Страстите Христови и страстите на Буш:колко са стъпките към бездънното невежество

Отче, прости им, те не знаят какво вършат.

Мел Гибсън и Джордж У. Буш си играят с фанатизма в името на светостта.

Режисьорът иска да рекламира филма си "Страстите Христови", а президентът гледа да обуздае страстите на хомосексуалистите. Двойна премиера: Джордж У. клейми това и онова като политическа стратегия, а Мел вади на показ своето клеймо като пазарна стратегия.

Гибсън, който каза пред Даян Сойер, че бил вдъхновен за филма от преживените страдания като алкохолик и наркоман, откри за себе си уникалната лечебна програма от 12 стъпки: Пътят към Голгота.

Отидох на премиерата на "Страстите Христови" на Бродуей и 84-та улица; едва четвърт от салона беше пълна. Това не е забавен филм, на който можете кротко да хрупате пуканки, както може би сте прочели някъде. Героите говорят на латински и арамейски, а субтитрите са на английски; в продължение на два кървави часа лентата показва как бруталните римляни изтезават Исус по заповед на безсърдечните евреи.

Съвсем в стила на продукция, която даде на един бижутер правото на продава огърлици от пирони по 12,99 долара всяка (Какво ли ще последва? Може би корони от тръни?), "Страстите Христови" наподобява уестърните на Серджо Леоне с техните като извадени от комикс сцени на насилие. Направо можем да го наречем "спагети разпване", "Шепа пирони".

Литературният редактор на Ню рипъблик Лион Визелтиър заклеймява филма като "отблъскваща мазохистична фантасмагория, свещено обиден филм", който използва "класическа антисемитска образност".

Гледах филма с приятел евреин, който през цялото време се опитваше да запази спокойствие. "Евреите може и да са убили Исус", каза той, "но те ни дадоха и Великденския парад на Пето авеню."

Посланието на филма, както казва самият Исус, е, че трябва да обичате не само онези, които ви обичат, но и онези, които ви мразят. Предполага се, че ще излезете от киносалона преизпълнени с добри чувства към ближния.

Филмът обаче е на Мел Гибсън, така че всъщност излизате с желанието да строшите нечии зъби.

В "Смело сърце" и "Патриот", другите му емоционално манипулативни исторически епоси, зрителят излизаше с намерението да забие брадва в черепа на първия срещнат англичанин. Тук ти се иска да избиеш зъбите на някой евреин и римлянин, а тъй като римляните са вече само в историята...

Подобно на Мел Гибсън, и Джордж Буш разпалва нетърпимост, като се прикрива зад свещени каузи.

Първоначално главният ни проповедник се опъваше на призивите на консерваторите за забрана на браковете между хомосексуалисти. Дано горчивата чаша ме подмине, мислеше си той като Христос от сценария на Гибсън, познат ни още като Евангелието.

Под натиска на християнската десница обаче Буш грабна горчивата чаша с две ръце и я изгълта на екс - реши да създаде прецедент, като закрепи една дискриминационна забрана в Конституцията, която досега беше поправяна само за да се премахне дискриминацията и да се дадат пълни права на чернокожите, на жените и на младите.

Ако президентът наистина е загрижен за светостта на брака, както каза един от моите читатели, дали не трябва да обяви развода за незаконен и да нареди да убиват прелюбодейците с камъни?

Нашите войници измират в Ирак; Осама все още е на свобода; работните ни места се изнасят в чужбина; дефицитът придоби библейски измерения.

А президентът се е загрижил за Марс и за брака?

Когато репортерите се опитаха да измъкнат от говорителя на Белия дом Скот Маклелън обяснение защо еднополовите бракове са заплаха за брака, той изплю куп глупости за "тъканта на обществото" и цивилизацията.

Политиците непрекъснато твърдят, че институциите са неизменни, макар че всъщност те непрекъснато се променят. Случайно да са чували за институцията на робството?

Пък и правителството няма право да законодателства върху онова, което е свещено.

Когато Буш изпадне в беда, хората му веднага започват да се оглеждат за някой политически полезен страшен призрак. Ли Атуотър се мъчеше да уплаши американците с пуснатия на свобода рецидивист Уили Хортън, а сега Карл Роув се надява американците да се стреснат от възможността някоя лесбийка - да кажем дъщерята на Дик Чейни Мери - да свие "със съпругата си" семейно гнездо в съседната къща.

Когато фамилията Буш реши да играе с най-низките страсти на най-твърдия си електорат, така става.

Както казва героят на Макс фон Сюдов във филма на Уди Алън "Хана и нейните сестри", докато гледа как някакъв телевизионен проповедник моли за пари, "ако Исус се върне и види какво се върши в Негово име, ще има вечно да повръща".

*По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?