TikTok се използва за сексуален тормоз над жени на Балканите

Платформата TikTok се е превърнала в център за злоупотреба с жени и момичета въз основа на външния им вид и възприемано като сексуално поведение, това сочи разследване на Балканската разследваща и репортажна мрежа (BIRN).

Разследването включва анализ на стотици видеоклипове, качени от потребители на социалната мрежа в 8 балкански страни. Данните показват категорично, че в TikTok жени и момичета всекидневно стават жертви на "slutshaming". Това е термин на английски език, който означава засрамване на някого на сексуална основа.

13-годишната косоварка Нора се снима в огледалото, облечена в спортни шорти и горнище след тренировка по баскетбол. Тя споделя снимката с приятелите си в Snapchat. Момче от друг клас в нейното училище споделя снимката повторно - без нейното съгласие. Така преди години започва насилието срещу момичето.

То се превръща в мишена на по-големите момичета и е третирана като сексуален обект от момчета. Нора се озовава в собствения си ад. Публичното порицаване на девойката се мести от една социална медийна платформа в друга.

"Порицаването и нарочването бяха тежко бреме, особено за 13-14-годишно дете", споделя Нора.

Тя се съгласява да говори, след като попълва въпросника на BIRN относно сексуалния тормоз онлайн (slutshaming). Това е явление, определено от Европейския институт за равенство между половете (EIGE) като "стигматизиране на жените и момичетата въз основа на техния външен вид, сексуална достъпност и действително или възприемано сексуално поведение“.

Тормозът срещу нея стига и до TikTok, където акаунт с над 3 300 последователи и 96 000 харесвания използвал нейни снимки и снимки на приятеля ѝ, взети от профилите им в социалните мрежи. Те са споделени под формата на видео слайдшоу, придружено от пренебрежителни коментари.

Към февруари 2024 г. акаунтът включва 142 видеоклипа с повече от осем милиона гледания. Съдържанието на много от видеата цели сексуален тормоз над косовски момичета или жени, включително Нора и нейните приятелки.

Въз основа на анализ на съдържанието и интервюта с експерти става ясно, че TikTok на Балканите често се използва за злоупотреба с кадрите и имиджа на жени и момичета.

В продължение на няколко седмици BIRN анализира 427 видеоклипа, публикувани между септември 2020 г. и ноември 2023 г., които целят засрамването на момичета и жени. Клиповете са споделени от акаунти в Косово, Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Словения и са гледани повече от 30 милиона пъти. Всеки от тях събира десетки, понякога стотици обидни коментари.

Нито една от осемте анализирани държави не определя кибертормоза като отделно престъпление, което означава, че порицаването на жените в онлайн среда може да бъде наказано само, ако други престъпни нарушения са налице - реч на омразата, основана на пола, преследване или неразрешено разпространение на снимки.

В края на октомври Комисията по правата на жените и равенството между половете на Европейския парламент призова явлението да бъде специално дефинирано в законодателството. От осемте страни, за които говорим в този текст, само Хърватия и Словения са членки на ЕС.

Алтин Хазизай, изпълнителен директор на неправителствената организация Детски център за човешки права в Албания (CRCA), която се бори с кибернасилието срещу непълнолетни, обясни, че първият случай на т.нар. “slutshaming”, докладван на горещата линия „I Sigurt“, се е случил в YouTube през 2016 г. Но днес TikTok е новият център на сексуалния тормоз и засрамването на жени онлайн.

"Колкото по-популярна е платформата, толкова повече случаи на онлайн сексуално насилие срещу деца ще има. Често извършителят познава лицето, към което е насочен и мотивът му е да го "завладее"", смята Хазизай.

"Защото така“

Във видеата на жертвите на тормоз няма нищо ексклузивно – компилирани са техни снимки, видеоклипове, качени в социалните мрежи, на които просто се движат, говорят, пеят, танцуват или се включват в новите тенденции на социалната мрежа. Това изглежда е напълно достатъчно, за да бъдат засрамвани, порицавани и обиждани.

В повечето случаи мишените са наричани с пренебрежителни имена не само от автора на видеото, но и от други потребители в секцията за коментари.

"Без значение колко пъти докладвахме профила, той не беше закрит. С Instagram беше различно, защото обикновено можехме да закрием акаунтите, след като редица лица съобщят за подобно съдържание“, споделя една от жертвите

В съседна Албания жена, която има над 1 000 последователи и 75 000 гледания в TikTok, редовно атакува служителките от публичния сектор, обвинявайки ги, че използват секса, за да се изкачат по кариерната стълбица.

Шест от видеоклиповете, качени в профила, показват случайни жени, танцуващи в нощни клубове.

Тънката граница между виртуалност и реалност

Експерти и жертви казват, че порицаването може сериозно да навреди на психичното здраве на набелязаните.

На 12 февруари тази година полицията на Албания съобщи, че е арестувала 39-годишен мъж за склоняването на 27-годишна жена към самоубийство.

"Твърди се, че в TikTok е била публикувана интимна снимка на жената, която по-късно се хвърлила от тераса на 4-ия етаж по тази причина. Починала в резултат на нараняванията си“, съобщиха от полицията.

След това местните медии пристъпиха към повторно публикуване на снимката, предизвиквайки недоволството на групи за защита на правата на жените.

Само месец по-рано друга жена в Албания, 41-годишната Бедри Лока, почина, след като изпи отрова. Причината за самоубийството ѝ стана унизително съдържание, насочено към нея в TikTok чрез акаунт, за който медиите по-късно съобщиха, че е създаден от собствения ѝ братовчед.

"Хората, които започват да мислят за самоубийство, обикновено са в ситуация, в която чувстват, че няма изход. Неизменно отговорността за намиране на изход пада върху жертвата, когато тя трябва да бъде върху обществото и специалистите по психично здраве“, твърди експерт.

Нора, която за първи път е била мишена на 13-годишна възраст, казва, че семейството ѝ я е подкрепило, но други семейства са възприели различен подход.

"Откакто семействата на други момичета, които познавам, разбраха за тормоза срещу дъщерите им, наложиха силен родителски контрол и психичното здраве на момичетата се влоши“, каза тя.

Не е незаконно

Нито явлението "slutshaming”, нито кибертормозът са престъпления сами по себе си в някоя от осемте държави. Насилниците могат да се преследват само, ако извършват и други нарушения, за които могат да бъдат подведени под отговорност. Често властите действат само, когато вече е твърде късно.

На 19 февруари албанският министър на вътрешните работи Таулант Бала се срещна с директора на TikTok за Централна и Източна Европа Якуб Олек, за да поиска контактна точка за албанската полиция и засилен мониторинг на съдържанието на албански език.

След самоубийството на Лока албанският министър на правосъдието Улси Маня призова албанското общество да реагира на кибертормоза.

"Като държава трябва да преразгледаме законите си“, каза той.

Нора казва, че в нейния случай най-малко шестима души са се опитали да съобщят на косовската полиция за тормоза, на който е подложена онлайн. Отговорът винаги бил един и същ: “IP адресите на собствениците на акаунтите не могат да бъдат открити без директен достъп до акаунта“.

За речта на омразата въз основа на пол или сексуална ориентация наказание предвиждат наказателните кодекси на Черна гора, Северна Македония и Косово. В Албания законът предвижда санкции само за реч на омразата, основана на сексуална ориентация. В Черна гора наказателният кодекс споменава речта на омразата, основана на пол или сексуална ориентация, само като "утежняващ“ фактор.

"Баща ми ще ме убие"

Бесарта Брезница, ръководител на програмата за насилие, основано на пола в неправителствената организация "Мрежа на жените“ в Косово, заяви, че "жените често са обвинявани въз основа на начина, по който се обличат или държат, което допринася за културата на изнасилване и се предшества от патриархален манталитет“.

Всъщност Хазизай от Албания обяснява, че в много случаи извършителите на онлайн сексуалното насилие са група момчета, които биха тормозили момичетата сексуално и в реалния живот.

"Започват с обидни квалификации като "уличница“ онлайн. Често това е стъпката преди потенциалното изнасилване“, смята той.

Според Брезница, освен липсата на правна рамка, "жертвите изпитват трудности да говорят за този вид насилие в семейството и още по-трудно съобщават за това на властите“.

Колкото повече съдържанието набира популярност, толкова по-голям е страхът, изпитван от жертвите, че семейството им може да разбере. Това ги кара да се чувстват "притиснати и потиснати“.

Експертите смятат, че в повечето случаи, когато злоупотребата е престъпна, жертвите се страхуват твърде много, за да отидат в полицията.

"Баща ми ще ме убие“, цитира Хазизай думи, които е чувал.

"Без комуникация в семейството, жертвата носи тежестта на тормоза сама. Става въпрос не само за онлайн срам, но и за срам в семейството, работата и т.н.“, уточни той.