Свинаров обяви край на реформата в армията?

България влиза в НАТО благодарение на въоръжените си сили, благодарение на армията си, а не въпреки нея. Страната ни беше приета за член на Алианса, не за да реформира армията си, а защото вече е извършила една успешна реформа, заяви министърът на отбраната Николай Свинаров пред БТА.

Изявленията му са най-малкото странни на фона на препоръките от партньорите в НАТО и на американски и британски консултанти за необходимостта от продължаване на реформата в армията, която, според по-критичните оценки, е блокирана.

Междувременно Държавният департамент обяви, че България заедно с останалите 6 нови членки на НАТО ще осигурява сили за специални операция на Алианса.

Докато съюзниците вече поставят задачи пред новите членки, нашата армия все още не може да попълни състава на третия си пехотен батальон за Ирак. Обмисля се дори намаляване на възрастовата граница, доближаваща се до пенсионната.

Подготовката на мобилизационния резерв в последните години беше занемарена заради ресурсни причини и поради намаляването на военновременния състав на армията, заяви министър Свинаров като признава, че има "проблеми" с набирането на кандидати за мисията.

Предпоставки за "срив в армията"

САЩ разчитат на новите членки за критични ситуации България, заедно с Литва, Словакия и Словения ще осигурява сили за специални операции в НАТО, се посочва в бюлетина на Държавния департамент на САЩ. България ще осигурява инженерни части и специалисти по обезвреждане на мини. Румъния ще предоставя планински войски и безпилотни въздушни средства. Словакия - части за защита от атомни, биологични и химически оръжия. Словения - войски за планински военни действия. Естония - военни водолази и противоминни съоръжения. още

Успешната реформа, за която говори министър Свинаров, е резултат от План 2004, приет от правителството на ОДС за подготовката на България за членство в НАТО, коментира председателят на сдружение "Дж. С. Маршал" - България Велизар Шаламанов, бивш заместник - министър на отбраната.

"Очакваните следващи стъпки от сегашното правителство, когато вече сме членове на Алианса, са свързани с трансформацията на структурите на армията; пълна професионализация; прозрачна модернизация и ефективно освобождаване от излишното въоръжение и техника".

"Тези проблеми остават не само нерешени, но за тях няма никаква програма", каза Велизар Шаламанов пред Mediapool. Той добави, че след повече от година работа по Стратегическия преглед на отбраната няма никаква визия за армията и нейната управляващата структура на Министерството на отбраната.

Кадровата криза, безкрайните скандали около премахването на ракетите СС -23, ремонта и модернизацията на МиГ -овете, поръчката за самолетите Пилатус и т.н., заедно с невъзможността да се попълни третия български батальон за Ирак и липсата на каквато и да е отговорност за успешния терористичен акт срещу българските войници в Кербала на 27 декември, са предпоставка за сериозен срив в армията, смята Шаламанов. По негово мнение парламентът трябва спешно да търси решение на тези проблеми, до края на април.

Интегрираното министерство - приоритет

България влиза в НАТО без да е приет Стратегическият преглед на отбраната, който трябва да представи визията за въоръжените ни сили до 2015 година - като структура, кадрова подготовка и модернизация. Министърът обаче твърди, че дори работата да приключи в края на април, прегледът нямало да е закъснял.

Необходимо е оптимизирането на т.нар. интегриран модел между Министерството на отбраната и Генералния щаб на БА. Това засега е трудно да се постигне, защото се забелязва дублиране на структури, което означава недобро усвояване на ресурса, отделен за отбрана и сигурност, отбеляза военният министър в интервюто за БТА.

Въпреки намеренията си да обедини в едно ведомство цивилното и военното ръководство на въоръжените сили, Свинаров не инициира подобна промяна в Закона за въоръжените сили и на практика такъв "интегриран модел" не съществува.

Стратегическият преглед трябва да предложи модел за реализация на този интегриран модел, което според министъра се откроява като приоритет в продължаването на реформите в армията и привеждането ѝ в синхрон със стандартите на НАТО.

Предвижда се намаляване на командните нива и изграждане на Обединен щаб на трите вида войски, който да бъде на оперативно ниво, а не на ниво главнокомандващ.

Държавата няма ресурси за армия над 39 000 души

Няма да има съкращение на армията, ако бъде одобрен Стратегическия преглед на отбраната, казва Свинаров. Той повтори тезата си, че числеността ѝ по естествен път, чрез пенсиониране, ще достигне до 39 хиляди души до 2015 година.

Няма да има планирани съкращения, съобразно годишни задачи, както беше през последните две години, уточни министърът. Според него числеността на армията трябва да се оптимизира до възможностите тя да бъде ефективна, съобразно ресурса, който държавата може да отдели за отбрана.

За разлика от Свинаров, Генералният щаб иска да се запази сегашната численост на армията и тя да бъде общо 48 000 души заедно с цивилните. Заради спора между политическото и военното ръководство на отбраната, се забави в голяма степен и изготвянето на Стратегическия преглед.

Пакет от социални мерки - гаранция за участието ни в мисии

Въпреки проблемите с набирането на кандидати за запълване на местата на военнослужещите от третия военен контингент в Ирак, вече са взети мерки, има програма за подготовка на специалисти, които, макар и в резерва, да могат да участват в мисия, успокоява министърът на отбраната.

Участието на България в операцията в Ирак може да се провали и отговорността за това ще е на политиците, предупреди неотдавна шефът на Генералния щаб ген. Никола Колев. Той обвини парламента, че бави поправките в Закона за въоръжените сили, с които кандидатите за кадрови военни предварително, още при постъпването в армията, да декларират съгласие да бъдат изпращани на задгранични мисии.

Според Свинаров и Колев е необходимо да бъде осъвременен пакетът от социални мерки, които да дадат възможност за кариерно и личностно развитие на участващите в мисии зад граница. До конкретни действия обаче се стигна след проблемите с рейнджърите ни в Ирак, които искаха увеличение на командировъчните на няколко пъти.

Възрастовата граница на желаещите да заминат на мисия в Кербала в момента е 55 години за мъжете и 45 години за жените, но това подлежи на коментар и оценка. Необходимо е кандидатите да отговарят и на условията за заемане на предлаганите позиции, посочи министърът.

България няма да намалява бюджета за отбрана

България, в сравнение с останалите шест новоприети държави в НАТО, отделя най-висок процент /2.6 на сто/ от своя БВП за отбрана. Това са почти 500 милиона евро, които поради ръста на БВП могат да се увеличат.

Целта ни е да запазим процента и в бъдеще, като успеем да увеличим абсолютната стойност на средствата за отбрана, заяви министър Свинаров.

Преди дни финансовият министър Милен Велчев посочи, че финансирането на контингентите ни в чужбина може да е по-отделно перо, но в рамките на средствата за отбрана, чийто процент и без друго е висок.