Тръгнаха три нови взаимни фондове

От днес у нас започнаха работа три нови инвестиционни фондове от типа договорен фонд, които получиха лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН). С тях се увеличават възможностите пред дребните инвеститори, които искат да съхранят или умножат свободните си средства, като получат по-висока доходност от тази, която им носят лихвите по банковите депозити. Членовете на управата на трите нови фонда – на “Сентинел – Принсипал” - Валентин Карабашев, на “Ти Би Ай Динамик” от групата “Ти Би Ай” - Стоян Тошев, на ДСК “Стандарт” – Петко Кръстев, ги представиха в четвъртък.   

Трите фонда са от така наречения отворен тип, тоест във всеки момент вложителите могат да продадат обратно на фонда своите дялове и той е длъжен да ги изкупи, което прави вложителите свободни да оперират със средствата си.

И в момента на пазара на финансови услуги у нас работят инвестиционни дружества от отворен тип. Целта и на тях, и на договорните фондове е една – да управляват средствата на вложителите с цел съхраняване и извличане на печалба. Инвестиционните дружества са акционерни и принципът на работа е вложителят да закупува акции от дружеството, което управлява всички акумулирани в него средства от свое име. При договорните дружества управлението на активите е от името на вложителите.

Договорните фондове ще попълнят разнообразието от капиталови услуги за вложителите, поясни председателят на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов. Той каза, че с издаването на лиценз на трите дружества се отваря нова ниша на пазара на финансови услуги в страната. Въпрос на близко бъдеще е надзорният орган да определи параметрите, по които потребителите ще могат да сравняват играчите на пазара на финансови услуги, за да могат да избират при кого от тях да инвестират, допълни Апостолов.   

В момента в инвестиционни дружества са вложени около 60 млн. лв., до края на годината те могат да станат 100 млн. лв., прогнозира още председателят на КФН.    

Според неофициална информация още три фонда от договорен тип са готови за лицензиране.

Договорните фондове се различават по доходност и риск. Трите фонда, лицензирани от комисията, са от трите типа по риск и доходност инвестиционни фондове – консервативен (нискорисков), балансиран (среднорисков) и високодоходен (рисков).

Нискорисковият договорен фонд ДСК “Стандарт” реализира доход от влагане на средствата на вложителите в дългови ценни книжа и инструменти с фиксирана доходност. Рискът е минимализиран и при добро управление на средствата доходността обикновено е по-добра от тази по банковите депозити. Според управителя на фонда Петко Кръстев фондът на групата ДСК е насочен към дребните инвеститори, които не желаят да поемат рискове при съхраняването на вложените от тях средства.

Балансиран е договорният фонд “Сентинел – Принсипал” с изпълнителен директор бившият вицепремиер в правителството на Любен Беров Валентин Карабашев. Намеренията на фонда са да инвестира главно в български и чужди акции, корпоративни и ипотечни облигации, които се търгуват на регулираните пазари. Доходността на такъв тип фондове е по-висока от доходността по банковите депозити, но има и риск, свързан с цените на акциите на борсите. 

Реализираният доход на фонда не се разпределя между притежателите на дялове, а се реинвестира с цел да се увеличи стойността на дяловете.

Високодоходен е фонд “Ти Би Ай Динамик”. Той следва агресивна инвестиционна политика като инструментите, в които фондът инвестира, са предимно акции, търгувани на регулираните пазари в страната и в чужбина. Доходността е най-висока при вложения в този тип фондове, но и съответно рискът е най-голям. Фондът е предназначен за вложители, склонни да поемат рискове.

Апостол Апостолов напомни, че идната седмица Фондът за гарантиране на инвеститорите ще има управител и ще бъдат определени вноските на инвестиционните дружества във фонда. Председателят на КФН обясни още, че според законодателната уредба фондът ще гарантира инвестициите на вложителите физически лица в инвестиционните дружества до 20 хил. лв.. Постепенно гарантираната сума ще стане 40 хил. лв. в 2009 г. и ще се изравни с нормите в ЕС, обясни Апостолов.

Според шефа на КФН пред участниците в капиталовия пазар у нас стоят проблеми, които са от началото му - като липса на ликвидност и качество на търгуваните на борсата книжа, както и интерес към борсата от страна на големи инвеститори.