Темата с имотите подлежи на още малко изчакване

Г-н министър-председател, нека да започнем с най-общата ви оценка за вашето посещение в Русия - оценка от гледна точка на цел, на посрещане, на резултати и на послания от това посещение.

Бих казал, че, общо взето, много положително и успешно. Вие знаете, че аз не обичам громките слова или някакви големи думи. Но, трябва да кажа, че далеч по-успешно от това, което с моя си прагматизъм се надявах и предполагах.

Гръмките слова бяха употребени обаче от някои руски медии. Говори се за поврат, за историческо посещение. Приемате ли едни такива оценки или сте по-умерен?

О, вижте, няма да критикувам това, което е било казано, но със сигурност е с най-добро намерение. Но наистина мисля, че се е отворила една нова страница, нека го сложим така, в нашите взаимоотношения.

Сега нека да продължим с конкретните неща - с темата за руския дълг към България. Това е стар проблем между двете държави.

Добре го окачествявате.

Можете ли обаче да кажете, че към момента решаването му върви в полза на България или във взаимна полза?

Ами като всеки договор обикновено е по-скоро взаимна полза, защото, ако беше само в полза на единия или на другия, тогава дискусиите може да продължат и не се подписва документът. Но виждам, че, така, малко се получи някакво разминаване с фактологията относно какво е било точно обсъдено и какво е било подписано. Но това е нещо, което, като се погледне, ето, ако е вече на интернет-страница, на уебсайт или в Държавен вестник, всеки ще може да разбере точно за това, което става дума.

Вероятно имате предвид въпроса за собствеността на имотите на бившия Съветски съюз в България - въпрос, който Русия поставя. Ако за момент оставим настрана чисто юридическата страна на основателността на тази претенция, както и спора между Русия и Украйна за имотите на бившия Съветски съюз, един от конкретните въпроси беше дали България приема за редовно въпросът за имотите да бъде обвързан с въпроси за дълга?

Практически, не. Това са две теми, понеже за имотите конкретно, имотите като такива, колкото и да са описани, разбира се, и всичко да бъде в ред, но за собствеността има още някои детайли, които не зависят от нас, а от ратификацията на украинския парламент например за договора, които те са подписали с Русия.

Тоест смятате, че България не бива да приема тези два въпроса да бъдат обвързвани, така ли?

О, не бива. Мисля, че по-добре е да се каже, че това една тема, която подлежи на още малко изчакване.

До каква степен някои неща, свързани с протокола, повлияха върху вашето посещение? Имам предвид и вида на българската делегация, и, така, придобилото известност забавяне при подписването?

Вижте, вида... не знам какво може да се каже, аз съм го подчертал вече неколкократно. Имали сме вече посещения на вицепремиера Василев, на министъра на енергетиката, на министъра на външните работи. Съвсем нормално е премиерът, като посети, да не е необходимо да бъде придружен от същите министри или още повече министри. Считам, че всяко нещо трябва да има и известна мярка. Значи в това отношение експертите, които ме придружиха, и, разбира се, г-н Панайотов, нали, това са съвсем, бих казал, един балансиран и коректен състав. Дори ще добавя, че навсякъде бяхме посрещнати с цялата делегация, което също подчертава, че и руската страна е била напълно удовлетворена от състава ѝ.

За да обобщим въпроса с имотите и с дълга в едно изречение, смятате ли, че българския интерес е защитен добре?

Ами, мисля, че най-нормалното и очакваното от една делегация и от самия премиер е да защити интересите на своята страна.

Като говорим за интереси... Русия заяви конкретен икономически интерес към проекти в България, включително и за участие в приватизацията, във военните поръчки, в енергетиката. Интересът на България какъв е в политическите и деловите връзки с Русия?

Аз мисля, че той е нормален. Нещо, което е било традиционно, но без големи емоции, бих казал, би трябвало да гледаме по един прагматичен, реалистичен начин, дори делови. И така го подчерта и самият президент Путин, който много ме учуди, че той пожела да оглави масата в първоначалните разговори и той тъкмо подчерта дори интерес към металургията и туризма, с което се вижда, че и те имат интерес, колкото и да е огромна страна и ние да сме една малка страна. И в този контекст аз намирам, че и контактът между България и някои руски региони е бил доста интерес и на по-еднакво ниво, бих казал, отколкото Русия, която е наистина необятна.

Има ли обаче опасност да бъдат забавени някои неща, които са свързани с българския интерес? Имам предвид консулствата, които са важни за българския туризъм, за притока на български туристи, нови консулства в Русия?

Ние сме поискали да бъдат открити пет консулства. Дадохме гаранции, че се работи по това естествено, че две от тях са по-напреднали. Но то също е административно, нещо доста бавно и сложно, пък големите администрации знаем какво е, та не бива да се прибързва. Някой вече каза "ама, ще е минал сезонът, летният сезон". Аз мисля, че може да се справим с тези теми, без да пострадат някои интереси.

Важен аспект на вашето посещение, г-н министър-председател, е, че то беше направено непосредствено след подписването на споразумението между НАТО и Русия. Как новите отношения между НАТО и Русия влияят върху България? И така, пред вас в Москва беше ли изразено едно, да речем, несъгласие със стратегическата ориентация на България?

Определено не. Дори така почувствах, че този интерес към Запада се оценява като нещо нормално и положително. Фактът, че този документ е бил подписан между Русия и НАТО, считам, че беше едно хубаво съвпадение именно за да не се спират някои среди върху, бих казал, почти като противопоставяне или-или по отношение с Русия или отношение със Запада. Затова не е ставало въобще дума и мисля, че и от руска страна има един определен прагматизъм и делови интерес.

В тази връзка преди време ви попитах за личните ви впечатления от срещата с президента Буш. Сега ви питам за личните ви впечатления от срещата с президента Путин.

Ами, трудно е да се каже. Направи ми впечатление като енергична личност, много добре запознат с темите, бърз в начина си на реагиране и на действие.

По какъв начин е настроен към България?

Ами, както казах преди малко, самият факт, че пожела той да води тези разговори, аз мислех, че срещата щеше да бъде чисто протоколна или на куртоазия при неговата заетост и в няколко минути, преди да отпътува за Ташкент за срещата с индийския и пакистанския премиер, показва, че е обърнал голямо внимание и с много добро желание.

Искам да ви помоля да коментирате и религиозния, духовния аспект на вашето посещение и вашата среща с патриарха на Москва Алексий Втори.

То беше за мен е нещо лично. Аз винаги мечтаех да посетя "Сергей Пасат" и съм много добре запознат с историята и въобще какво означава за източноправославния свят...Така че бях много развълнуван и доволен от това си посещение, при все че беше много кратко и аз го казах на архиепископ Евгений, който е ректорът, че ако от мен зависеше, щях да остана да прекарам няколко дни там и ми остане време и малко да се отстраня от официалното и да се отдам и на размисъл и на молитва. Но това ще е някой друг път. И след това посетихме патриарх Алексий Втори, който ни посрещна цялата делегация пак. Бяха много интересни думите, които произнесе на формално и официално ниво и след това вече се отделихме на четири очи, което много ме трогна, разбира се, и за мен беше безкрайно интересно. Той наистина е много впечатляваща личност и в източноправославието, както знаем, патриархът на цяла Русия има голямо значение.

Понеже сме вече при емоциите, нека да го разгледаме този въпрос от друга гледна точка, г-н премиер. Отношенията между България и Русия винаги са били заредени и натоварени с много емоции и история. Знаете, че открай време в българското общество едно от най-мъчителните деления е на русофили и на русофоби. Въпросът ми е възможно ли е в тези отношения да вземат превес чисто нормалните контакти, а не агресията и не контактите между мафиотите от двете страни. И другият, по-важният въпрос - възможно ли е отношенията между България и Русия да бъдат истински равнопоставени?

Ще започна с последното. Струва ми се малко трудно или претенциозно да кажем равнопоставени, тъй като едната страна е огромна и другата е много по-малка. Но в дипломатически и нормални делови отношения мисля, че това вече е постигнато и е ясно. За русофоби и русофили аз като любител-историк съм се спирал често на тази тема и ще ви кажа, че аз някак си избягвам и фобиите, и филиите, а гледам само на интересите, и то в този случай на България. Но винаги, гледайки това, което е по средата, което е нормалното, което е най-възможното. А да се търсят някакви, как да го кажа, контроверсии или специални емоции, които да се експлоатират, мисля, че може би в миналото сме пострадали именно от липсата на по-трезво и по-спокойно гледане на нещата. Но в днешната глобализация считам, че много от тези работи са вече съвсем от миналото.

Накрая искам да ви попитам как вие лично възприехте Русия. Не ви задавам този въпрос само защото руските медии припомниха, че сте роднина на Романови, а защото във вашата лична съдба Русия е играла важна, често критична роля. А, ето, вие я посещавате за първи път.

С посещението си в Москва е трудно да кажа, че съм посетил Русия като такава. То е едно съвсем друго измерение. Но не виждам абсолютно нищо в това, че животът ми е бил засегнат от някои политически събития. Това са именно политически събития, нямат нищо общо нито с народа, нито с днешните интереси на България, нито аз мога да поставя нещо лично в прагматичните си отношения като премиер на Република България. То би било някак си субективно и неприемливо да влагам нещо лично, когато съм на служба и по работа.

С една дума, вашето усещане за посрещането ви там беше ли повлияно от минали спомени?

Аз мисля, че във всяко отношение го приех като нещо много положително. Много съм благодарен. И личните ми чувства са били добри и си остават.

Интервюто е излъчено в предаването "Панорама" по БНТ