Темата за лявото управление не е актуална

Г-н Георгиев, знак за какво е според Вас ниската избирателна активност на първия тур от местния вот ? Означава ли това, че хората не искат предсрочни парламентарни избори или хората са разочаровани от управлението на страната?

Това не е само разочарование от управлението. Ако беше така, щеше да има ясни белези на протестен вот, състоял се в гласуване, ако не за НДСВ, то поне за опозиционните политически сили, които предлагат алтернативи на това управление. НДСВ получи относително слаб и очакван резултат. Гласовете, дадени за ДПС и за Стефан Софиянски биха могли да се тълкуват като протестен вот.

По-скоро има разочарование от цялата политическа система, от политическите форми на представителство на граждански, индивидуални и групови интереси. Има и слаб интерес изобщо към тематиката на местните избори. Това се дължи на факта, че хората нямат усещането, че формийрайки да факто със своя вот местната власт, правят много значим избор.

На доста места спечелиха именно независими кандидати. Означава ли това, че хората не вярват, че могат да реализират гражданските и индивидуалните си интереси чрез политическите партии?

Т. нар. независими кандидати също представяха в една или друга форма и обем политически послания и платформи. Така че те не са непременно алтернатива на политическото. Те са донякъде алтернатива на партийното политическо. По-скоро си обяснявам големия брой гласове за независими кандидати с отчуждението от партиите на първо място. Второ - със силния мажоритарен елемент, дори и в пропорционалната част на местния вот. Освен това голяма част от независимите са хора с политическа тежест на местната политическа сцена. Съществена част от тях са политици от близкото минало или дори от настоящето. Така че в случая не мисля, че изборът на независими променя в посока на неполитическа кауза.

На тези избори доверието в НДСВ падна до 10% от 45% през 2001г. Това не се е случвало на управляваща партия до момента. Може ли да се твърди, че това е твърдият електорат на НДСВ, около който партията трябва да се стабилизира от тук насетне? Или това е сигнал за началото на пълния разпад на НДСВ?

Според мен това е едно преброяване на достатъчно твърдия електорат на НДСВ. На парламентарните избори беше ясно, че няма как една толкова бързо сформирана политическа формация да има реално такъв голям твърд електорат.

НДСВ трябваше в движение да узнае истината за това, какво е това твърд електорат, какъв е потенциалният ѝ твърд електорат и какъв е случайният ѝ такъв. Нещо повече - мисля, че твърдият електорат както на НДСВ, така и на СДС и БСП, е малко по-голям от това, което всички тези сили сформираха. Нито една от тези партии не успя да извади повече от 50-60% дори от сегашния си електорален потенциал.

Защо?

Поради разочарованието от политическото, недоверие в местната власт и липсата на достатъчно мотивация. Освен това местните избори протекоха по начин, който не успя да активира дори елементарни граждански рефлекси. Това беше една много скъпа предизборна кампания, всъщност най-скъпата до сега през годините на прехода. Но тя изглеждаше като кампания за временна заетост, а не като политически избор. Навярно този масов устрем на кандидати към местната власт породи масовия отлив от избирателните урни.

НДСВ и ДПС събраха приблизително равен брой гласове на тези избори. Означава ли това, че ДПС ще засили властовите си позиции в управлението?

Очевидно е така. ДПС е една от малкото политически сили, която систематично работи със своите структури, систематично строи своята стратегия и общо взето има навика да постига своите цели. ДПС решително опроверга хипотезите, че след представянето си в парламентарните избори е обречено на постепенна маргинализация. Движението изпробва някои нови идеи с цел да разшири влиянието си и общо взето те се оказаха успешни - това трябва да се признае. Ако някоя политическа сила има проблем, то това е най-малко ДПС.

Успя ли ДПС да осъществи заявката си, че ще надскочи етническия вот на тези местни избори?

До голяма степен успя да надскочи етническия вот. Фактът, че ДПС успя да овладее местната власт в общини, където никога не са успявали преди, вече е индикатор, че движението е на крачка от изпълняването на тази си свръхзадача. Но все пак нека да видим окончателните резултати, крайните данни от всички общински листи. В момента обаче никой не би могъл да каже точно каква част от гласовете за кандидати на ДПС са представители на мнозинството на българите и християни.

Виждате ли обединение в дясното пространство? Според някои прогнози след тези избори дясното ще продължи да се разпада. От друга страна обаче, СДС спечели повече от очакваното.

СДС общо взето достигна резултат, близък до максималния си потенциал на тези избори. Още повече партията постигна максимално възможното в контекста на скандалите, които бяха провокирани в СДС. Но е рано да се каже дали СДС е преодоляло кризата си. Убедителното представяне на ССД, на коалицията на "Гергьовден", БЗНС и ДП поражда прекалено много конфигурации, и то с тежест, в дясното политическо пространство. Няма да е лесно то да се обедини, защото се оказа, че разделението не е само по линия на политическия елит. Има разделение в самото електорално тяло на десницата. Нещо повече, аз подозирам, че след тези резултати диференциацията ще продължава. Ще продължи и генериране на напрежение в електоралните тела на десницата в България.

Въпреки обявената коалиция на СДС с "Гергьовден", БЗНС и ДП, както и общата подкрепа за Софиянски на балотажа?

Тази коалиция беше родена много набързо и много ad hoc. Тя е по-скоро на равнище политически елит. Дали това ще се случи с електората, ще разберем на балотажите на много места, а то е единственото, което има значение. Няма абсолютно никакво значение как се коалират елитите.

Какво означава победата на изборите за БСП? БСП отбеляза победа на местния вот, но от друга страна електоралната подкрепа не е мръднала от 2001г. Това твърдо ядро достатъчно ли е за едно ляво управление?

Не мисля, че изобщо е актуална темата за ляво управление. В БСП никой сериозно не мисли за това. Това, което БСП успя да направи, е да изпробва различни стратегически и тактически ходове. След анализа на успехите и провалите, ако ги има на места, лявата партия би могла да извлече доста смислени поуки за себе си.

Това, което ще бъде отчетено като обективно полезно е, че БСП като цяло запазва образа си на достатъчно консолидирана и вървяща, макар и не много бързо, нагоре като влияние политическа сила. Още повече, че БСП няма как да не се възползва от новата си международна легитимност. Безспорно е плюс приемането в Социнтерна - нещо, за което партията 14 години работеше и все не ставаше.

Така че, БСП ще излезе в несъмнено по-добра кондиция от тези местни избори. Предстоят обаче много сериозни усилия на местно равнище, защото това, което БСП успя да мобилизира като електорат, в действителност не е твърдото му ядро. Към БСП сериозно се присъединяват и нетипични категории - от една страна хора, които условно казано са сред спечелилите или възстановилите се след първоначални сривове в периода на преход. От друга страна там има и хора, загубили от прехода. Това размиване на социалната база изправя левицата пред сложен проблем. Тя трябва да бъде лява и същевременно да представлява интересите на прекалено различни и нееднородни в ценностно, икономическо и генерационно отношение спойки. БСП все още няма готов отговор на този проблем. Това си пролича и от факта, че на много места на тези избори левицата беше разединена.

Как оценявате факта, че на много места се появиха доста шарени общински съвети?

Това по-скоро е добре. Аз не вярвам в убеждението, че много шареният общински съвет е в състояние да блокира работата на кмета и това да парализира местната власт. През последните години кметовете получиха толкова пълномощия, че ако са достатъчно компетентни и професионалисти в специфичното местно управление, те спокойно биха могли да работят не само с шарен, но и опозиционен местен парламент. Това се доказа и преди тези избори, когато парламентите пак бяха достатъчно шарени. Не е случаен фактът, че много кметове бяха преизбрани независимо от политическия им цвят. Ако са били кадърни и почтени хора, те очевидно са успявали добре да работят. Не е проблем да има ефективна местна власт, дори и при шарен общински съвет. Важното е местната администрация да работи добре с местния парламент.