Стратегическите подозрения между Китай и САЩ

Посещението на Джордж Буш в Пекин засилва надеждите, че отдавна очакваният стратегически диалог между САЩ и Китай може най-сетне да започне. През декември Буш предложи подобна размяна на мнения. Тогава той се обади на китайския президент Цзян Цзъмин, за да му обясни решението си за изтеглянето на Америка от Договора за противоракетна отбрана.

Важно място в списъка на темите за дискусия е противоракетната отбрана, на която Китай казва, че се противопоставя. Китай става все по-склонен да започне редовни разговори със САЩ по стратегическите въпроси.

Но взаимното подозрение е огромно. Буш трябва да има предвид това, когато описва каква според него трябва да бъде стабилната стратегическа ситуация в Източна Азия и доколко неговата концепция съвпада с развиващите се връзки на Китай и на САЩ с Япония и другите страни от района. А президентът Цзян трябва да даде по-ясна картина за дългосрочните цели на Китай.

Повечето ръководители на Китай все още подозират, че разработваните от САЩ противоракетни системи целят да неутрализират относително малкия брой китайски ракети с голям обсег. Пекин смята своите ракети, които са способни да пренасят ядрени бойни глави, за ключово възпиращо средство срещу ядрена атака.

Мнозина представители на САЩ обаче смятат, че Китай ще увеличи и ще обнови своя ядрен арсенал независимо от ходовете на САЩ в областта на противоракетната отбрана. Едни директни уверения от страна на Буш биха помогнали за убеждаването на Пекин, че Вашингтон не възнамерява да обезсмисля възпиращата мощ на Китай.

Но Китай трябва да признае основателността на опасенията на САЩ, които ги карат да търсят защита от евентуално нападение от т. нар. непредвидими страни или от терористична организация.

Като се имат предвид ограничените му възможности, Китай разбираемо няма да проявява голямо желание да дава подробни данни за своя ядрен арсенал. Но ще бъде нереалистично да се очаква, че Вашингтон ще участва в размяна на информация без някаква реципрочност и прозрачност. Това ще придобие изключителна важност, когато Пекин започне да разполага новото си поколение ракети.

Включването на Тайван в стратегическия диалог също ще бъде от значение, защото този въпрос е на първо място в списъка с грижите на Пекин. САЩ трябва да засилят своите настоявания за мирно разрешаване на проблема и да подтикнат Китай да мисли по-творчески за това как да спечели сърцата и умовете на тайванците.

Сътрудничеството във войната срещу тероризма има съществено място във всеки стратегически диалог. Китай би желал Съветът за сигурност на ООН, в който разполага с право на вето, да играе по-голяма роля. А един съвместен призив на Вашингтон и Пекин към Ирак да допусне оръжейните инспектори би бил доста отрезвяващ за Саддам Хюсеин.

-------------------------
* Ралф Коса е президент, а Бони Глейзър-е вицепрезидент "Тихоокеански форум", който е филиал на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания.

По БТА