Светият синод не изпрати никого на възкачването на престола на Франциск

Президентът Плевнелиев, който присъства на церемонията, дал ясни инструкции за назначаване на посланик във Ватикана

Папа Йоан Павел Втори и патриарх Максим в България през 2002 г.

Интронизацията на папа Франциск ще се запомни с безпрецедентно събитие за християнския свят. В Рим за голямото събитие на Римо-католическия свят дойде Вселенският патриарх Вартоломей.

 

За първи път от десет века насам - след 1054 г., когато Римският папа и Константинополският патриарх взаимно се отлъчват от християнската църква и става фактическото ѝ разделение на Западна (Католическа) и Източна (православна) - Вселенски патриарх присъства на встъпването в длъжност на католически папа.

 

Събитието не само не остана незабелязано, но на него бе специално акцентирано в предаването на церемонията по радио Ватикана.

 

Руската православна църква също бе представена на високо ниво, макар и не с Всерусийския и Московски патриарх Кирил, но с митрополит, тоест с духовник с ранг, равен на патриаршеския.

 

Българската православна църква обаче не изпрати свой представител.

 

Ден преди интронизацията от канцеларията на синода потвърдиха, че няма да има представител на БПЦ на встъпването в длъжност на папата, но не дадоха обяснения защо.

 

Богословът Дилян Николчев каза за Mediapool, че не е прецедент БПЦ да не изпраща свои представители във Ватикана на официални събития, а самите връзки с Римо-католическата църква традиционно не са на високо равнище.

 

"БПЦ вече не е член на Световния съвет на църквите от близо 15 години, за което нямаме обяснения", отбеляза Николчев като даде пример за затвореността на нашата църква на фона на повечето от другите поместни православни църкви.

 

"Светият престол е преценил дали да дава или да не дава обяснение защо няма негов представител на папската интронизация", лаконично каза пред Mediapool богословът и редактор на сайта на БПЦ Десислава Панайотова в отговор на въпроса защо, според нея, БПЦ се е въздържала да изпрати свой представител в Рим.

 

Според неназовани представители на синодалната канцелария, цитирани от сайта "Двери на православието" досега не е имало практика в отношенията на Синода с Престола да се загърбват от БПЦ събития от такъв ранг във Ватикана.

В последните години обаче двустранните отношения са се охладили, като за това е допринесло и отнемането миналата година на предоставения по времето на покойния папа Йоан-Павел ІІ храм "Св. Викентий и Анастасий" за нуждите на българската православна църковна община в Рим, отбелязват пред сайта източниците му от Синода.

Според "Двери" случаят с неизпращането на представител на БПЦ на интронизацията на папа Франциск може да се приеме за "многозначителен".

Новоизбраният папа не е поздравен все още от новия български патриарх Неофит, макар че такова поздравление вероятно ще бъде изпратено след интронизацията на папата. В протокола на българския патриарх влиза изпращането всяка година на поздравления до римския папа за Рождество Христово и Възкресение Христово.

От Синода обаче не смятат така и изтъкват, че доста от поместните православни църкви също не изпращат свои представители на папската интронизация, без това да е признак на обтегнати отношения с главата на Римо-католическата църква.

Когато папа Йоан Павел Втори направи посещение в България цялата светска власт по това време в лицето на правителството на Симеон Сакскобургготски употреби неимоверни усилия да убеди патриарх Максим да се срещне с папата. Срещата в Пловдив се случи, въпреки цялата съпротива на Синода.

Отношенията на държавно равнище между Ватикана и България са деликатни, след като папската държава отказа да издаде агреман на предложения за посланик на България към Светия престол Кирил Маричков-младши. Твърди се, че това е станало заради роман на Маричков, в който имало гей сцена, неприемлива за църквата в Рим.

Така повече от година и половина България няма титуляр на посланическия пост във Ватикана.

Президентът Росен Плевнелиев, който присъства на интронизацията на папа Франциск, не смята, че има нещо смущаващо в отношенията с Ватикана, но не е приемливо държавата ни да няма посланик.

Плевнелиев коментира пред журналисти в Рим, че отношенията между България и Светия престол са "много добри, с уважение и с доверие".

Президентът определи церемонията като "впечатляваща", а посланията в приветствието на папа Франциск като "много силни".

В разговора си с Негово Светейшество президентът е припомнил вековните връзки между България и Ватикана, съобщиха от прессекретариата му.

Президентът е подчертал ролята на католическата общност в България за формирането на българската държавност от Средновековието до по-новата българска история. Тази година се навършват и 1150 години от Великоморавската просветителска мисия на светите братя Кирил и Методий, е припомнил държавният глава в разговора си с папа Франциск.

Плевнелиев сподели пред журналистите съжалението си от факта, че повече от година и половина българската държава не е успяла да излъчи "приемлив посланик, който да може да защити българските интереси".

"Дал съм много ясни инструкции и се надявам въпросът бързо да бъде приключен", заяви президентът.

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?