Строителният бранш – под прицела на "недоброжелателни атаки"

Сградното строителство движи бранша напред, инфраструкторното изостава

Строителният бранш – под прицела на "недоброжелателни атаки"

Тежка година отчита строителният бранш на професионалния си празник, честван на Димитровден – 26 октомври. Дълго чаканите големи инфраструктурни проекти продължават да се бавят, недостигът на кадри става все по-голям и за капак - обществено недоволство от качеството на свършената работа.

Най-голямата строителна компания за последните две години – "Джи Пи Груп", попадна под прицела на прокуратурата и Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Нещо повече - премиерът Бойко Борисов нареди всички компании с провинения да не бъдат допускани до участие в обществени поръчки, финансирани с европейски и държавни средства.

"През годината браншът се сблъска с недоброжелателни атаки и недоказани твърдения в публичното пространство, уронващи авторитета на българския строител. Те бяха особено остри в последните месеци", казва Илиян Терзиев, председател на Управителния съвет на Камарата на строителите в България (КСБ) в приветственото си слово по случай празника на строителя. Той посочва, че КСБ е реагирала "адекватно" с искането за "спешни срещи с отговорните за управлението на страната политически фактори".

До момента такива бяха проведени първо с парламентарната група на БСП, а след това и с тази на ГЕРБ. Лидерът на социалистите Корнелия Нинова им предложи смяна на "модела, в който строителният бранш е принуден да връща пари от обществени поръчки, за да си спечели благоволението на управляващите".

"Имате нашата политическа подкрепа. Поемаме ангажимент да направим работна група към Комисията за регионална политика (в парламента – бел. ред), в която да бъдат включени представители на всички политически сили и експерти на КСБ, за да подобрим с общи усилия нормативната уредба", обеща им Цветан Цветанов, председател на парламентарната група на ГЕРБ.

Камарата на строителите иска промени в законите за обществените поръчки и за устройство на територията, които да ускорят строителния процес, да премахнат бюрокрацията и да решат най-щекотливия въпрос – ценообразуването в сектора.

Митът най-ниската цена печели

Тезата на строителите е, че несправедливо печелят офертите, дали най-ниска цена при обществените поръчки, и на това трябва да се сложи край.

"Трябва да се каже - не на сивия сектор и на най-ниските цени. Строителството не е генератор на корупция, кражби и злоупотреби, а е двигател на икономиката", каза Мирослав Мазнев, изпълнителен директор на КСБ и бивш зам.-министър на регионалното развитие.

Данните от анализа на строителната камара обаче показват друго. От обявените през миналата година 2435 обществени поръчки с прогнозна стойност за над 6 млрд. лв. само при една критерият за избор на изпълнител е бил най-ниска цена. При близо две трети от поръчките (59%) изборът на изпълнител е бил по икономически най-изгодната оферта, която отчита техническото предложение и цената. При останалите 41% липсват критерии за възлагане на поръчките (като брой са 1003). Данните са взети от регистъра на Агенцията за обществените поръчки и са обработени от КСБ.

Резултатите за първото тримесечие на 2018 г. са сходни – една единствена обществена поръчка в строителството е с най-ниска цена. Двете трети са с икономически най-изгодната оферта, а за една трета липсват критерии за възлагане.

Хроничен недостиг на кадри

Другият сериозен проблем пред строителния бранш е хроничният недостиг на кадри. Проучване на КСБ показва устойчива тенденция на липса на персонал във всички специалности – от електромонтажници, заварчици, оператори на строителни машини, съоръжения и подемна техника, електротехници и други.

Самите строителни фирми не предприемат почти нищо за подобряване на квалификацията на служителите си. Ако има обучения, те са кампанийни.

Тежкият и непривлекателен труд, съчетан с неособено атрактивното заплащане (850 лв. - средна заплата) води до непрекъснато намаляване на броя на учениците и студентите, които се обучават по специалностите, необходими на бранша.

Едва 6 на сто са били учениците, обучаващи се по строителни специалности през учебната 2017/2018 г. - 6740. От тях едва 708 зрелостници са завършили средно образование с придобита специалност "Архитектура и строителство". Това е двоен спад спрямо 2012 г., когато завършилите са били 1643-ма, сочат данните, представени от КСБ.

Визията на КСБ за решаването на проблема е повишаване на имиджа на професията "строител" и привличане на учени и студенти по строителни специалности. Камарата ще се стреми и да осигури качествено и ефективно обучение на заетите в сектора с цел повишаване квалификацията. За целта се предвижда изграждането на вътрешна за КСБ система за организиране на курсове и обучения за работниците на фирмите вписани в професионалния регистър на КСБ, които са около 5000.

На форума, организиран от БСК, обаче никой не каза и дума за увеличаване на заплатите в сектора.

Инфраструктурата продължава да изостава от сградното строителство

Като цяло строителният бранш бавно и постепенно се възстановява, като държавата остава най-големия му работодател. Въпреки това все още е далеч от пиковата 2009 г., когато добавената стойност на сектор "Строителство" в БВП беше над 6 млрд. лв., докато за миналата е 3.5 млрд. лв. Все пак това е с 395 млн. лв. повече спрямо предходната, показват данните на НСИ.

Това, което движи секторът нагоре, е сградното и индустриалното строителство, докато темповете при инфраструктурното строителство се забавят. Ръстът при сградното строителство е 17.9% през 2017 г. спрямо година по-рано, докато при инженерното е 4.7%, сочат данните на НСИ. Подобна е картината и за първите шест месеца на годината.

Причината е в строителството на жилищни сгради, заводи и предприятия в големите градове – Пловдив, София, Варна, Бургас и Стара Загора. И ако тези инвестиции са частни, то ефект оказва и националната програма за "безплатно" саниране на жилищата с пари от бюджета.

Обратно, при инфраструктурата пътни и ж.п. магистрали и водни проекти за милиарди левове от еврофондовете се бавят по различни причини. Основният виновник обаче е държавата – липса на готови проекти, забавени процедури, отчуждителни мероприятия.

Като цяло за изминалата 2017 г. произведената строителна продукция е за 12.9 млрд. лв., което е ръст от 11.7% спрямо година по-рано. Издадените разрешения за строеж са се увеличили с близо една пета (19%), започнатото строителство с близо една трета (31%), а на въведените в експлоатация сгради само с 2.4% през миналата година спрямо 2016 г.

За първите шест месеца на годината се наблюдава спад на издадените разрешителни за строеж при жилищното строителство, което показва охлаждане на инвеститорския интерес.

Въпреки това очакванията на бранша са жилищният и индустриалният сектор да продължат да са водещи и през следващите години. Очевидно браншът разчита на продължаване на "безплатното" саниране от страна на държавата, но засега в Бюджет 2019 г не са заложени нови средства. Очаква се още и да расте обемът на инфраструктурното строителство с наближаването на края на програмния период за европейските средства.

Чужди инвеститори не се очакват в сектора. Спадът е с над една трета и за миналата година преките чужди инвестиции стигат скромните 72.3 млн. евро.

В професионалния регистър на КСБ регистрираните фирми са около 5000. От тях само 5 са големите по показателя нетни приходи от продажби. Оборот от над 97.5 млн. лв. за миналата година имат имат "Дж Пи Груп" (184.5 млн. лв.), "Трейс Груп Холд" (173.2 млн. лв.), "Хидрострой" (141.3 млн. лв.), "Главболгарстрой" (128 млн. лв.), "Водстрой 98" (118.5 млн. лв.) и "ГБС Инфраструктурно строителство" (108.7 млн. лв.).

Средните строителни компании са 79 фирми, те имат нетни приходи от продажби от 19.5 до 97.5 млн. лв. Останалите – над 98% са малки, но за тях остава работа на стойност около една десета от произведената строителна продукция.

По данни на НСИ наетите в строителството са 114 хил., което е спад с 8.3% спрямо 2016 г. Камарата обаче отчита 175 хил. заети в строителството, от които 33 хил. са самонаети.

 

Още от Бизнес