Търсят се инвеститори за стоманодобива в Източна Европа

"Нужни са ви три неща, ако искате да постигнете напредък в преструктурирането на стоманодобива", казва Крис Бауман от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

"Финансова криза, безразсъден инвеститор и решително правителство". Поляците и чехите, които обмислят нови планове за спасяване на задлъжнелите си стоманодобивни предприятия, разбира се изпитват финансов натиск. Но безразсъдните инвеститори са малко и надалеч в условията на икономически спад.

А и не е ясно дали в някоя от двете държави има достатъчно решително правителство, което да намери жизнеспособно решение на проблема.

През последните 10 години консултанти по стоманодобива "изсипаха" дузини предложения за приватизация и консолидация на разпокъсаната стоманена промишленост на Чехия и Полша, която е държавна собственост.

Плановете им се провалиха по две причини. Първо, официалните правителствени представители не желаеха да позволят на чуждестранни производители на стомана да инвестират значителни средства в един сектор, където конкуренцията е свирепа. Второ, схемите за консолидация винаги са били вдъхновявани повече от политическа отколкото от пазарна логика.

Затова, подкрепени от лекото приземяване, заводите разрушиха всички шансове за сътрудничество и се надяваха някой чуждестранен спасител да осигури оцеляването им.

Новите планове за преструктуриране в известен смисъл се обръщат към тези проблеми. Това е по-забележимо в Полша, където според Андрю Котас - консултант по стоманодобива в Hatch Beddows, има "видима промяна в подхода на правителството".

Вместо да диктува условията на желаещите да инвестират, полското правителство сега търси инвеститори, които да дойдат със своя собствена стратегия.

Четири стоманодобивни завода са обявени за продажба - двата изпаднали в затруднения гиганта Huta Катовице (реално той е в положение на банкрут) и Sendzimira, заедно с още два по-малки и по-"здрави" завода - Florian и Cedler.

Поне на теория инвеститорите могат да купят една или повече компании, могат да вземат активи или капитали, или дори да отделят части от компаниите.

"Уловката" е, че преференции ще се дават на оферти, които разрешават проблемите на заводите Huta Катовице и Sendzimira, като осигурят оцеляването им.

Това обяснява "плана за отстъпление" на Полша: да забрави засега за чуждите инвеститори и да започне консолидация на 20-те стоманодобивни завода от сектора, за да създаде нов гигант, наречен Polish Steel. През април правителството одобри в основни линии план, според който четирите (изброени по-горе) завода ще се слеят до края на годината, ако приватизацията им се провали.

По-нататъшна консолидация, инвестиции и уволнения се очакват през следващите няколко години.

Проблемът е, че едно сливане само по себе си няма да разреши основните проблеми на индустрията. В момента задълженията ѝ възлизат на 10,1 млрд. злоти (2,5 млрд. долара), повече от 80 на сто от които са краткосрочни. Нито един от заводите не може да отговори на търсенето на по-скъпи стоманени листове без големи инвестиции, а Европейският съюз (ЕС) няма да позволи правителствено подпомагане, ако не е сигурен, че новосъздадената структура е жизнеспособна.

"За поляците ще бъде по-добре да приемат една приватизация под оптималните си очаквания, която може да проработи, отколкото един идеален план, който никога няма да бъде приложен на практика", казва г-н Котас.

И в Чешката република дебатите са подобни. Чуждите инвеститори подушиха наоколо и си тръгнаха с празни ръце. Повечето продажби на местни инвеститори приключиха с хаос от корупция и банкрути. А секторът е толкова разпокъсан, че само един от заводите - Trinecke Zelezarny, купен от чешката Moravia Steel през 1996 г., в момента е печеливш, или иначе казано - жизнеспособен.

Най-големият чешки стоманодобивен завод - Nova Hut, е затънал в просрочени дългове, по-голямата част от които са резултат от инвестиции в един мини-завод, който все още не функционира. Фалиралият завод Vitkovice бе "съживен" от правителството и до голяма степен вече е изчистил дълговете си, но е част от един безсмислен конгломерат.

Да вземем Czech Steel - нова структура, предложена от консултантите по стоманодобива Eurostrategy по настояване на Европейската комисия. Идеята е да се слеят всички компании в Trinecke Zelezarny. После правителството ще изчисти някои от дълговете и ще инжектира пари в оборудване. Това ще позволи на Czech Steel да участва в конкуренцията за по-скъпия автомобилен бизнес.

Погледнат повърхностно, този план има смисъл. Trinecke вече погълна части от банкрутиралата стоманодобивна фирма Poldi Kladno и има добър мениджмънт. Освен това има и чуждестранен инвеститор - малката американска фирма CMC, която през миналата година купи 11-процентен дял от стоманодобивния завод. Според Георги Пиерески от Eurostrategy планът също така ще отговори на изискванията на ЕС за отпускане на държавна помощ.

Ако чешкото правителство приеме противоречивата идея до лятото, то може да приключи преговорите по главата за конкуренцията, които води със съюза.

Това, за което чехите и поляците наистина би трябвало да помислят, е как да направят така, че регионалната стратегия за стоманодобива да проработи. Само си представете, казва г-н Котас, че US Steel, която в момента притежава словшаката VSZ, обедини силите си с Nova Hut в Чешката република и Florian в Полша. Подобна структура ще стане голяма сила в бранша. Някои безразсъдни инвеститори може и да се заинтересуват от подобен сценарий, но дали правителствата "ще се качат на борда"?