Световната криза възпрепятства газовата война на Москва

Дали икономическата криза е в състояние да сложи край на поредния и познат конфликт между Русия и Украйна, е въпросът, коментиран от анализатора Алан Райли в "Уолстрийт джърнал".

Газовият спор с Украйна, заедно с руските обвинения за кражби на газ и настояване за достъп до складирания на украинска територия газ, допринесоха за развитието на стратегия "Без Украйна" (Ukraine-free). Плановете на "Газпром" за изграждане на два нови големи тръбопровода "Северен поток" и "Южен поток" ще осигурят алтернативен маршрут на "Газпром" до най-важните европейски пазари.

Тези проекти обаче са твърде скъпи. "Газпром" и партньорите му в "Северен поток" вече са изправени пред два пъти по-високи стойности на строителството (12 млрд. долара) в сравнение с първоначалните.

Проектът се оскъпява допълнително от подготовката на трасето под Балтийско море и справянето с екологичните изисквания, както и с останалите там от войната експлозиви и опасни материали, се посочва в статията.

"Южен поток" може да бъде още по-скъп. Международната агенция по енергетика отбелязва дипломатично в обзора си за 2008 г., че това е предизвикателен проект, както поради факта, че дължината му по море е 900 км, както и заради дълбочината (2 200 м, в сравнение със средна дълбочина от 200 на трасето на "Северен поток" под Балтийско море). "Южен поток" вече се изчислява на 20 млрд. долара.

Към момента "Газпром" заявява категорично, че ще бъдат построени и двата газопровода. Финансовата криза обаче удари ресурсите както на газовата компания, така и на руската държава.

Данъчните постъпления за държавата при всички случаи ще паднат след колапса на енергийните цени. Дори огромните резерви, които е натрупала Русия и които трябваше да поемат икономическия удар, вече са изхарчени в опасна степен.

Цената за защита на рублата, за спасяване на банките и ключови икономически сектори от август досега е поне 163 млрд. долара. Според официални данни резервите на Русия са около 435 млрд. долара, макар че според независими анализатори общата стойност е по-близо до 300 млрд. долара. Това означава, че през последните пет месеца резервът е бил преполовен.

Заплахата за Москва е, че през 2009 г. разходите за защита на рублата и за спасителни мерки бързо ще изядат остатъка от резервите. При такива обстоятелства за държавата ще е трудно да подпомага с лекота "Южен поток" и "Северен поток".

Под голямо напрежение са и финансите на "Газпром". Неговата пазарна капитализация падна до 69% през последната година. През 2007 г. , при бум на енергийните цени и през 2008 г. "Газпром" отчита 28 млрд. долара дълг.

Заради спада на енергийните цени през втората половина на 2009 г. (като се вземе предвид забавеното им отражение във времето по газовите контракти), компанията е изправена пред спад до 250-300 долара на 1000 куб. м. газ при досегашни стойности около 500 долара.

"Газпром" не е пред фалит, защото макар и в по-малка степен, печалбите му и през тази година ще са значителни. Те обаче няма да са достатъчни за финансиране на двата газопровода, както и за развитието на нови газови полета, необходими да се поддържа подаването на суровина, тъй като съществуващите количества в супергигантското находище Надим Пур Таз ще започне да се изчерпва от догодина.

Икономическите реалности ще принудят "Газпром" и Кремъл да уредят през 2009 г. правата за транзит на газ през Украйна. Капацитетът на украинските тръби, по които се изнася руския газ, е около 180 млрд. куб.м. на година – повече от достатъчно за преноса на настоящите руски доставки за Европа.

Ако трябва да избегне скъпоструващите проекти "Северен поток" и "Южен поток", "Газпром" се нуждае от споразумение с Украйна и ЕС за цялостен, твърд и прозрачен транзитен режим, който да гарантира сигурността на доставките на руски газ към европейските пазари. Нужна е и арбитражна система за уреждане на споровете.

Това предполага най-накрая да се финализира проектът на транзитен протокол към Договора за Енергийна харта (ECT), по който Русия и ЕС на няколко пъти бяха близо до съгласие.

В Москва си дават сметка, че дори "Северен поток" и "Южен поток" да бъдат изоставени, Русия пак ще се нуждае от огромни капитали, за да развива газовите си полета, повечето от които трябва да дойдат от външни инвеститори. Тези инвеститори също ще искат по- сериозни гаранции, че природният газ реално ще бъде доставен на европейските пазари, а споразумение с ЕС за транзитен протокол ще им даде такава сигурност.

В по-широк план Русия трябва да осъзнае, че при в затруднената икономическа ситуация ще се нуждае от чужди инвестиции за разработване на газовите полета. Това минава през корекции на законодателството за защитените сектори, което ограничава чуждите инвестиции в енергетиката. Това също означава ясни ангажименти за защита на вложенията. Не само зачитане на юридическите задължения по отношение на предвидената защита на инвеститорите в ECT, но и ратификация на споразумението. Ратификацията би била ценно послание както за намеренията на Русия, така и за това, че страната ефективно слага край на ерата на експроприация на енергийни активи.

Вярно е и това, че заради нуждите на Китай цените на петрола ще възстановят стойност от около 100 долара за барел, когато световната икономика започне да се възстановява. Тогава Кремъл и "Газпром" отново ще бъдат наводнени с пари и ще могат да си позволят стратегията на газопроводите "Без Украйна"

За тяхно съжаление, обаче, цените на петрола няма да се възстановят скоро. Светът е пред дълбока рецесия и 2009-та може да е първата година на негативен растеж за глобалната икономика от 1945-та насам.

Далеч преди петролните цени да тръгнат по-чувствително нагоре, Кремъл и "Газпром" ще бъдат изправени пред много интензивен икономически натиск. 

В периода на кредитна криза Украйна не би могла да си позволи тази игра, а все повече не може и "Газпром".

Има сделка, която може да бъде направена, която осигурява газовите доставки през украинска територия и гарантира на "Газпром" и Русия, че ще продължат да получават съществени приходи. По-добре за Москва и Киев е да осъзнаят влиянието на кредитната криза и да стигнат до споразумение по-скоро, отколкото по-късно, пише в заключение Алан Райли, които е професор в Сити юнивърсити, Лондон и член на екипа на Центъра на за европейски политически проучвания в Брюксел.

Споделяне

Още от Бизнес

Трябва ли да се отворят ресторантите?