Светът е такъв, какъвто е езикът ни

Вярното разпознаване на съвременната роля на хуманитарното образование и очертаването на стратегии за нейното изпълнение минават през анализ на причините за продължителната неосъщественост на българския демократичен преход. Една от най-съществените, за чието превъзмогване усилията в сферата на образованието са от първостепенна необходимост, е липсата на ясна и избрана на основата на обществено съгласие перспектива на прехода. Отрицанието на комунизма е само частичен отговор на въпроса какво да не бъде българското общество. Отговорът какво да бъде то, какво българите искат да бъде тяхното общество все още не е даден.

То е все по-обзето от обезкуражаващо усещане за натрупване на нерешени проблеми – социални и морални. От друга страна, все по-очевидна става всеобщата ни непохватност да формулираме тези проблеми, което е и основна пречка за тяхното преодоляване.

Различаването, назоваването и подреждането на реалностите, в които живее обществото, или иначе казано,

рационализирането на нашия жизнен свят,

е неосъществимо без подходящ език, без познаване на възможностите на езика да моделира свят.

Затова и концепцията, и практиките на езиковото и литературно образование трябва да се положат върху ясен, съвременен ценностен модел, който да съответства на императивите на модерното гражданско общество и да се опира върху осмислянето на понятия като: свобода – закон – институция – избор – различие – толерантност – самостоятелност – отговорност – солидарност – диалог.

Така разбирана, образователната мисия на преподавателите по език и литература (по словесност) насочва към идеята да се създаде колегиална общност от съмишленици, от хора, които споделят тези ценности и чиято професионална мотивация е от по-висок, от идеален порядък. В колегиален диалог те ще могат да търсят възможности чрез преподаването на своята дисциплина да съдействат за развиването на критерии за разпознаване на различните употреби на езика, което да бъде основа за по-осъзнато гражданско мислене и поведение.

Такава форма на професионално общуване в национален мащаб би могла да има важния ефект да откроява и в някаква степен да компенсира празнотите и липсите в образователната система. Би могла да набавя информация, която на местно или регионално ниво е по-трудно достъпна.
Заявявайки себе си в публичното пространство, такава преподавателска общност ще може въз основа на професионално обоснована критика да настоява за промени в наличните стандарти и програми.

Тя би могла да стане инициатор на един

обществен договор между учителите и обществото,

в който да се очертае съответна на съвременните реалности роля на учителя и рамка на взаимоотношенията с родителската общност с оглед на нейните възможности да бъде сътрудник и коректив на образователната система.

Логично е тъкмо от средите на учителите по език и литература да се даде тласък на ценностния дебат в обществото по проблемите на образованието, за да се осмислят въпроси като например

баланса между равнопоставеност и йерархизираност

на образователната система (напр. наличие на варианти за избор между различни видове класове и училища, което да позволява развитието на индивидуалността). Или баланса между функционалното познание (“полезното”, служещото на обществото) и критичното познание (осигуряващото самоутвърждаването на личността).

Приносът от солидарното и целенасочено професионално и обществено действие на учителите по словесност би могъл да бъде съществен, доколкото сме хора, които знаят, че светът ни е такъв, какъвто е езикът ни.

*Адриана Дамянова
Амелия Личева
Вера Котева
Мариана Бакърджиева
Миряна Янакиева
Росица Нанкова