Суаповите споразумения на Гърция са били с 15 компании

Суаповите споразумения на Гърция са били с 15 компании

Гърция е сключила суапови споразумения с около 15 компании, включително плащания от банки, които може да са ѝ помогнали да укрие реалния си дефицит, заяви източник, запознат с контрактите и цитиран от агенция "Блумбърг".

Суаповите сделки, които са позволили на Гърция да получи авансови плащания, са отпреди 2008 г., когато регулаторните органи на ЕС промениха правилата, за да ограничат използването на контрактите, твърди източникът.

Вероятно най-голямата сделка е с "Голдман Сакск груп", която е предоставила на Гърция около 1 млрд. долара чрез суап през 2002 година.

Миналата седмица ЕК поиска от Атина да предостави информация за сделките. Страната е разследвана дали е използвала деривати, за да укрие размера на бюджетния си дефицит, както и дали други държави са прибягвали до подобни схеми.

Предназначението на този тип суапови операции е страните да бъдат подпомогнати в управлението на дълга, обяснява Сезаре Конти, професор от университета "Бокони" в Милано.

Такива преки плащания не водят непременно до укриване на дълг, заявява той пред "Блумбърг". "Ако суаповите сделки се използват за управление на задълженията, а не за тяхното нарастване, ефектът е положителен", посочва той.

Въпросът дали Гърция ще е в състояние да финансира дефицита и дълга си тревожи финансовите пазари, откакто правителството на страната разкри, че миналата година бюджетният дефицит е стигнал 12.7%, което е четири пъти над позволения лимит за страна от еврозоната.

Петнайсетте банки, които са имали суапови договори с Гърция, сега са сред т. нар. първични дилъри на дългосрочните облигации, емитирани от страната. Миналата година Гърция е имала 21 дилъри, включително "Ситигруп", "Барклис", "Морган Стенли", според гръцката централна банка.

Говорител на "Голдман Сакс" в Ню Йорк и на "Морган Стенли" в Лондон отказаха да коментират разкритията. Представители на "Барклис" и "Ситигруп" в Лондон също не са пожелали да говорят.

Проф. Конти пояснява, че правителствата обикновено търсят повече партньори по такива сделки.

Гръцкото правителство засега също се въздържа от коментари. Миналата седмица финансовият министър Георгиус Папаконстантину каза, че по времето, когато са правени, тези сделки са били "легални". Сега правителството не ползва суаповите схеми, увери той.

Чрез такива сделки гръцкото правителство е отлагало лихвените плащания за бъдещ период, като по този начин е причинило "дългосрочна вреда" на страната. В края на 2009 г. външният дълг на Гърция възлиза на 298.5 млрд. евро.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви на 18 февруари, че ще е "скандално", ако банките помогнат на Гърция да "манипулира" бюджета си. Френският финансов министър коментира по същото време, че дори суаповете да са законни, те са допринесли за дестабилизацията на страната.

Цената на държавните облигации на Гърция се срина миналата седмица след изказаните съмнения, че страната няма да овладее бюджетния си дефицит и след като ЕС обеща да помага, но не уточни под каква форма.

Още от Европа