Тестът "Кербала" - провал за военното и държавното ръководство

Терористичният акт срещу българския лагер в Кербала и смъртта на петимата военнослужещи е първата криза, която стана тест за готовността на българските висши военни да изпълняват съюзническите си задължения, както и за адекватността на държавното ръководство.

Както разбираме, тяхната реакция в кризисната ситуация има една единствена цел - да избягат от отговорност и да я стоварят на някой друг. Най-удобният "друг" се оказаха съюзниците в лицето на полското командване в Кербала и американците, под чието ръководство се осъществява многонационалната мисия в Ирак.

Генералният щаб и военното министерство назначиха вътрешни проверки и рапортуваха пред президента, че перфектно са си свършили работата. След съвещанието на Върховното главно командване на 8 януари Георги Първанов се съгласи с тяхната констатация, като единствената забележка бе отправена към военното разузнаване, което не предоставя изпреварваща информация.

По отношение на самите мерки за сигурност, които са взети на място, вината индиректно бе прехвърлена на съюзниците, по -специално на поляците. "Ако говорим за инженерната подсигуреност на лагера, това е задача на полското командване, в чиято зона за отговорност сме, и това го пише в меморандума", каза министърът на отбраната Николай Свинаров след съвещанието при президента. Преди дни, в разгара на критиките към съюзниците от българска страна, от полското командване съобщиха, че всеки национален контингент сам осигурява сигурността си.

Управляващите се съпротивляват по всякакъв начин да бъде създадена независима комисия, с участието на експерти, която да разследва не само отминалия трагичен инцидент в Кербала, но и отговорностите на всички политически, административни и военни институции при вземането на решение и участието ни в международни мисии.

Тази седмица ген. Колев призна, че командирът на контингента ни в Кербала не е бил предварително подготвен да поеме функциите на военен губернатор и това е станало на място, в крачка. Не стана ясно дали отговорността за това пак е на американците, дали това е уредено с меморандума между България и САЩ и откъде идват недоразуменията. Не е ясно за каква мисия са подготвяни българските войници и какво са мислили, че ще правят в Ирак, след като при заминаването им, към 1 септември 2003 г. ситуацията там вече беше достатъчно напечена от гледна точка на сигурността, а атаките срещу коалиционните сили бяха станали ежедневие.

И до ден днешен никой не е обяснил внятно какво точно се е случило в деня на атаката срещу българския лагер "Индия", а вместо обяснения се предлагат само оправдания, обвинения и емоции. С пълна сила сработиха инстинктите от времето на Варшавския договор обществото да е държано в пълно неведение. Едновременно с това не сработи никакъв съюзнически дух, като вината незабавно бе прехвърлена в двора на поляците.

Показателно е, че след като понесоха дори по-големи загуби от българските, нито на Италия, нито на Испания ѝ хрумна да обвини за това някой друг.

Същевременно, Генералният щаб посочва, че бил подготвен за кризисна ситуация, но не и за това, което се случи. Военните твърдят, че през цялото време са следили обстановката и са вземали адекватни мерки за повишаване на сигурността. В такъв случай, българското военно командване е сметнало за напълно достатъчни съоръженията за сигурност на българските лагери и не е открило никакъв риск от съществуването на открито игрище от едната страна на лагер "Индия". В противен случай вероятно щяха да бъдат взети мерки.

Към този момент става ясно, че парламентарната комисия по външна политика, отбрана и сигурност, чийто председател от НДСВ упорито отказа да я свика заради атентата в Кербала, за да не наруши почивката на депутати в чужбина, се е събрала може би само един път във връзка с иракската мисия - преди нейното започване. Оттогава насам депутатите, които изпратиха 480 български военнослужещи в Ирак чрез вота си в парламента, така и не са се поинтересували какво се случва там.

Да не говорим, че срамно малък брой народни представители прекъснаха ваканцията си, за да присъстват на траурната церемония по изпращането на петимата военнослужещи.

Тестът "Кербала" показа, че през последните години военните и политиците изприказваха много думи за мироопазващите мисии, но без да си дават сметка какво означава това в съвременните условия.

Споделяне

Още от България