Това е положителен сигнал за инвеститорите, а и имате пари

Г-н Шиф, реална ли е възможността сегашното споразумение на България с МВФ да стане предпазно - т.е.страната ни да има право да реши дали да използва отпуснатото финансиране или не в съответствие с нуждите си?

Дали това ще се случи или не, зависи от желанието на правителството. Ние повдигнахме въпроса поради няколко причини. Едната е, че платежният баланс е много по-висок, отколкото бе договорен в споразумението и необходимостта от допълнително финансиране е по-малка. Може би знаете, че получаването на каквито и да е пари от фонда е свързано с необходимост от допълнителни средства в платежния баланс.

Ние смятаме, че необходимостта от финансиране не е такава, каквато беше преди, а преминаването на споразумението в предпазно е един много положителен сигнал към частния сектор. Що се отнася до функционирането на програмата с България, то тя ще остане същата.

Няма разлика между предпазното споразумение и нормално стенд бай споразумение, освен че в предпазната програма правителството заявява, че няма намерение да се възползва от финансирането. В същото време си запазва правото парите да бъдат използвани, ако настъпят проблеми с платежния баланс.

Например ако при предпазно споразумение цената на петрола се вдигне прекалено високо, то България ще има право да изтегли всички пари, предвидени в споразумението.

Може ли да се каже, че би било лош сигнал към инвеститорите, ако при предпазно споразумение България поиска да използва средствата в даден момент?

Това е въпрос на преценка, но доколкото подобно решение е вследствие на голямо световно събитие, то аз не мисля, че ще бъде възприето като негативен сигнал. Но наистина не би трябвало да заявяваш, че няма да използваш парите, ако наистина не го мислиш.

Означава ли, че оценката на МВФ е, че при предпазно споразумение България ще може да плати по външните си задължения и в същото време фискалния резерв ще остане на ниво над 1,9 млрд.лв.?

Да. Ние дефинираме необходимостта от финансиране на платежния баланс в сравнение с ниво на резервите, затова казваме, че не искаме нивото на резервите на България да падат под определено ниво. В момента резервите на страната са достатъчни и това включва и средствата във фискалния резерв. Има подобрение и в текущата сметка. Фактът, че все още имаме програма, ще даде сигнал към частния сектор, че продължават да се следват договорените политики. Затова на предпазното споразумение не трябва да се гледа като на по-слаба програма за изпълнение.

Има съгласие между мисията на фонда и правителството, че реформите в някои сектори като транспорт, енергетика и здравеопазването не са достатъчно бързи и ефективни. Има ли риск при предпазно споразумение правителството да реши, че тъй като не получава пари, то може да прави или не реформи?

Както казахте в началото на въпроса, и аз също мисля, че по тези проблеми имаме общо становище с правителството. Няма усещането, че те имат намерение да не изпълнят намеренията си.

Сигурен съм, че ще има хора, които ще кажат: Защо да слушаме фонда при положение, че не получаваме никакви пари? Но аз бих им казал няколко неща. На първо място правителството би трябвало да проведе своите програми, представени като част от стенд бай споразумението.

Това, че по някои от тях има забавяне не е изненада, защото има трудни въпроси за решаване. Ние очакваме правителството да продължи напред, независимо дали имаме предпазно споразумение или продължим сегашното. Във всеки случай прекъсването на програмата заради това, че не са изпълнени заложените критерии, ще има негативен ефект. Това е много по-важно за България, отколкото получаването на договорените пари.

След завършилата преди седмица техническа мисия в София може ли да заявите, че с правителството сте постигнали съгласие по фискалната политика и бюджета за 2003 година?

Ние трябва да пристигнем на редовна мисия през ноември, но дори във времето дотогава ще продължим дискусиите с правителството. За нас е важно да се уверим, че политиките, които стоят под бюджета, ще могат да осигурят сумите, които се представят от министерството на финансите. Бюджетът е повече от таблица с цифри - той трябва да бъде генериран от определени политики. Виждаме някои проблеми в тази връзка, но според нас те не са неразрешими.

Какви са рисковете пред изпълнението на споразумението?

Има два типа рискове. Единия е от останалия свят - например при по-високи цени на петрола или ако спадът в развиващите страни продължи или се задълбочи. А другият е свързан със самата страна. Например може да се спре хода на реформите, даващи добри резултати. Аз не очаквам това да се случи в България, но винаги има политически натиск срещу промените.

Как си обяснявате по-високия ръст в България за първите шест месеца от този, който се постига в региона и страните от ЕС?

Това бе добра новина и надхвърляше моите очаквания за ръст от около 4%. България има потенциал в средносрочен план да расте много бързо. Има много потенциални печалби от преструктурирането и по-доброто използване на ресурсите. Смятаме, че ако България покаже ръст от 4%, това ще бъде много добре, защото през следващите години ръстът може да бъде и по-висок.

Какво следва след предпазно споразумение?

Много е рано да се обсъжда този въпрос. Това, което мога да кажа е, че всяка страна, която има програма с фонда, трябва да се стреми да стигне до такова положение, в което няма да има нужда от нея. Ще бъда много доволен, ако следващия път няма програма. Не защото не искам да работя с България, а защото това ще бъде сигнал, че нещата вървят в правилната посока.

*Интервюто е осъществено със съдействието на Фондация “Отворено общество” - София