Тъжната истина за ситуацията в културния сектор

Истината за ситуацията в културния сектор е много по-тъжна, отколкото всички си мислят. Културно България е тежко изолирана от ЕС и за съжаление наскоро в Брюксел ми се наложи да говоря именно за създаването на културни периферии и последствията от това, посочва в свой статус във фейсбук Асен Асенов, директор на фондация “Едно” за просвета и изкуства, основател на фестивала ONE DANCE WEEK.

Явления като Възраждане са следствие от създаването именно на такива културни периферии, в които лесно прониква руска пропаганда. В крайна сметка думата периферия падна от работните документи на Комисията и то по предложение на самите служители на ЕК, защото чудесно разбраха колко е важно в Европа да няма културни периферии.

В договорите на всички членки на ЕС обаче е записано, че културата е национална политика. В този смисъл ЕК има ограничен периметър на действие, но в същото време и отговорността за доизграждането на европейската културна екосистема и нейното развитие.

България уви няма и в новата си история не е имала визия за културния сектор. Тази визия няма как да се роди без културна стратегия. Създаването на такава беше “основен приоритет” на 5 правителства (няма да ги изброявам от уважение към бъдещето).

Ясно е, че без културна стратегия няма как да има реформа, а без реформа няма как да има промяна.

Коя е най-спешната задача обаче?

Преди отново да се отвори темата за стратегия, България трябва да имплементира по най-добрия начин проекта за култура (42) от Плана за възстановяване.
Ако този проект бъде реализиран по добър начин, той ще ни покаже на живо какво би се случило в България след реформата в сектора.

До тогава вместо да измисляме топлата вода, можем да организираме голяма международна конференция за култура, на която да поканим европейски и международни експерти, финансиращи институции на други държави и експерти на ЕК и да видим цялия контекст, в който се намира България в момента по отношение на Европа и света.

Какво трябва да се постигне?

И без стратегия обаче са ясни две много простички неща, които страната ни трябва да постигне в този сектор:

- регулярен достъп на публиките в цялата страна до съвременна европейска култура (българската също е европейска)

- съвременната българска култура да стане разпознаваема (конверируема) на европейската сцена.

Вместо всичко това Националният театър на България все още се казва “народен” 33 години след промените.

И тук оставям едно многоточие…

Kiril Petkov, Христо Иванов, Томислав Дончев, България има експертизата на цял европейски комисар по култура! Защо това не произвежда общо действие?

Защо днес, през 2023 трябва да водим в публичното пространство толкова неподготвени разговори на тема култура?

Да, далеч не не става дума за % от бюджета, а за резултатите, които трябва да постигнем като държава.
Най-големият проблем, с който всички ще се сблъскаме е липсата на достатъчно конвертируема в европейски контекст, експертиза в законодателната, изпълнителната власт и самият културен сектор.

Това не е изненада. Такава експертиза всъщност никога не е създавана като целенасочено усилие на държавата.