПЦИЯТА Е ПРОБЛЕМ

НАТО прие Полша, Унгария и Чехия през 1999 г., но остави навън други кандидатки, основно заради безпорядъка във въоръжените им сили, бедността и мъчителните им усилия да покажат ясен ангажимент към прозрачност и демократичност.

Оттогава страните-кандидатки взеха мерки да модернизират армиите си и прокараха хиляди закони, които да приведат социалните и политическите им норми в съответствие със западните стандарти.

Но корупцията, едно от трайните наследства на комунизма, се оказа трудна за ликвидиране. Даването на подкупи е широко разпространена практика в района - Словакия постави извън закона рушветчийството едва през 1999 г., илюстрирайки културен проблем с възможни сериозни последствия за бъдещата разширена НАТО.

"Военната реформа е невъзможна, ако не се справите с корупцията," каза американският постоянен представител в НАТО Никълъс Бърнс при посещение в Братислава.

"Бяха приети закони.. и това е важна първа крачка, но по-важното е тези закони да се прилагат и въз основа на тях да има съдебно преследване," заяви той.

В Словакия например има подобрение, след като правителството на Микулаш Дзуринда дойде на власт през 1998 г. и сложи край на шуробаджанашкия капитализъм при управлението на Мечиар.

Дзуринда, който през септември спечели втори мандат, се раздели с петима министри заради скандали с корупция. Срещу нито един от тях не бе повдигнато обвинение - смразяваща перспектива за членовете на НАТО, които трябва да имат доверие, че новите им съюзници няма да продадат военните тайни на Запада.

СКРИТИ ШПИОНИ

Хиляди източноевропейски служители, много от които са започнали кариерите си при комунизма, скоро ще заемат места в офисите на НАТО. Страните кандидатки се стремят да ги проверят, за да изключат тези, които могат да бъдат заплаха за сигурността.

Румъния бе критикувана, че протака този процес, а Словакия, която забрани на 12 души достъп до тайните на НАТО от проверените 1300 човека, все още трябва да приключи с проверките на 1000 бъдещи служители, избрани да работят с Алианса.

"Това е голям проблем не само в Словакия, но и в целия район, че хората просто са много приказливи и ако не се блокира достъпа на някои до засекретена информация, можем да приемем за дадено, че тя ще изтече до другата страна," каза Иво Самсон, анализатор в Словашката асоциация за външна политика.

Опасенията, че оперативни работници, обучавани от КГБ, може да продадат натовски тайни на свои колеги в Северна Корея и Иран са слаби, но все пак съществуват. Може би още по-опасни обаче са служителите, които нямат намерение да шпионират, но имат минали тайни, които ще ги превърнат в лесни мишени за изнудване.

Според политически анализатори съмненията в надеждността на новите членки може да имат разрушителен ефект върху операциите на НАТО, тъй като старите членки може да се въздържат от консултации с новите партньори, които все още не са доказали, че могат да спазват възприетите в НАТО правила.

КОНТРАБАНДА НА ОРЪЖИЯ

България и бившата Чехословакия, от която Словакия се отдели през 1993 г., бяха основни оръжейни доставчици на конфликтите в Близкия изток, арабските държави и Третия свят преди 1989 г.

Търговците на оръжие продължиха да се възползват от корумпираните служители и недостатъчно строгите закони /например това че не се изисква лиценз за износ, за да се превозят оръжия през Словакия, ако те останат в страната по-малко от седем дни/, за да продават оръжия на забранени получатели.

Сега кандидатките вадят от употреба остарели танкове, ракети и друго военно оборудване, но вместо да ги унищожат, обеднелите военни по-вероятно ще ги продадат на страни от Третия свят, смята Бернардо Мариани, анализатор от организацията По-сигурен свят, която се бори с трафика на оръжие.

"Какви гаранции имаме, че тези оръжия, доставени на страни с всякакъв вид тежки проблеми в сферата на вътрешната сигурност, няма да бъдат реекспортирани кой знае къде, със сигурност и до терористи и престъпни групировки?", попита той.

След скромните действия срещу незаконната търговия през последното десетилетие влизането в НАТО поне насърчи кандидатките да бъдат по-активни през последните години.

През 1998 г. Словакия спря продажбата на радар Тамара, за който се твърди, че е единствената радарна система, способна да засече самолети Стелт. Радарът бе предназначен за Северна Корея.

Миналата година словашките власти задържаха трима активисти на ИРА-истинска - фракция на Ирландската републиканска армия, опитващи се да купят оръжие в балнеоложкия център град Пещани.

Много оръжейни доставки обаче въобще не са били засечени от страните кандидатки и са успели да стигнат до Судан, Чад, Ангола, Либерия и други държави, подложени на ембарго заради нарушения на правата на човека или заради репутацията им, че реекспортират получените оръжия.

Нелегалната търговия все още е основание за сериозно безпокойство, каза Бърнс.

Словашкият заместник-министър на външните работи Иван Корчок омаловажи тези тревоги с аргумента, че реформите са в ход, но ще отнемат време.

"Ясно е на всеки в тази страна, че трябва да подобрим репутацията си и взимаме мерки в тази посока," каза той.

По БТА