Докато изкуственият интелект доминира конференции и панелни дискусии, един конкурс измества фокуса от думите към резултатите. Предизвикателството е просто – участниците трябва да разработят решение за бизнеса, да го изведат на пазара и да убедят поне един клиент да плати за него.

Става дума за AI Builder Challenge 2026, който поставя задачата: "Разработи го. Продай го. Спечели". Форматът наподобява хакатон, но с ясно изразен бизнес фокус – вместо просто работещо демо, участниците трябва да създадат с помощта на изкуствен интелект продукт от нулата, който да решава реален проблем и привлича поне един плащащ клиент. В основата на предизвикателството стоят три елемента – продукт, растеж и разказ, като процесът от идея до първи приход трябва да бъде прозрачно документиран.

Конкурсът се провежда изцяло онлайн и е отворен за участници от цял свят. Може да се включи всеки над 16 години – разработчик, който работи сам, студент, който съставя портфолиото си, или малки екипи от до трима души, които са се събрали около общ продукт.

Нужни са само работеща идея, използване на изкуствен интелект в поне една фаза от разработката (идея, дизайн, разработка, маркетинг или продажби) и доказателство за пазарен интерес, като дори 1 евро приход е от значение. Журито ще оценява не толкова размера на приходите, колкото връзката между продукт и пазар, смисленото използване на AI и способността на участниците да обяснят какво са научили по пътя.

Конкурс с бизнес условие

"Идеята беше да направим нещо съвсем символично – един конкурс, в който хората, които се занимават с тази материя в България, да създадат продукти с реална бизнес насоченост", обясни пред Mediapool Иван Попов – изпълнителният директор на ReconArt.

Освен разработването на технологията за организаторите е важно да се изгради разбиране в участниците за стъпките, през които трябва да преминат, за да създадат собствен работещ бизнес:

"Технологията има значениe, но по-големият фокус е да се покаже, че тя решава някакъв реален проблем и може да генерира приходи".

В работата си Попов вижда, че технологиите дават ускорение на някои от процесите в бизнеса, но критичната преценка на създателите за това кое действително се използва успешно и кое не чак толкова е от ключово значение.

"Ако хората са склонни да плащат за това, което си създал, означава, че решаваш някакъв техен проблем и по някакъв начин подобряваш дейността им", отбелязва Попов.

Календарът на предизвикателството

Конкурсът има график, но дава достатъчно време за постигане на измерими резултати. Регистрацията е отворена от началото на април, а крайният срок за подаване на проектите и документацията към тях е 1 декември.

"Формата за регистрация ще бъде отворена през цялото време, но ако започнат участието си, например, през септември, просто ще имат и значително по малко време", изтъква Попов.

В началото на декември журито ще оцени участниците и избере петима финалисти. За средата на същия месец е планирано и специално събитие за всички участници, където ще бъдат представени резултатите и ще бъде връчена наградата на победителя.

По думите на Попов в процеса по журирането ще се включат както хора от структурата на неговата компания, така и външни участници за максимална обективност.

Той ще бъде определен на базата на четири критерия за оценка: приходи и търговска жизнеспособност (30%), съответствие проблем–решение (25%), използване на AI (25%), история и документация (20%).

Наградата: Видимост и кауза

По думите на Попов наградата за победителя от конкурса е символична, но той и останалите четирима финалистите печелят и видимост, защото историите зад създаването на техните продукти ще бъдат промотирани. Те ще бъдат публикувани и споделени с общността през януари и февруари 2027 г.

"Ние сме част от не много голямата екосистема в България. Вярвам, че постигането на някакви резултати би могло сравнително лесно да им осигури видимост тук", каза той.

Колкото до материалното измерение на наградата, то е разделено в две части. Сумата от 1 000 евро отива при победителя, а друга – същата по размер – е предвидена за благотворителност.

Подкрепата е насочена към образованието – победителят избира образователна институция (училище, университет или НПО), на която организаторите да преведат дарението от 1 000 евро. Идеята е да се подкрепи следващото поколение разработчици.

"Ние имаме подчертан интерес към това как новите технологии могат да променят области на живота, които се развиват по-традиционно, каквато е образованието. Във финансовите технологии, с които се занимаваме вече 20 години, виждаме разликата в развитието с приложението на технологията. Искаме да се създаде разбиране сред учениците и студентите, че с помощта на технологиите, те имат достъп до целия свят. С разпространяването на информацията за нашата инициатива в академична или учебна среда се надяваме да вдъхновим младите хора да се занимават с този тип неща", разказва Попов.

Кой стои зад инициативата?

Компанията ReconArt, която организира състезанието, е основана през 2011 година. Тя разработва софтуер за финансова реконсилация, използван от банки, компании и организации по света. Със седалище в САЩ и офиси в Европа, тя предлага решения, които подпомагат проследяването и съпоставянето на финансови операции, откриването на разминавания и поддържането на отчетност в различни видове дейности. Сред клиентите ѝ има както големи международни компании от различни сектори – банков, финансов, финтех, туризъм, електронна търговия, така и институции – държавни и образователни.

"В последните 5-6 години имаме доста сериозен фокус върху новите технологии и най-вече бизнес приложението им. Развихме капацитет да правим иновации в смисъла на създаване на нови стартъпи – наши вътрешни. Помагаме за развитието на бизнеси, които от България излизат на международния пазар", твърди изпълнителният директор Попов.

По думите му мотивацията за организирането на конкурса идва през опита. Подобни инициативи, при които хора разработват решения за проблеми, има във вътрешните екипи на неговата компания.

"Това, което виждаме, е, че може би 50-60% от усилията отиват не толкова за изграждането на съответния продукт, а по-скоро за бизнес анализ. Проверява се на кой пазар трябва да се позиционира продуктът, дали и как ще работи финансовата му структура, за да се самоиздържа, или как може да бъде финансиран, как трябва да бъде представен пред потенциални инвеститори", обяснява той.

Попов разказва, че най-интензивно инструменти с изкуствен интелект колегите му използват за разработването на go-to-market стратегия – цялостният план как един продукт или услуга да стигне до клиентите.

"Става дума за оформянето на идеята, анализирането на конкуренцията, разработването на различни подходи за различните пазари. Разработили сме инструмент за това", изтъква той.

Българският бизнес на AI вълната

Според Попов има сериозен ентусиазъм от страна на бизнеса за използването на нови технологии. Същевременно според него в индустрията има голям дебат по темата дали действително се стига до продуктивни резултати.

Той смята, че у нас има немалки групи от хора, които се занимават с разработка и изучаване на технологиите. Въпросът обаче остава как с тяхна помощ технологиите да се популяризират и използват по-масово, включително и от бизнеса.

"Възможно е с помощта на технологиите традиционна компания с екип от 50 души да постига сходни или по-добри резултати от такава с 500 души", твърди Попов.