Тандемът София - Букурещ е връзката между натовските страни в Централна Европа и Южните Балкани*

Г-н Президент, бившата власт смяташе, (както и публично заявяваше това), че Румъния може да забави процеса на интегриране на България в Европейския съюз и НАТО. Споделяте ли това виждане?

Вече нееднократно съм заявявал, че никога не съм споделял политиката на съперничество и противопоставяне на България и Румъния по пътя им за присъединяване към ЕС и НАТО. Първо, защото става дума за един общ път и за едни общи цели и второ, защото организациите, към които двете страни се стремим, са изградени на принципа на партньорството, взаимодействието и сътрудничеството. И ще бъде най-добре ние още от сега да възприемем тези принципи в подготовката ни за бъдещо членство в двете организации. Разбира се, това съвсем не противоречи на защитавания и от двете страни подход за индивидуално третиране на всяка страна-кандидатка и оценка на нейния напредък по пътя за присъединяване на основата на собствените ѝ постижения. Това, срещу което съм категорично против, то е разделянето на страните-кандидатки на "вълни", "кръгове" и "групи". Няма да скрия и разочарованието си от решението на Европейския съвет в Лаакен, което доведе до отделянето на България и Румъния от останалите страни-кандидатки, за които беше определена дата за присъединяване от началото на 2004 година и участие в следващия Европейски парламент.

А как възнамерявате да координирате съвместно с управляващите в Букурещ усилията за интегриране в Северноатлантическия алианс?

Тук искам да отбележа, че без да се отказват от подхода за индивидуалното третиране, България и Румъния трябва да си дават ясна сметка, че техните кандидатури за НАТО в тендем са по-силни, отколкото всяка страна поотделно. Това е така, защото само двете страни заедно могат да осигурят нужната връзка-коридор между Централноевропейските натовски държави и Южноевропейските натовски държави Гърция и Турция и по-този начин да се укрепи Югоизточното крило на НАТО. Освен това, още две натовски страни в Югоизточна Европа е солидна гаранция за умиротворяване и стабилизиране на все още нестабилния регион.

Така, че сътрудничеството и взаимодействието на двете страни по пътя им към НАТО е предпоставка за ускоряване на тяхната подготовка и за повишаване значимостта и тежестта на техните кандидатури. А сферите за това сътрудничество съвсем не са малко: като започнем със съвместното участие в международната антитерористична коалиция, продължим с борбата с организираната престъпност и корупцията и завършим с взаимодействието при кризи и природни бедствия. Освен това, двете страни могат да обменят своите добри практики във военната реформа, в социалната адаптация на освободените при съкращенията в армията военни, в унищожаването на ненужното въоръжение, в укрепване на съдебната система и в редица други области от взаимен интерес.

По повод на предстоящото Ви посещение в Букурещ ще обсъждате ли и въпроси, свързани с преноса към Турция на електроенергия, произведена в Румъния?

При трансграничния пренос на електроенергия са необходими две условия -технически и политически. Техническите условия изискват електропреносните мрежи на страните, през които става този пренос, да бъдат съвместими по един цял набор от технически параметри. При наличието на необходимите технически условия, политическите условия са свързани с премахването на междудържавните пречки за трансграничен пренос на електроенергия и създаването на многостранен енергиен пазар.

Ето, именно създаването на тези две групи условия -технически и политически, следва да бъде предмет на обсъждане на предстоящата тристранна среща на високо равнище в Букурещ. Вие знаете, че по време на Петата среща на високо равнище на страните, участнички в Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа, която се проведе на 28 март, тази година в Тирана, България предложи да поеме домакинството на един Регионален координационен център по енергетика. Първата задача на този център е да координира доизграждането на регионалната електропреносна мрежа за високо напрежение по техническите стандарти и изисквания на Обединената европейска електрическа мрежа /UCTE/. При наличието на тази регионална мрежа, втората задача на регионалния център ще бъде да координира изграждането и функционирането на регионален енергиен пазар в Югоизточна Европа. При наличието на такъв пазар, въпросът за пренос на електроенергия от Румъния през България за Турция няма да бъде въпрос на политически преговори, а изцяло ще зависи от търсенето и предлагането на регионалния енергиен пазар.

Но ние не трябва да спираме до тук! Ако изградената регионална елекропреносна мрежа е технически съвместима с Обединената европейска електрическа мрежа /UCTE/, следващата стъпка трябва да бъде присъединяването на регионалната мрежа към континенталната. Така ще са налице необходимите технически условия за присъединяване и на регионалния енергиен пазар към общоевропейския енергиен пазар. Именно това ще бъде и основната, крайна задача на предлагания от България Регионален координационен център по енергетика със седалище в София. При изпълнението на тази задача, Румъния и България ще могат да изнасят електроенергия не само в страните от региона, но и във всички страни от Европа, включени в Обединената европейска електрическа мрежа.

Какви са перспективите за финализиране на строителството на моста Видин-Калафат?

Вторият мост на река Дунав между България и Румъния при Видин-Калафат стана символ на Пакта за стабилност, чийто девиз е "Да градим мостове, а не стени, между страните от региона!". Но изграждането на този мост, който е разположен на Пан-европейския коридор №4, има и конкретно практическо значение за двете съседни страни България и Румъния, които в обозримо бъдеще ще бъдат членки на ЕС, където границите имат само международноправно значения и с нищо не пречат на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Така, че той трябва да влезе в експлоатация преди или по време на присъединяването на двете страни към ЕС.
Вие знаете, че благодарение на добрата воля на двете страни на 5 юни 2000 година беше подписано Двустранното споразумение между България и Румъния за изграждането на новия мост и след ратификацията му от парламентите на двете страни, то влезе в сила на 6 април 2001 година.

На 13 юни 2001 година се проведе учредителното събрани на Смесения българо-румънски комитет за координиране на действията по проектирането и изграждането на моста.
В резултат на Регионалната конференция за финансиране на Пакта за стабилност, вече са изяснените основните донори по финансовото обезпечаване на строителството на моста. Европейската инвестиционна банка, която е и главен координатор на проекта, ще предостави заем в размер на 70 милиона евро. Същата сума от 70 милиона евро е поискана от Българското правителство като безвъзмездна финансова помощ от предприсъединителния фонд ISPA. Междувременно, ЕС вече предостави около 5 милиона евро безвъзмездна помощ от фонда ISPA. Германия отпусна безвъзмездна помощ за около 0,5 милиона евро и изрази готовност да предостави до 20 милиона евро като комбинация от безвъзмездна помощ и облекчен заем. Франция също предостави 0,5 милиона евро безвъзмездна помощ и съвсем наскоро беше подписано споразумение за предоставяне на още 5 милиона евро безвъзмездна помощ.

Така, с осигуряването на близо 170 милиона евро, може да се каже, че финансирането на строителството на моста е решено в основни линии. Финансирането на подходите от двете страни на моста ще бъде поето от съответната страна.

В момента тече конкурс за избор на международен консултант, който ще бъде определен до края на август, тази година. Този консултант трябва да разработи окончателния проект и тръжната документация за изграждането на моста до края на месец септември 2003 година. На основата на тази тръжна документация, до края на 2003 година трябва да се проведат търговете и да бъдат избрани изпълнителите и надзорниците на строителството на моста и на подходите към него. Строителството на моста трябва да започне в началото на 2004 година и да завърши до края на 2006 година. В края на март, 2004 година трябва да започне и строителството на подходите към моста, което трябва да завърши също в края на 2006 година.

Видно е, че 2006 година може да стане годината, в която вторият мост на река Дунав при Видин-Калафат ще бъде реалност. Но тази година може да стане още по-значима и ако тя бъде свързана и с годината, в която България и Румъния станат пълноправни членки на ЕС. Нека да работим здраво и съвместно за постигането на тези две големи цели в една година!

*Заглавието е на mediapool.bg, текстът на интервюто е предоставен от прессекретариата на държавния глава