Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите

Развалянето на договора за ток с "КонтурГлобал" може да повлече надолу ТЕЦ-а и мините и да струва скъпо на държавата, смятат експерти

Струва ли си за стотинка по-евтин мегаватчас да стряскаш инвеститорите

Стотинка за мегаватчас. Толкова ще падне цената на тока за потребителите, ако правителството изпълни намерението си да разтрогне дългосрочния договор за купуване на тока от ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3". Такъв би бил ефектът в момента, тъй като цената на тока от въглища в перспектива ще расте. В същото време се създават рискове за инвеститорите, пред електроснабдяването и въглищната индустрия, коментира пред Mediapool енергийният експерт Иванка Диловска, член на управата на Института за енергиен мениджмънт, и пита дали това си струва.

На същото мнение е и управляващият съдружник в консултантската компания "Денкщат България" Боян Рашев. Според него кризата дори може да прерасне в политическа, тъй като има потенциала да дестабилизира изключително важен сектор от българската икономика, който осигурява огромна заетост.

Бившият енергиен министър, доскорошен общински съветник в София и кандидат за районен кмет на "Средец" Трайчо Трайков от "Демократична България" смята, че при равни други условия, прекратяването на дългосрочния договор би могло да снижи с малко цената на тока. "Необходимо е обаче да се умножи вероятността от спечелване от инвеститора на арбитражно дело по евентуалната претендирана сума и да се сравни със спестената премия от неизкупената по прекратения договор енергия. Ако първото число се окаже по-голямо, няма откъде да дойде намаление", посочи Трайков пред Mediapool.

Спор изплатена ли е инвестицията

Неотдавна правителството съобщи, че дава мандат на вицепремиера Томислав Дончев и министрите на финансите и енергетиката Владислав Горанов и Теменужка Петкова да започнат преговори с "КонтурГлобал" за прекратяване на техния дългосрочен договор за изкупуване на тока по фиксирана по-висока от пазарната към момента цена. Аргументът на правителството е, че според анализ на международната консултантска компания "Фронтиер Економик" ,"КонтурГлобал" вече била изплатила инвестицията си и затова трябвало да излезе на свободния пазар.

От американската централа обаче твърдят обратното и прогнозите са при реално започване на преговорите между двете страни да има продължителни спорове по приложената от "Фронтиер" методика за оценяване на възвръщаемостта на инвестицията от над 700 млн. евро в екологизацията и модернизацията на въглищната централа. Не е изключено да се стигне до искане за намеса на Брюксел относно изработената от ЕК методика и въобще не е ясно кога може да се очаква решение по казуса.

Досегашната тактика на правителството е периодично да се заканва на т.нар. американски централи, но не е сигурно доколко наистина е готово едностранно да прекрати изтичащият през 2024 г. договор на "КонтурГлобал".

Тезата как въпросните дългосрочни договори са сред главните виновници за "скъпия ток" и развалянето им ще облекчи домакинствата, витае в публичното пространство вече над пет години, след като предишният състав на енергийния регулатор се оплака в Брюксел, че контрактите били незаконна държавна помощ.

От Еврокомисията и досега не са казали дума по казуса, след като Пекова през февруари 2018 г. заяви пред журналисти, че няма искане от Брюксел да се развалят договорите с "КонтурГлобал", която притежава 73 на сто от ТЕЦ "Марица Изток 3", и с "Ей И Ес", която изгради модерна въглищна централа в Гълъбово на мястото на старата ТЕЦ "Марица Изток 1". До момента от Брюксел няма никаква публична реакция по темата.

През август 2018 г. енергийният министър допусна, че преговорите с "КонтурГлобал" и "Ей И Ес" ще започнат до есента на същата година, но към момента това все още не е факт.

Действия, чийто ефект не е обяснен с разчети

Правителството и енергийното министерство не представят разчетите на "Фронтиер" за изплащането на инвестицията. Останаха безучастни и след призива на бившия национален омбудсман и настоящ независим кандидат-кмет за София Мая Манолова, която през август 2018 г. призова правителството да изготви анализ за ефекта от развалянето на договорите.

Според Иванка Диловска прекратяването на дългосрочните договори е мярка, която обичайно се предприема при прехода от регулиран към свободен пазар. Целта е да се увеличи неговата ликвидност, т.е. на пазара да има повече участници и по-големи количества енергия от страна на предлагането. Предсрочното прекратяване на дългосрочните договори обаче трябва да стане чрез договаряне между "КонтурГлобал" и НЕК на компенсационен механизъм след трансформирането на договора за изкупуване на тока от фиксирани цени към пазарни цени, смята тя.

Има ли риск за инвестиционната среда?

По думите ѝ, ако прекратяването на договора стане по добрите практики, то не би трябвало да е нито изненада, нито източник на тревога за бизнеса. Ако обаче се развалят едностранно от кабинета, това определено ще увеличи риска на инвестиционната среда, казва Диловска. "Инвеститорите бързо губят доверие и отлитат като прелетни птици от държавите, които си позволяват да нарушават подобен тип ангажименти", допълва тя.

"Трудно ми е да си представя по-лош сигнал към чуждите инвеститори: Ние решихме, че сте се напечелили достатъчно, затова няма да ви плащаме повече! Как ви звучи?", пита Боян Рашев от "Денкщат". Той припомня, че "КнотурГлобал" и "Ей И Ес" след проговори с правителството свалиха цената си за разполагаемост.

"Това е ОК. Но не виждам как чужд инвеститор би дошъл в България да работи в енергетиката или комуналните услуги, ако вижда изпълнения, като това, което се случва днес. Държавата обяснява, че търсела частен инвеститор за АЕЦ "Белене", от когото ще очаква огромна инвестиция, а в същото време показва, че не желае да спазва дългосрочни ангажименти", допълва Боян Рашев.

Трайчо Трайков пък смята, че действието на правителството не е безпрецедентно в европейски план, но естествено, инвеститорите няма да са доволни.

И тримата са на мнение, че е спорно дали ще се намалят крайните цени на електроенергията и виждат рискове за дейността на мините, които доставят въглища за електроцентралите.

Позитив за пазара само при договорени компенсации

При разваляне на договора "КонтурГлобал" ще започне да продава тока си на свободния пазар, а не през НЕК. Така продажната цена на енергията ще се определя от пазара и ще е променлива, а не фиксирана, както в момента. "Именно разликите между реализираните пазарни приходи, от една страна, и изчислените приходи съгласно дългосрочния договор, от друга, ще са база за определяне на размера на дължимите компенсации. Следователно, при действие на съгласуван компенсационен механизъм неблагоприятни последствия върху работата на централата не би трябвало да се очакват", анализира Диловска.

"Обаче, ако прекратяването бъде едностранно и без адекватен компенсационен механизъм, "КонтурГлобал" ще изпадне в ситуация, подобна на тази, която наблюдаваме в ТЕЦ "Марица Изток 2" - с разходи, значително надхвърлящи установените пазарни цени и със задълбочаващи се финансови проблеми", допълва тя.

Рашев също смята, че "КонтурГлобал" ще се окаже в положението на ТЕЦ "Марица-Изток 2": "С тази разлика, че няма зад гърба си БЕХ/държавата, която да покрива загубите от плащането на квоти за СО2 емисии". "При техните настоящи цени няма как лигнитна централа да работи на печалба без това да се отрази много съществено на цената на тока. Мините ще загубят най-големия си редовен платец. Това ще доведе до сериозна криза, която може да прерасне в политическа, защото комплекс "Марица-Изток" е сърцето на синдикатите в България", коментира консултантът по устойчиво бизнес развитие.

Опасност от още една ТЕЦ с огромна загуба и евентуален пазарен дефицит

Диловска прави и точни изчисления: "Например, пазарната цена, определена от КЕВР за едногодишния регулаторен период от юли 2019 до юни 2020 г. и съобразена с товаровия профил на централата, е 98 лв./МВтч. Фиксираната цена, по която НЕК изкупува енергията, е 159 лв./МВтч при 85-процентова използваемост на централата. Разликата между двете цени ще генерира загуба от 60 лв./МВтч продадена енергия при пазарна експозиция на централата и без компенсационен механизъм. При продажби от 5 ТВтч, това означава 300 млн. лв. годишен дефицит".

Тя отбелязва, че мините доставчици на централите на лигнитни въглища са пряко зависими от работата им. "Да не забравяме, че крайният продукт е електрическата енергия, а не са въглищата. Така че неблагоприятна пазарна експозиция на "КонтурГлобал" неминуемо ще се отрази неблагоприятно и на мините поради задълбочаващ се риск от забавяния или неплащания на дължими суми за изкупени въглища и намаляване на размера на покупките", коментира Диловска.

Трайков допуска, че ще намалеят количествата енергия, които "КонтурГлобал" ще може да пласира на приемлива за дружеството цена. "Естествено, ще има съответно намаляване на количествата купувани въглища", смята той и допълва, че при равни други условия би могло с малко са се намали цената на тока с разваляне на дългосрочния договор, но този ефект ще е без значение при евентуално спечелване на арбитражно дело от страна на американския инвеститор.

Диловска подчертава, че при прекратяване на договорите с адекватен компенсационен механизъм, неблагоприятни промени не се очакват. При такъв вариант дори пазарът за електроенергия ще бъде позитивно повлиян – по-големите количества предлагана енергия и включването на нов значим доставчик ще увеличат конкуренцията и надеждността, което от от обществена полза, смята тя. Предупреждава обаче, че без действието на подходящ компенсационен механизъм могат да се очакват необичайни и неприемливи покачвания на цените, съчетани и с нарастваща ненадеждност на доставките.

Токът от въглища ще продължи да поскъпва

Тя допълва, че заради екоизискванията, плащането на парникови квоти, които поскъпват, е неизбежно нарастването на цените на тока от въглища. "Въпросът е в това, че тези съществуващи въглищни централи предлагат по-евтина и надеждна алтернатива за електроснабдяване, в сравнение със сценария при тяхното непланирано затваряне. И затова задачата е да се намерят приемливите механизми за тяхната сигурна работа през следващите години, без това да нарушава правилата на ЕС за допустима държавна помощ – дали това ще са механизми за капацитети, по които правителството работи, дали прекратяване на дългосрочните договори с компенсационен механизъм или комбинация от двете, компетентните институции ще решат", коментира Иванка Диловска.

"Във всички варианти обаче ще има допълнителни плащания извън пазарната цена. Така че едва ли ценовите сценарии със и без дългосрочен договор с "КонтурГлобал" ще се различават съществено", допълва тя. И изчислява, че при сегашните пазарни цени и структура, прекратяването на договора с "КонтурГлобал" едностранно и без компенсации ще намали цената на енергията с по-малко от една стотинка на МВтч. "Отговорът на въпроса струва ли си заради това да създаваме рискове за инвеститорите, пред електроснабдяването и пред въглищната индустрия мисля, че е очевидно ясен", посочва енергийният експерт.

"Каквото и да прави правителството при настоящите цени на емисионните квоти, електроенергията в България няма как да стане по-евтина", е мнението и на Боян Рашев. Той отбелязва, че цената на тока у нас от дълги години се поддържа евтина за домакинствата и се субсидира от индустрията и бюджета.

Проблемите са другаде

"Това обаче не може да продължава повече, защото индустрията губи конкурентоспособност. Големият проблем на България е, че ужасно много хора се отопляват на ток, което води до огромни разлики в нуждите между лятото и зимата и прави вдигането на цените политически невъзможно. Това може да бъде преодоляно само с бърза газификация и отваряне на страната към внос на газ от целия свят. Реалните цени на тока за домакинствата в Западна Европа са възможни благодарение на наличието на подобни условия", смята Рашев.

Ясно е, че правителството трябва да подходи много внимателно в предстоящи преговори. Дори и да са кьорфишек за вътрешна употреба, заканите му могат да стреснат инвеститорите в момент, в който всички анализатори вещаят забавяне на световната икономика и страната ни има нужда да привлича все повече чужди компании.

Още от Бизнес

Защо управляващите избират Цацаров за шеф на "Антикорупция"?