Стрес тестовете отдалечиха България от Европейския банков съюз

В събота (13 август) бяха пуснати резултатите от стрес тестовете на българския банков сектор. Първо беше проведен преглед на качеството на активите на българските банки, който целеше да прецени дали кредитния портфейл е правилно оценен и провизиран. След това техните капиталови буфери бяха подложени на стрест тест с два варианта – нормален (базиран на макроикономическата прогноза на БНБ до 2018 г.) и утежнен (базиран около рецесия, продължаваща дефлация и спад на недвижимите имоти).

С това дълго упражнение се завършва изпълнението на почти всички ангажименти, поети с цел възстановяване на доверието след случилото се с КТБ. През 2014 г. политическите партии се обединиха на консултациите при президента „незабавно да стартира процедура за влизане на България в Единния банков надзорен механизъм“ с цел присъединяване към Европейския банков съюз, като тогава се смяташе, че тези стрес тестове ще са необходимата първа стъпка.

Две години по-късно обаче България изглежда все по-далеч от тази цел, а всички основни политически сили и регулатори престанаха да говорят за присъединяване към ЕБС. Как се получи така, че упражнението, което трябваше да е първа стъпка към този банков съюз всъщност на практика ще отложи присъдиняването към него за неопределеното бъдеще?

Изводи от стрес тестовете

Резултатите от тези стрес тестове показват една до голяма степен стабилна система. Средната капиталова адекватност на банките след прегледът на активите е паднала леко в следствие на корекции в размер на 665 млн. лв. (0.8% от общите активи) до нива от 18.9% (при регулаторен минимум от 4.5% от рисково претеглените активи). Дори и в утежнения сценарий на стрес теста средната капиталова адекватност пада само до 14.4%, а огромното мнозинство от банките остават стабилни, макар това да се отнася в по-голяма степен за тези с чуждестранни собственици.

Тези резултати са чувствително по-добри от тези на европейските банки, обявени в началото на месеца, които показаха спад от 12.6% до 9.2% при негативни развития и проблеми с институции в Италия, Ирландия, Австрия и Германия (особено имайки предвид проблемите им от началото на годината). Българските тестове бяха и по-подробни, обхващащи всички институции (освен чуждестранните клонове) в българската банкова система.

С това обаче до голяма степен свършват добрите новини. Притеснително е, че огромното мнозинство от направените корекции се случват в две банки с български собственици, като около 420 млн. са корекциите само за ПИБ, третата най-голяма банка в страната. Нейният капитал така се свива от 11.3% до 5% – близо до регулаторния минимум, като остава само една от две банки с капиталова адекватност под 11% след прегледа на активите (заедно с Инвестбанк).

Същите две банки имат и единствените отрицателни резултати при хипотетичния утежнен сценарий на стрес теста, като за ПИБ капиталът пада до -6.9%, което обеснява и усилията на банката за повишаване на капиталовата адекватност в следващите месеци. Другият притеснителен момент е липсата на особени данни относно рисковите експозиции със свързани лица в стрес тестовете – именно проблемът, който доведе до краха на КТБ.

Стрес тестовете и Европейския банков съюз

Прегледът на активите обаче отново поставя въпросът за присъединяването към Европейския банков съюз (ЕБС). Именно провеждането на такъв анализ от страна на ЕЦБ е необходимо предварително условие за присъединяването към ЕБС. За съжаление беше направен съзнателен избор това упражнение да се проведе паралелно и не от страна на ЕЦБ, макар и по подобна методология.

Освен ако ЕЦБ не реши да признае резултатите, което е малко вероятно, присъединяване към ЕБС ще изисква повторение на тези сложни и дълги тестове. Това от своя страна означава, че апетитът и от страна на банките за повдигане на въпроса за присъединяване към ЕБС в близко бъдеще ще бъде ограничен тъй като те едва ли биха искали да повторят отново това упражнение.

В наш доклад от 2015 г. посочихме няколко причини защо би било разумно България да се присъедини възможно най-скоро към ЕБС, сред които бяха възможността за европейски “надзор над надзора” на БНБ, повишаване на финансовата стабилност с оглед структурата на банковата система, възможността за участие в решенията на ЕБС, както и като стъпка към влизане в еврозоната.

Допълнително развитията в ЕС през 2016 г. и реалната опасност от „Европа на две скорости“ също водят до извода, че България трябва да предприеме стъпки към ЕБС колкото се може по-скоро – или да рискува да остане “отвъд борда” на основни интеграционни процеси.

След стрес тестовете тези аргументи остават напълно валидни. Положителните агрегатни данни за стабилността на банковата система означават, че именно сега би бил правилният момент за пристъпване към ЕБС, тъй като ще можем да представим силни аргументи за присъединяване.

За съжаление обаче начинът на провеждане на стрес тестовете (самостоятелно, а не заедно с ЕЦБ) и откритите, но очаквани, проблеми в третата по големина банка (която би била една от трите под директен надзор от Брюксел като част от ЕБС) вероятно силно ще ограничат апетита за подобни стъпки – въпреки уверенията след колапса на КТБ.