"Това не е болница, това е морга". Здравеопазването в затвора е извън всякакви стандарти

Болницата към Софийския затвор не отговаря на законовите изискванията за болница, а медицинските услуги, доколкото се предлагат такива, са със силно занижено качество. Това е заключението на изследване на Българския хелзинкски комитет (БХК) върху болничната грижа в местата за лишаване от свобода с фокус върху Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода към Централния софийски затвор в периода 2015 – 2021 г. Автори на доклада са Диляна Ангелова и адв. Мария Шаркова. Той обобщава официални данни и статистика за лечебното заведение, наблюдения и оценки на външни организации, включително Изпълнителна агенция "Медицински надзор" към Министерство на здравеопазването, омбудсмана и Български хелзинкски комитет, както и свидетелства на лишени от свобода, преминали през болницата за затвора.

"Това не е болница, това е морга." - това са думите на затворник, интервюиран за състоянието на болничното заведение към затвора.

В доклада се посочва, че болницата към затвора не би могла да осигури качество на медицинските услуги, сходно с това, което се предлага във външните за пенитенциарната система лечебни заведения, тъй като е в пълно несъответствие с императивните медицински стандарти за предлаганите дейности.

Там липсват необходимите предпоставки за лечение на хора с остри заболявания, травми, изострени хронични болести, състояния, изискващи оперативно лечение в болнични условия. Независимо от това, формалният статут на лечебното заведение остава непроменен и органите по изпълнение на наказанията, прокуратурата и съдилищата ежедневно изпращат там затворници и арестанти за лечение, без да отчитат факта, че мястото на практика не може да осигури такова.

Така например секторът по вътрешни болести не отговаря на изискванията дори на най-ниското I ниво на компетентност съгласно стандарта по вътрешни болести както по отношение на обезпеченост с медицински специалисти, така и на изискванията за болнични стаи. В манипулационните липсват инсталации за подаване на кислород, лечебното заведение разполага с един дефибрилатор за всички сектори. Хирургичният сектор пък е сведен до кабинет по хирургия от извънболничната помощ, но в никакъв случай не отговоря на стандартите за болница.

При посещение на БХК през 2020 г. в болницата са констатирани остаряла материално-техническа база, включително в сектора по физикална терапия, където имаше течове и мухъл: "Апаратурата беше видимо остаряла, като ни бе съобщено, че се извършват съответната поддръжка и ремонт при необходимост. През 2020 г. бяха отчетени и наводнения в стаята с рентгеновият апарат, в помещенията за физиотерапия, в манипулационната на сектора по вътрешни болести, както и в болнични стаи. Хигиената в болницата беше видимо занижена, като пациентите масово се оплакаха от наличието на дървеници и показаха множество следи от ухапвания. Бивш пациент описа болницата като "голяма мизерия" (няма баня, дюшеците са много мръсни, не му е осигурено одеяло); друг определи сектора по обща хирургия на петия етаж като "ад" (няма вода и не може да се ползва баня)".

БХК цитира и случаи на конкретни лишени от свобода лица, които не са получили навременно и адекватно лечение, някои от които са починали.

Като основна причина за критичното състояние на лечебното заведение се откроява дългогодишната административна, финансова, методологическа и информационна изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от това недостиг на квалифициран медицински персонал, лоши медицински практики, оскъдно и амортизирано оборудване и тежки битови условия.

Болницата към софийския затвор служи най-вече като междинно звено, където пациентите изчакват да бъдат насочени за изследвания, консултации или лечение в системата на гражданското здравеопазване. Достъпът до външни лечебни заведения, обаче не е добре координиран и се реализира с големи забавяния. Диагностиката и лечението в гражданските болници са особено затруднени, когато медицинските услуги не се заплащат или се заплащат само частично от НЗОК.

Лишените от свобода имат право на здравно осигуряване от момента на задържането. По силата на закона от този момент те придобиват статут на задължително здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права без оглед на дотогавашния си здравноосигурителен статус. Лишените от свобода имат същите права като останалите здравно осигурени. Здравните вноски са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието. При посещение при лекар и при престой в болница лишените от свобода са освободени от заплащането на такса.

Реално, обаче, затворниците не могат да се възползват ефективно от системата за здравно осигуряване, защото затворническата болница няма договор с НЗОК, а арестанти и затворници се пращат във външни лечебни заведения по-скоро по изключение.

Така веднъж държавният бюджет заплаща здравните осигуровки на лишените от свобода, които обаче рядко могат да се възползват от правата си на здравно осигурени, втори път финансирането на лечебните заведения се осигурява от главна дирекция "Изпълнение на наказанията" като второстепенен разпоредител с бюджетни средства на Министерство на правосъдието. Като сериозен проблем се очертава обстоятелството, че в местата за лишаване от свобода се финансира дейност на лечебни заведения, за която има доказателства, че не отговаря на критериите за качество, своевременност и достатъчност.

"Належаща е необходимостта от реформи, които да преодолеят дългогодишната изолация на пенитенциарното здравеопазване от гражданската здравна система и произтичащите от тази изолация проблеми с качеството и достъпността на медицинските услуги за лишените от свобода", е заключението на доклада.