Тайното гласуване е най-добрият начин да кажеш какво наистина мислиш

Промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ), отнасящи се до реформата на Висшия съдебен съвет, вече са факт и парламентарният дебат върху второто четене на закона от миналия четвъртък вече е на път да потъне в забрава. За съжаление, малцина са тези, които следят дискусиите в парламента, макар че това вече е значително по-лесно. Липсата на обществен контрол върху процеса на приемане на законите в Народното събрание е може би една от причините за крайно ниското ниво на законодателството, за лобизма и подмяната на сериозните политически и юридически аргументи с най-долнопробен популизъм.

Парламентарният дебат е сериозна работа, той изисква задълбочена подготовка по материята, добри ораторски качества и уважение към аудиторията. Вместо това, при обсъждането на промените в ЗСВ, се чуха изказвания, които показват неразбиране на базисни принципи на държавното устройство и механизмите на управлението, проличаха очевидни дефекти на законодателния процес, изкривяване на фактите (съзнателно или не) и на основни юридически постановки.

Настоящата публикация е опит за кратка и далеч не изчерпателна подборка на някои от най-атрактивните цитати на народните представители, участвали в дискусията по ЗСВ преди седмица, която се концентрира главно върху две теми – увеличаването на заплатите на членовете на ВСС, защото те били бедни, и въвеждането на явно гласуване във ВСС.

Данаил Кирилов (депутат от ГЕРБ, председател на комисията по правни въпроси): Каквото усилие и да приложа, като председател на Правна комисия, аз не бих могъл да изискам доказателства по отношение размера на отделните възнаграждения в независимата съдебна система…

Категорично също така Ви гарантирам, че това изменение, което се предлага, е изцяло в рамките на вече планирания размер за фонд "Работна заплата", вече планирания размер! По никакъв начин не се ангажират повече или нови бюджетни средства за възнаграждения за Висшия съдебен съвет.

Коментар: Предлаганата законова промяна е внесена без никаква финансова обосновка, което е пряко нарушение на Закона за нормативните актове (ЗНА) и Правилника за организация и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Съгласно чл. 28 от ЗНА, изобщо не се разглежда проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно - финансова обосновка. Подобно изискване изрично е посочено и в ПОДНС, където се казва също така, че "докладът на водещата комисия за първо гласуване съдържа и оценка на очакваните последици от прилагането на бъдещия закон, включително и финансовите". Логично е, когато се внася предложение, което променя финансовите параметри, то да има финансова обосновка. Такава не само че няма, но и председателят на правната комисия признава, че не знае, а само предполага какви са възнагражденията в съдебната система. Същевременно обаче, категорично гарантира, че промените са изцяло в рамките на планираните средства за работна заплата. Двете му твърдения взаимно се изключват. Ако Кирилов не знае какви са възнагражденията в съдебната система и конкретно във ВСС, няма как да е наясно какви ще са последиците от промяната. От изявлението му обаче става ясно със сигурност, че тя е гласувана на сляпо.

Няма обаче нищо вярно в твърдението, че председателят на правната комисия или който и да е друг гражданин, не може да изисква подробности за заплатите в съдебната власт. Темата за заплати, плащани в публичната сфера за сметка на данъкоплатеца, не може да е секрет, това е информация от обществен интерес и подлежи на обществен контрол. Върховният административен съд е постоянен в практиката си, че когато става въпрос за информация за съответна длъжност в държавния апарат, включително и за възнаграждение, не може да става въпрос за някаква служебна тайна или лични данни.

Съвсем наскоро, по искане на депутатите от РБ Мартин Димитров и Петър Славов, ВАС отмени отказа на БНБ да оповести какви възнаграждения (заплати и бонуси) е получавало персонално предишното ръководство на БНБ от времето на Иван Искров, припомня адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация. "Трудовите възнаграждения на членовете на управителния съвет на БНБ и на ръководните длъжности в БНБ не могат да бъдат класифицирани като служебна тайна", пише в решението на съда. Няма нищо по-нормално от това в рамките на съгласувателната процедура да бъдат питани върховните съдилища и ВСС по този нов текст, предложен преди второто четене, казва адвокат Кашъмов.

Данаил Кирилов: …За да могат да се ориентират колегите и да не страдат по размера на възнаграждението на висшите съдии, които решавали много дела, пък то било много малко – средното възнаграждение на член съдия на Върховния касационен съд стартира от 4500 лв., колеги! Това е без 40-те процента отгоре, които са за прослужено време! Така че моля да не се правят свободни манипулации. Моля да не се четат някакви изчисления в едни издания, които очевидно са доста далече от математиката и от реалността.

Коментар: Казаното от г-н Кирилов е нонсенс, но по-скоро се дължи на съзнателно изопачаване на фактите, отколкото на невежество. На първо място, няма такъв термин като "средна стартова заплата" и не е ясно какво той влага в него. Заплатата е или средна, или стартова. В контекста на предишния му цитат, че всъщност няма информация за възнагражденията във ВСС, упрекът му към изчисленията на заплатите "в някои издания" е, меко казано, неуместен. Много меко казано!

Всъщност председателят на правната комисия Данаил Кирилов, в качеството си на юрист, адвокат, и човек със стаж в администрацията, би трябвало да е наясно, че съществува класификатор на длъжностите, приет от Висшия съдебен съвет. И да се е запознал с него, след като защитава увеличение на заплатите във ВСС.

Във въпросния класификатор, след актуализацията на възнагражденията с 12% от 1 ноември 2015 г., основната заплата на върховен съдия и върховен прокурор е фиксирана на точно 3493 лева. Толкова, до миналата седмица, беше и основното възнаграждение на член на ВСС.

В сайта "Правен свят" вече бе написано как досега се формира крайният размер на заплатата на член на съвета, след като, за разлика от народното представителство, журналистите са се постарали да съберат и анализират информацията по темата. Предлагам кратко резюме.

Върху основната заплата на член на ВСС от 3493 лева се начислява процент за прослужено време. В съдебната система той е най-висок – 2% за всяка календарна година трудов стаж, но не повече от 40 на сто (чл. 219 от ЗСВ). Въведеното през 2007 г. ограничение до 40% за прослужено време обаче не важи за магистрати, които до промяната са придобили право на по-висок процент класове (над 40 на сто) - те запазиха процента, който са натрупали дотогава (§13 от ПЗР на ЗСВ). По тази причина в съвета има и членове, които получават над 50% допълнително възнаграждение за стаж, при което сборът от основната заплата и класовете надхвърля тавана от 4890 лева.

Досега членовете на съвета получаваха и допълнително възнаграждение за участие в комисии, равно на 35% от основната им заплата.

Така, в някои случаи заплатата надхвърля и 6100 лева – при досегашната уредба.

Основното възнаграждение на тримата големи – председателите на ВКС и ВАС и на главния прокурор в момента е 4903 лева. Според чл. 218 от ЗСВ то е 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд, която пък е средно аритметично на възнагражденията на президента и председателя на НС. Заплатата на държавния глава е равна на две депутатски, а на шефа на парламента е с 55% по-висока от тази на народен представител.

От февруари 2016 г. възнаграждението на депутат е 3069 лева (предполага се, че дори г-н Кирилов знае размера на основната си заплата, дори ако я нарича стартова). Как от тази сума се стига до новата заплата на член на съвета от 6864 лева?

Като се удвои депутатската заплата (3069 Х 2) се получава сумата от 6138 лв., което е основната заплата на президента. Както вече стана ясно, заплатата на председателя на Народното събрание е 155 % от 3069 лв., т.е. 4757 лева.

Средноаритметичното между двете суми 6138 лв. и 4757 лв. (6138+4757=10895 : 2) прави 5447 лв., което е размерът на заплатата на председателя на КС. А 90% от нея е 4903 лева, т.е. основната заплата както на тримата големи, така и на конституционните съдии, а вече и на членовете на съвета. С 40% отгоре за прослужено време (колкото имат повечето членове на съвета), сумата нараства на 6864 лева, т.е. това е новата брутна заплата на член на ВСС. Елементарни сметки, г-н Кирилов.

Нека добавим, че тук не влизат многобройните екстри, които получава всеки член на ВСС извън заплатата си, включително и пълния размер на осигуровките за сметка на държавния бюджет.

Димитър Байрактаров (Патриотичен фронт): Тук става въпрос за едно изравняване на заплати, което по моя информация касае разлики между 400 и 500 лв., тоест минимална разлика. Ако някой се притеснява, че ще има огромен преразход на фонд "Работна заплата" от двадесет и няколкото члена на Висшия съдебен съвет, спокойно може да се направи корекция, че възнагражденията са в рамките на гласувания бюджет, тоест няма как да има преразход.

Коментар: В потвърждение на вече казаното, абсолютно недопустимо е законопроект да се обсъжда с аргументи "по моя информация", когато става дума за обективни и проверими факти и данни, с които разполагат държавните институции. Абсолютно недопустимо е също така да се гадае дали законът ще доведе до преразход в бюджета на ВСС, когато това трябва да е изяснено още от вносителя и проверено от водещата парламентарна комисия.

Емил Димитров-Ревизоро (Патриотичен фронт): Искаме тази власт – Висшият съдебен съвет да е независима, а показваме непрекъснато как можем да ѝ отрежем парите и да я манипулираме. Независима ли е тя тогава?

Коментар: Не, г-н Димитров. В случая показвате как можете да ѝ увеличите парите и да я манипулирате.

А ВСС не е власт, третата власт е съдебната. Да се олицетворява съдебната власт с ВСС показва само дефекти в мисленето. Същевременно, нито Емил Димитров, нито колегите му, не показаха да са трогнати, когато години наред заплатите на магистратите единствени в държавния сектор не бяха актуализирани по законовите правила.

Но истината е, че изказването на г-н Емил Димитров е такъв откровен популизъм, че е неуместно да му се прави анализ от гледна точка на логиката.

Данаил Кирилов: Няма да коментирам странно ли е или не, защо едни съдии искат намаление на възнагражденията на други съдии, които сега временно са им началници. Тази сюжетна линия продължи и в дебатите в Правна комисия. Съдии бяха против мнимото, да го нарека, увеличаване, защото увеличаване няма. Има отпадане на допълнителното възнаграждение за участие в комисии.

Коментар: Първо, съдиите нямат началници и е странно, че шефът на правната комисия в НС с лекота неглижира този основен постулат като изпразнен от съдържание. Второ, отпадането на допълнителното възнаграждение на членовете на ВСС за заседанията в комисиите към съвета е предложено в законопроекта, внесен от правителството, и то е мотивирано със сериозни аргументи, за разлика от предложението на Ревизоро и компания за вдигане на заплатите "по бедност". Със същия пламенен сиромахомилски уклон ги подкрепи и г-н Кирилов (виж следващия цитат). Трето, увеличението на заплатите на членовете на ВСС не е мнимо, то е реално вдигане на основната заплата, както вече стана ясно. И отново малко прости сметки. Досега основното възнаграждение на член на съвета бе 3493 лева, сега става 4903 лева. Разликата е от 1410 лева – доста чувствителна сума за "мнимо увеличаване". Интересно, каква ли сума, според високите критерии на г-н Кирилов, би била достойна да се нарече реално, а не мнимо увеличение?

Данаил Кирилов: Попитах част от съдиите в Комисията: кой има интерес членовете на Висшия съдебен съвет да бъдат бедни, нещастни или зле платени? Кой? Как ще изискваме независимост от тях, ако те получават по-ниско възнаграждение от другите си колеги – да кажем, председател на Окръжен съд или председател на Апелативен съд? Ако те получават по-ниско възнаграждение от тези председатели, утре как ще попълним състава на Висшия съдебен съвет точно с качествени магистрати, които би трябвало да ги вземем точно от този управленски ръководен състав на съдебната система, където са ръководителите на административните и апелативните съдилища. Кой има интерес от това сиромахомилство?

Коментар: Цинизъм е да се нарича беден служител в публичния сектор с брутна заплата между 5000 и 6000 лв. (каквито са досегашните заплати на членовете на ВСС). Г-н Кирилов би следвало да провери какви са заплатите на учителите в България, дребните служащи, научните работници, лекарите. Брутната професорска заплата в СУ "Св. Климент Охридски" е 2000 лв., барабар с всичките допълнителни възнаграждения за научни титли и звания и т.н., брутната доцентска заплата е към 1500 лв., споделя преподавател оттам. От 500 лв. стартира основната заплата на един уредник в Националната художествена галерия, който се занимава не само с изложби, фондове и архиви, но и с изследователска работа, в Народната библиотека има хора с по 450 лв. бруто и т.н. За щастието и нещастието е трудно да се каже, то до голяма степен си зависи от акъла, за съжаление някои твърдят, че колкото си по-глупав, толкова си по-щастлив.

Изцяло манипулативно е обаче твърдението, че заплатите на ВСС можело да паднат под възнагражденията на председателите на окръжните и апелативните съдилища – това няма как да стане и при досегашната уредба, при която основната заплата във ВСС е равна на тази във върховните съдилища и прокуратури.

Особено странно е обаче предположението на Кирилов, че "утрешният" състав на ВСС трябва да се попълни "точно от този управленски ръководен състав на съдебната система, където са ръководителите на административните и апелативните съдилища". В Конституцията и закона няма изискване членовете на ВСС да се обновяват от "управленския състав на апелативните и административните съдилища", което доста стеснява периметъра. Напротив. Един от мотивите за промяната на статута на ВСС от непостоянно действащ в постоянно действащ преди девет години бе именно в него да влязат редови магистрати, защото така няма да са зависими от административните си ръководители по време на мандата си и ще могат спокойно да решават кадрови и дисциплинарни въпроси.

Иначе, г-н Кирилов неправилно обвинява другите в сиромахомилство. Доколкото яростно се втурва да защитава бедните и онеправдани членове на ВСС, в случая сиромахомилът е той.

Данаил Кирилов: …още в първата реплика се опитах да Ви дам сравними критерии – конституционният съдия е също съдия, конституционните съдии гледат цели десет конституционни дела на година.

Коментар: Конституционният съдия не е съдия и Конституционният съд (КС) не е съд. Това го е заявил самият КС още през 1993 г. в Решение № 18 по к.д. №19/1993 г. В него се казва, че: "Конституционният съд не е съставна част на съдебната система, той въобще не извършва правораздаване по смисъла на глава шеста на Конституцията. Той е извън трите власти по чл. 8 от Конституцията. Като защитава Конституцията, КС е призван да внася необходими корекции и да балансира при упражняването на държавната власт от органите, поставени на "върха" на трите власти."

Дали председателят на правната комисия към НС не знае тези "подробности" и практически не е наясно какъв орган е КС и къде се намира той в системата на държавната власт, или просто манипулира публиката, е любопитен въпрос. И в единия, и в другия случай обаче, примерът му е неуместен и спекулативен.

Валери Жаблянов (БСП): Тайното гласуване е едно от най-големите достижения на демокрацията. Тайната на вота е едно от най-големите достижения! Явното гласуване е средновековен принцип на гласуване…

Как се контролира таен вот? Ние с Вас се опитваме и да аргументираме с абсолютно едни и същи аргументи различни практики. Цялото Народното събрание се е концентрирало върху това как да се гарантира тайната на вота на българските граждани, когато те изразяват своите предпочитания на изборите, а в същото време искате да въведете обратния принцип със същите аргументи във висшите институции на съдебната власт. Ние тук или нещо не сме с всичкия си, или едни и същи аргументи ги използваме в коренно противоположни посоки.

Коментар: Изключително смущаващо е когато един народен представител не прави разлика между тайния електорален вот като гаранция за свободното упражняване на избирателното право на гражданите и явното гласуване в органите на управление като гаранция за прозрачност и отчетност при вземането на управленски решения от хора, натоварени с власт. Ключова е именно думичката "власт", избирателите не упражняват власт, докато членовете на ВСС са длъжни прозрачно да вземат решенията си.

Много добре тази разлика е обяснена в едно интервю на конституционния съдия Румен Ненков от 7 юли 2015 г.,:  

"Всички кадрови решения на ВСС трябва да се вземат с явно гласуване, защото демокрациите се отличават от тоталитарните държави по това, че онези, които временно разполагат с властта, упражняват своите правомощия публично пред очите на всички членове на обществото, длъжни са пред тях да разясняват решенията си и да се отчитат, без да крият страхливо и малодушно имената си. Модерният конституционализъм признава безалтернативно необходимостта от тайно гласуване единствено при упражняване на активното избирателно право, защото, когато гласуват на избори, избирателите нямат властови потенциал, за да се чувстват защитени срещу принудата на властимащите.

Не ми е известна съвременна конституция на демократична държава, която изрично да предписва тайно вземане на всички кадрови решения по отношение на магистратите, каквото предписание съдържа нашата конституция. Самата идея, че тайното кадруване в съдебната система е цивилизационно постижение, е манипулативна, невярна и порочна. Тя се основава аксиоматично на тезата, че едни властници - членовете на ВСС, са зависими и по-слаби от други явни или скрити властници, поради което трябва да бъдат предпазени от последващо "наказание" за взетите от тях решения. С други думи за апологетите на тайното гласуване е нормално хора с властнически функции да поемат ангажименти пред други по-силни от тях, които впоследствие да не изпълнят, прикрити зад паравана на тайното гласуване. За мен този подход е апотеоз на безпринципността и лицемерието…

Абсурдно и нелогично е и днешното положение тези, които вземат окончателното решение в дисциплинарното дело пред ВСС, да бъдат анонимни, за разлика от съдиите в наказателното дело, чийто акт може да доведе до много по-тежки последици за обвиненото лице…

..досега винаги тайното гласуване е било само едно извинение за липсата на отговорност не пред други властници, а пред обществото."

Станислав Атанасов (ДПС): Гласуването тук, в Народното събрание, е явно – първо, защото ние сме политически орган.

Второ, защото сме част от представителната демокрация, тоест ние гласуваме явно, защото нашите избиратели ни контролират. Суверенът ни е гласувал мандат и ние сме тук с този мандат, а не със съвестта си. Нашата съвест е съвестта на избирателя. Надявам се, че не искате да пренесете този принцип и върху един орган, който трябва да е абсолютно независим и деполитизиран.

Коментар: Чл. 67 от Конституцията на РБ гласи: "(1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. (2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения."

Конституцията предполага, че народните представители имат своя собствена съвест и гласуват според нея в интерес на целия народ, а не на една група или корпорация. Такова нещо като "съвестта на избирателя" няма как да съществува дори теоретично, но пък колко е удобно всяко извращение да бъде обяснено с това липсващо звено.

Парламентарният мандат е публична служба в интерес на обществото и народният представител не загубва мястото в парламента дори когато напусне политическата партия, с чиято листа е избран. Идеята за свободния парламентарен мандат означава, че народният представител трябва да гласува по своята съвест и убеждения, а не например под диктовка на партийното ръководство, на каквито действия не само сме свидетели непрекъснато, но и това се признава и толерира.

Четин Казак (ДПС): Моля да ми разясните какво значи да мотивираш едно кадрово решение, когато например има двама кандидати, които формално отговарят на всички законови изисквания за заемане на дадена длъжност – било то магистратска, било то на административен ръководител? Какво значи да мотивираш защо си предпочел кандидата "Х", а не си предпочел "У", когато двата формално отговарят на всички изисквания?

Кой ще направи тази мотивация, това ми е следващият въпрос: целият пленум, всеки член на Висшия съдебен съвет, който е гласувал в съответната колегия? Кой ще мотивира решението за избора? Кой ще мотивира решението за отказ да бъде избран даден кандидат, че да има той възможност след това да използва тези мотиви, когато обжалва решението?

Уважаеми колеги, нека да бъдем малко по-сериозни и да преценим, че все пак тук става дума не за съдебни решения, не за административни актове от общо естество, а за кадрови решения по избор. Там мотивацията за гласуване неизбежно има субективен характер. Този субективен характер не може да бъде мотивиран.

Коментар: В Тълкувателно решение №4 от 2004 г. Върховният административен съд казва: "Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаване на акт от административния орган са решени с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗАП. По този начин се дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите, мотивирали административния орган да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, посочени в чл. 15, ал. 3 от ЗАП: когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта.

По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт."

В Тълкувателно решение №1 от 2006 г. Общото събрание на съдиите от Втора колегия на ВАС изтъква: "При приемане на решенията си Висшият съдебен съвет е обвързан на първо място от правилата на специалния Закон за съдебната власт. Изрично изискване съветът да мотивира решението си за налагане на дисциплинарно наказание на магистрат се съдържа в чл. 181, ал. 2 ЗСВ.

По отношение на другите решения, които приема, Висшият съдебен съвет е длъжен да спазва разпоредбите на Закона за административното производство, в това число чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП, съгласно който административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му. Законът не прави разлика в зависимост от това дали издателят на акта е едноличен или колективен административен орган и от това дали гласуването е тайно или явно. Задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в новия Административнопроцесуален кодекс – чл. 59, ал. 1. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика."

Чл. 34, ал.3 от ЗСВ* гласи: "За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението."

Четин Казак е вече пети мандат депутат от 2001 г. досега без прекъсване. Юрист. Неизменно член на правната комисия, а в предишното, 42-ро народно събрание, беше неин председател. ЗСВ и АПК са приети с негово участие, доколкото той е бил народен представител в съответните легислатури. Но дори и да не бяха, абсурдно е един народен представител с неговата биография да иска разяснение как се прилагат основополагащи текстове в базисни закони, как се мотивират решения на административен орган и специално – тези на ВСС, каква е практиката на съда по този въпрос и защо се наложи приемането на тълкувателни решения. Ако г-н Четин Казак наистина не е наясно с тази материя, то тогава той трябва да отговори на един въпрос – какво е правил досега в парламента, за какво е получавал депутатска заплата?

Михаил Миков (БСП): След избора от Народното събрание, след избора от магистратите, всеки един от членовете на Висшия съдебен съвет би трябвало да се откъсне от интересите на тези, които са го избрали. В противен случай той е политически представител, а става въпрос очевидно, и за опит за намеса във функционирането на Висшия съдебен съвет, който би трябвало да бъде независим, и от интересите на магистратите, които гласуват, и от интересите на народните представители, респективно политическите партии, представени в Народното събрание.

Коментар: Г-н Миков говори за прераждане, катарзис някакъв, който трябва да настъпи след избора и при всички случаи – като ангажимент на съответния член на съвета, а не на тези, които са го избрали. Далеч по-правилно е за членове на ВСС да бъдат избирани само доказани професионалисти с висок морал и култура на независимост, вместо от тях да се очаква тепърва да се отърсват от зависимости след избора.

Голямата част от членовете на съвета от парламентарната квота са магистрати. Въпреки това, г-н Миков презюмира, че те са политически представители и ще трябва занапред да се откъснат от интересите на народните представители и политическите партии. С чиито интереси очевидно са много свързани! Ако г-н Миков сам не схваща абсурда на това, което казва, няма как да му бъде обяснен.

Същото важи и за тезата, че членовете на ВСС трябва да се откъснат от интересите на магистратите, които са ги избрали. Дребна подробност е, че от ВСС се очаква да защитава независимостта и професионалните интереси на същите тези магистрати. Разбира се, в един идеален свят, където ВСС си върши работата, вместо, както предполага по-нататък г-н Миков, да "мислят как да се харесат на партията, която ги е излъчила"(sic!).

За съжаление, няма как да се цитират всички фундаментални откровения за демократичността на тайното гласуване и опасенията, че явното гласуване ще направи ВСС зависим, които в четвъртък споделиха народните представители Четин Казак, Михаил Миков, Чавдар Георгиев и др. Утешението е, че те остават в аналите на НС.

На финала - една сентенция на народния представител от БСП Георги Анастасов, която не подлежи на коментар: 

"Вярвайте, че тайното гласуване е най-добрият начин хората да покажат това, което наистина мислят."

------
* Чл. 34, ал.3 от ЗСВ претърпя промяна, чака се обнародването в Държавен вестник. Изменението обаче не променя задължението всеки акт да се мотивира.

Новата ал.3 на чл.34 от ЗСВ гласи: "Решенията на пленума или на съответната колегия се мотивират. За мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. За мотиви на решението, с което не се приема направеното предложение, се смятат отрицателните изказвания на членовете на Висшия съдебен съвет срещу него. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на решението."