"Тренд": Близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен

Близо половината българи (47%) са на мнение, че местните избори през октомври са били нечестни. По-малко от една пета (19%) смятат, че вотът е бил честен, а всеки трети не може да прецени. Това показват данните от проучване на социологическата агенция "Тренд".

Изследването е направено по поръчка на изданието "24 часа" седмица след втория тур на изборите - в периода 11 - 18 ноември. Участие са взели 1006 души, които са били питани по метода пряко полустандартизирано интервю "лице в лице".

Според една трета от анкетираните отмяната на машинния вот на първия тур е направила изборите по-нечестни. Приблизително същият брой респонденти смятат, че това не е оказало влияние, докато 11% са на мнение, че решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) е помогнало изборите да бъдат по-честни.

Близо 60% са за запазване на смесеното гласуване

Близо 60% от участвалите в проучването смятат, че смесеното гласуване - с възможност за избор между хартия и машина, трябва да се запази.

Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% - изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.

Въпреки това 41% посочват, че предпочитат да гласуват с машина, а 25% - с хартиена бюлетина.

Трима от десет посочват, че методът няма значение за тях.

"Регистрира се съществена поколенческа зависимост - мнозинството от хората до 50 години изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 години над две трети посочват хартиената бюлетина. С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на "Продължаваме промяната - Демократична България" и "Възраждане", а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС", обобщават данните от "Тренд".

Според по-голяма част от хората местните избори няма да доведат до промяна - това споделят 44% от допитаните. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след вота. Други 16% мислят, че бъдещето на общината им ще бъде по-лошо.

Дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ остава 7% и след местния вот

Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. Дистанцията между двете водещи политически сили ГЕРБ и ПП-ДБ се запазва в рамките на 7%, сочи проучването.

ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24.7% сред гласуващите, следвана от обединението "Продължаваме промяната - Демократична България" (17.9%).

"Възраждане" запазва третата си позиция с подкрепа от 15.4% сред гласуващите.

Четвъртият в подредбата е ДПС (13.3%), а петото място остава за БСП (9.4%).

"Има такъв народ" запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4.4%.

Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци - 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че не са необходими.

Доверието в кабинета "Денков" намалява

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%).

Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември. Отрицателните оценки се покачват с 5% за месец, достигайки до 71%. Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ. Четири пети от тях дават положителна оценка за работата на кабинета "Денков".

Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя правителството, а 4 от 10 го подкрепят.

Положителна оценка за кабинета "Денков" дават и близо една трета от привържениците на ДПС.

Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Без съществена промяна е подкрепата спрямо президента. Над една трета (36%) дават положителна оценка за неговата работа, а повече от половината (51%) - отрицателна.