Световната банка заплаши, че ще спре заема за България

Ако до края на годината не завърши приватизацията на Булгартабак и не се направи реформата в съдебната система, България няма да получи 150-те милиона долара от Световната банка по заема ПАЛ 2. Това обяви директорът на банката за България Андрю Воркинг, след среща с вицепремиера и министър на икономиката Николай Василев.

Това е първото публично предупреждение на финансовата институция от 1997 година насам, че може да спре финансирането за България. След смяната на управлението в България преди 7 години, банката активизира дейността си у нас. От 1999 г. насам тя нееднократно е сочела България като пример за успешното изпълнение на проекти, финансирани от банката.

Днес Воркинг заяви пред медиите, че трябва да се сложи край на своеобразната "гражданска война" между правителството, парламента и президента в България, да се постигне консенсус и да се извършат промените в съдебната система.

Директорът на СБ за страната ни посочи, че приватизацията на "Булгартабак" е символ дали правителството може да приватизира и да работи в трудни условия. Според него продажбата на тютюневия холдинг ще бъде знак и за чуждестранните инвеститори, че у нас приватизацията се приема сериозно.

Воркинг коментира и другата голяма сделка - тази за БТК. По думите му, с всеки изминал месец цената на телекома пада и продажбата ще става все по-трудна.

Ако политическата система в България се окаже по-силна от реформаторските усилия на правителството, ние наистина ще останем без ПАЛ 2, бе коментарът на вицепремиера Николай Василев.

Заемът ПАЛ в общ размер от 450 млн.щ.долара е част от 3-годишната програма на Световната банка в подкрепа на структурните реформи в България. Освен този заем, средствата по който влизат във фискалния резерв и се използват за плащания по външния дълг на страната, програмата включва още 300 млн.щ.долара за финансиране на различни конкретни проекти. Тя бе договорена от кабинета Сакскобургготски и световната финансова институция миналата година.

Първият транш по заема - ПАЛ 1, бе отпуснат през февруари т.г. Приключването на сделката за Булгартабак бе условие още за него, но правителството тогава успя да убеди банката, че е направило всичко необходимо за приватизацията на компанията, а неуспехът се дължи на намесата на съдебната система.

След срещата си с Василев, Андрю Воркинк отбеляза положително единствено оживлението на пазара на труда. Той коментира, че спадът в процента на безработицата в България и създаването на нови работни места е добър показател, по който може да се съди, че реформите в страната действат. Той посочи, че според поставената пред правителството цел при подписването на PAL 1, до 2005 г. безработицата трябвало да спадне от 17 на 12-14 %. Воркинк изрази задоволство, че по-високата граница от 14% вече е постигната, месеци след подписване на споразумението.

Успешният старт на мерките на пазара на труда, предприети от екипа на вицепремиера Лидия Шулева, бяха отбелязани и от ръководителя на МВФ мисията за България Джералд Шиф. След днешната си среща с Шулева, Шиф изтъкна задоволството на фонда, че засега не се оправдават притесненията на МВФ относно ефективността на въведените от 1 януари мерки - минимални осигурителни прагове, регистрация на трудовите договори, нулев данък печалба за общините с най-висока безработица.

След срещата с Воркинг министър Василев информира, че за последните 12 месеца сключените със Световната банка споразумения са общо за 266 млн. долара. В тях влизат ПАЛ 1 на стойност 150 млн., споразумението за социално-инвестиционния фонд и стимулиране на заетостта за 50 млн. долара, финансовата подкрепа от 34 млн.долара за изграждането на единната Агенция по приходите и проектите за регионалните топлофикации в София и Перник за 32 млн. долара.

Досега финансовата институция е отпускала финансиране за проекти, свързани с околната среда, енергетиката, водоснабдяването, образованието, земеделието и други.

Първият проблем в дейността на Световната банка в България по време на управлението на НДСВ се появи със заема за реформата в здравеопазването, заради искането на българската страна за промяна на неговите цели.