Теодор Славев: Поколението на милениалите стъпи стабилно във властта и няма да си тръгва

Една от тенденциите през 2023 г. е поколенческата промяна в политиката със стабилното влизане на милениалите във властта, коментира в интервю за Mediapool политологът и старши анализатор от Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Теодор Славев. През 2024 г. няколко процеса ще влияят върху стабилността на управленската сглобка: предстоящата ротация; планираните промени в съдебната власт, изборите за Европейски парламент и разпределянето на огромен ресурс през Плана за възстановяване и устойчивост за зелената и дигитална трансформация на икономиката.

Кое е според вас събитието на годината за България и защо?

През изминаващата година бяхме свидетели по-скоро на нови фази на политическата криза в България, отколкото на някакви грандиозни събития. Видяхме естествено развитие на поредицата от избори, която засега приключи със сглобка и обещание за ротационно управление в изпълнителната власт. Кабинетът "Денков-Габриел" много ясно насочи външнополитическия курс в подкрепа на Украйна. Вече съвсем в края на годината имаме и шестата поправка в Конституцията, която въвежда сериозни промени в съдебната власт. Местните избори позволиха на поколението на милениалите в политиката да стъпят стабилно във властта.

Кой печели и кой губи от настоящата управленска конструкция между ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС?

"Продължаваме промяната" (ПП) се появиха като политически проект с мандат от избирателите да са антагонист на ГЕРБ, но политиката има различна логика. За значителна част от техните избиратели този компромис не е приемлив, независимо от целта. ГЕРБ също губят от това управление поради същите причини. Но ГЕРБ е партия от корпоративен тип и съществуването ѝ се основава на достъп до публични ресурси, който те си осигуриха. През 2023 г. Борисов успя да излезе от изолацията и вече е на масата, на която се вземат решенията. Това е безспорен успех. ДПС винаги са имали вратички към властта, дори и да не участват формално в нея. Поради електоралните им специфики, техният резултат не се влияе от това какво правят в управлението. Като най-малкия партньор в сглобката, най-много печелят те, защото имат гъвкавост при вземането на решенията. А както разбрахме от публични изказвания, една трета от местата за регулаторите ще са за ДПС – това е непропорционален бонус за тях от сегашното политическо форматиране.

Какво се случва със стратегическите за България реформи – в съдебната власт, борбата с корупцията, спецслужбите, регулаторите – в условия на управление с превес на ГЕРБ и ДПС?

Ако изключим промените в Конституцията, чиито ефект тепърва ще анализираме, имаме приет и нов Закон за противодействие на корупцията, но без съставен орган за борба с нея. Тоест, имаме нормативни промени, но нямаме резултати. Нито някакви нови и значими разследвания е имало през последните години, а започнали стари за корупция по високите етажи на властта бяха прекратени. В България продължаваме да нямаме осъдени за корупция висши политици и държавни служители, което означава, че по някакво изключение нашите политици са най-добрите и етичните, и те са единствените, които не злоупотребяват или че борбата с корупцията не е ефективна. С регулаторите управляващото мнозинство сътвори истински хаос. Над 70 човека и 16 институции са извън мандат, Конституционният съд връщаше процедури за избор, защото противоречат на принципите на правовата държава. Службите, в традиционния за тях стил, продължаваха през годината да са извор на скандали и бяха в основата на атентата срещу машинното гласуване. Тепърва трябва да видим някакви резултати, на този етап имаме поредни нормативни промени.

Каква, според вас, е ролята на Делян Пеевски в цялата управленска конструкция?

Делян Пеевски очевидно е в кухнята, където се вземат решенията. Той излезе от сенчестите пространства и застана централно под прожекторите на общественото внимание. Дали зад това се крие попадането му в американския санкционен списък "Магнитски" или някакви други мотиви от личностен характер, не можем да знаем. Но ако само допреди няколко месеца редките му появявания предизвикваха обществена реакция, днес вече той стана ако не приемлив за по-голямата част от обществото, то поне публичното му присъствие не предизвиква реакция. Донякъде самият факт, че той всеки ден се изказва по темите от деня и дава указания как да се решат протести, законодателство, Руската църква, кои интервюта са допустими да слушаме и др. и се появява упорито и публично, ни кара да свикваме с присъствието му.

Какво е обяснението за трансформацията му?

Аз вярвам в катарзисите, но предпочитам да ги оставим за литературата и киното. В политиката механизмите и мотивите са свързани с властта, а там катарзисът най-често означава да излезеш от публичното и властово поле, а не да го завладяваш. Няма как да знаем какви са личните му мотиви. Пеевски ще присъства още по-трайно в българския политически живот, тъй като е тръгнал да става председател на ДПС.

Ясно е, че ПП-ДБ понася политически щети заради управлението с Борисов и Пеевски. Има ли някакви плюсове?

Има разбира се, в крайна сметка ПП-ДБ са управляващи, макар и от време на време да се държат като опозиция, но това са странични ефекти на сглобката. Обяснението на ПП-ДБ за "греха" да управляват с ГЕРБ и ДПС е постигането на големи национални цели – външнополитическият курс, Шенген, Еврозона, План за възстановяване и устойчивост, съдебна и институционална реформа и т.н. Разказът за техните успехи ще трябва да стъпи върху изпълнението на тези задачи, защото самите те го рамкираха по този начин. ПП успяха да влязат и в местната власт.

Въобще, в България се случи нещо много интересно през последните две години и това е, че поколението на милениалите се появи в политиката и няма намерение да си тръгва - като това не е задължително да бъде само ПП, но към момента те са представителите на поколенческата промяна в политиката. Това, което е любопитно е, дали ще се превърнат в истинска партия, тоест да развият структурите си и да ги изпълнят с автентично политическо съдържание. Много е трудно това да се направи в едно крайно апатично общество, но пък съдържа заряд за нещо смислено.

Колко дълго ще изтрае тази коалиция?

Теоретично коалицията може да изкара и пълен мандат. Има няколко процеса, които ще влияят на нивото на стабилност. Първо, ротацията (ротациите) и как точно ще се случат те. Второ, догодина предстои пълна промяна в съдебната власт – избори за нов главен прокурор, нови членове на съдебния и прокурорски съвет (ако Конституционният съд не върне разделянето на Висшия съдебен съвет), инспектори в съдебния инспекторат и председател на Върховния административен съд. Ако има разбирателство в сглобката как ще се разпредели влиянието в съдебната власт, те ще стоят поне до лятото. Трето, изборите за Европейски парламент ще са стрес-тест за коалицията, като ще покажат дали има някакви значими електорални промени. Четвърто, огромни европейски средства трябва да се разпределят през Плана за възстановяване и устойчивост за зелената и дигитална трансформация на икономиката и това също е лепило за управлението, но и с конфликтиращи интереси.

В България за дълъг период напред ще имаме коалиционни управления. Ще трябва да се научим как да вземаме решения в сложни партньорства. Но когато тези коалиции са безпринципни и не почиват на споделено разбиране, това се връща като бумеранг върху политическата надстройка и върху обществото, защото действа развращаващо.

Можем ли да очакваме изненади, когато дойде време за ротацията на премиера през март? Възможно ли е например Борисов да поиска да поеме министър-председателския пост вместо Мария Габриел?

Не мисля, но може и да имам ограничено въображение, защото в България сме се нагледали на всякакви безпринципни положения и "исторически компромиси". Борисов върна Габриел, за да служи като европейска маска пред "Продължаваме промяната". Не си представям как Кирил Петков натиска копчето, за да избере Борисов за министър-председател, като само преди година го арестува. Но, както казах, вероятно е да имам ограничения на въображението си.