Тези ядосани популисти

Анджей Лепер, свиневъд с уличен език и голяма уста, днес е на път да влезе в полския парламент със своята партия “Самоотбрана” и да стане заместник министър-председател. Жан-Мари Люпен, 77 г., тази седмица обяви своята кандидатура за президентския пост във Франция, като проучванията на общественото мнение показват повишение на неговата популярност. В България, Белгия, Словакия, Дания и дори Великобритания популистите заявяват сериозни претенции за власт, докато политици и медии дават обещания за борба срещу “заплахата”.

Тяхното време ще бъде по-добре оползотворено в диагностициране на причините за успеха на политиците, които те смятат за извън границите на разумното. Популистите са аспект от демократичната политика от древността до наши дни. Както политологът Ралф Дарендорф веднъж отбеляза “популизмът на един е демокрацията на друг и обратното”. Но неговите непрестанни появи говорят много за състоянието на Стария континент днес, което никак не е добро.

Разтревожени за бъдещетo, европейските избиратели доказват, че са подвластни на страха от крайните проявления на лявото и дясното. Миналата година референдумът за Европейската конституция във Франция се превърна във вот срещу модерния свят с неговите отворени граници и конкурентни икономики. В лагера на тези “против” г-н Люпен сподели сцената с такива съмишленици, противници на установените норми, като комунистите, зелените, френските републиканци и немалкото крило на Социалистическата партия. Подобна коалиция формираха и реакционистите в Холандия. Икономическата несигурност, посочвана от проучванията, е първопричината за популярния гняв, но не е единствената.

Недоразвитата партийна система и слабите политически институции са сред останалите причини. Това важи както за новите демокрации в източна Европа, така и за старите на Запад. Франция губи своя жизнен парламент и издига високи бариери за влизане в политиката, така че голяма част от електората обръща поглед към самопровъзгласилите се “аутсайдери”. Навсякъде в Европа пропорционално представената електорална система прави политиците по-малко отговорни пред избирателите, които трябва да избират своите парламентаристи от списъка, съставен от партийните шефове, а не сред индивидуалните кандидатури.

Удобният следвоенен политически консенсус също подхранва разочарованието от старите партии. В много райони на Европа десните и левите могат да се различават по сила, но се различават малко по политика. Те често формират коалиции помежду си. Горещите теми, като имиграцията, не са добре застъпени от основните политически партии и това дава на популистите виртуален монопол върху проблеми, които вълнуват изключително много избирателите.

Победата на “популист” на балотаж не може да бъде предотвратена, без да се нарушат самите принципи на демокрацията. Това също може да има добър ефект и за страната. В края на 1999 година когато лошото момче на Австрия - Йорг Хайдер, печели 27% от гласа на избирателите и се присъедини към правителството, а неговата Партия на Свободата се състезаваше със зелените, друга група се противопостави на статуквото за гласовете на хората, уморени от четири десетилетия на червено-кафяви коалиции. Жак Ширак и други европейски политици, търсейки начин да запазят сигурното място на елитите във властта, приемат безпрецедентни дипломатически санкции срещу Австрия, зряла демокрация, чийто народ бе насилван, като му бе казвано от аутсайдерите за кого да гласуват.

В повечето случаи популистите стъпват върху празното пространство, оставено от “сериозните” политици. Случаят в Полша е показателен. По време на изборите през миналия септември мнозинството гласува за правителство, формирано от социално консервативната Партия за закон и справедливост и икономически либералната Гражданска платформа. Заедно двата победители обещаха да разчистят развалините, оставени от бившите комунисти. Верни на полския характер, партиите скоро се скараха и се провалиха в сформирането на правителство. Вратата на политическата сцена на страната остана отворена за Лепаристите.

Без умереното влияние на Гражданската платформа, най-лошите инстинкти на Партията за Закон и справедливост изглежда взеха връх. Нейното правителство се не успя да реализира обещаното намаление на данъците и уплаши чуждите инвеститори с националистическа риторика за развитието на икономиката. Близнаците Качински, които бяха начело на партията (единият, от които - Лех, е президент) казват, че искат да създадат партия на полските републиканци. докато тяхната подкрепа за антипазарната и антиевропейската политика на Лепер отдалечава градските избиратели, които предпочитат Платформата. Това може би ще им осигури още няколко месеца в управлението. Но в същото време разруши зараждащата се коалиция в стил Рейгън за свободен пазар и социален консерватизъм, които можеха да формират основата за продължително политическо движение.

Хитлер, който спечелил честно и почтено първия път, често се използва за пример във всяка дискусия за опасностите на европейския популизъм. По-добър паралел е Хайдер. Промени в правителството не само успокои неговата партия, но и я раздели, прекратявайки неговата национална кариера. Партията на Хайдер, въпреки това, наистина стимулира реформите на свободния пазар, ползите от които преуспяваща Австрия и до ден днешен използва.

Политическите институции на Европа не са достатъчно силни, за да се справят със своето тежко болестно състояние. Но популистите, разклащайки статуквото, може би са по-скоро част от решението, отколкото от проблема.