Третата световна - демократичния свят срещу международния тероризъм

"Най-голямата заплаха за света след края на Студената война е международният тероризъм." В рамките на само няколко часа тази фраза, присъствала неизменно в речника на западните политици през последните години, престана да бъде клише. На 11 септември 2001 година тя се изпълни със зловещо съдържание. И това стана в сърцето на държавата, която по ирония на съдбата създаде авторството над тази фраза. САЩ бяха разтърсени от серия от експлозии, които не просто сринаха сгради-символи на американската мощ и отнеха живота на хиляди души. Тези експлозии сринаха с един замах редица фундаменти, върху които се градеше представата за днешния свят.

Първата, и може би най-важната от тях, беше за неуязвимостта на САЩ. Чисто географски Америка остана далеч от ужасите на двете последователни световни войни; тя спечели Студената война без това да накърни нейната политическа, икономическа и военна мощ. През последните години Америка стана синоним на просперитета и заради това, че излъчваше сигурност, за каквато никой, в това число и развитите западни демокрации, не можеше да мечтае. САЩ, които отделяха най-много средства от бюджета си за въоръжение, разузнавателни служби, високи технологии, поставени в услуга на сигурността и т.н., можеха да бъдат обект на нападение единствено в романите на Том Кланси. На 11 септември обаче романите оживяха по възможно най-ужасяващия начин.

Втората заблуда, която се срути вчера, беше свързана с представата за феномена "тероризъм". Клишето "Най-голямата заплаха за световния ред е международният тероризъм" тъкмо затова беше клише - защото никой не го възприемаше насериозно. И за това на пръв поглед имаше сериозни аргументи. Независимо дали ставаше дума за Хамас или ЕТА, Сендеро Луминосо или Тамилските тигри, ПКК или Червените бригади, в представите на обществото това бяха групировки, действащи на ограничен периметър и срещу строго определени, предимно "национални" обекти. В представите на обществото те представляваха заплаха за твърде специфични цели, атаките срещу които не можеха по никакъв начин да застрашат глобалния ред. Дори и нападенията срещу американските посолства в Кения и Танзания или самоубийственият атентат срещу самолетоносача "Коул" в Аден не доведоха до рязка смяна на представата за изолирания характер на тероризма. На 11 септември терористите доказаха точно обратното.

Срутването на кулите-близнаци в Ню Йорк и на части от Пентагона показаха доколко крехък е бил наложеният след края на Студената война Pax Americana. И в каква степен е било измамно усещането за сигурност в развитите демокрации през последното десетилетие.

Терористичните атентати показаха по категоричен начин, че в момента никой, абсолютно никой по света не може да бъде сигурен за собствената си безопасност. След като самите САЩ станаха обект на най-ужасяващия терористичен акт това означава, че нито една държава по света не е застрахована от опасността същото да сполети и нея. Означава, че всички са равни пред заплахата. Че заплахата е еднакво голяма за всички. Нападенията от 11 септември бяха своеобразен знак за десетките знайни и незнайни терористични групировки по света, че реализирането на техните цели - всяването на страх и хаос - е осъществимо. И че преградите пред тях са всъщност твърде крехки.

Вторият извод, наложил се след нападенията срещу САЩ, е, че борбата срещу тероризма не може да бъде приоритет и отговорност на определени държави. Тази отговорност трябва да бъде споделена на абсолютно всякакви равнища. Датата 11 септември 2001 година е начало на своеобразна Трета световна война - войната на демократичния свят срещу международния тероризъм. В хода на тази война неминуемо ще има опити за извличане на чисто национални дивиденти. САЩ получиха допълнителни аргументи за прекратяването на Договора за антибалистичните ракети от 1972 година и за изграждането на противоракетния си щит, срещу който възразяват дори техните западни съюзници. Русия пък получи допълнителни аргументи за войната си срещу чеченските терористи, както Москва ги определя. (В нощта след атентите редица коментатори по руската телевизия се възползваха от случая, за да изтъкват правотата на военната интервенция в Чечения, правейки аналогии между Ню Йорк и Буйнакск.)

Нито един от тези два подхода обаче няма да доведе до обединяването на усилията в борбата срещу международния тероризъм. Тътенът от експлозиите в Ню Йорк и Вашингтон е далеч по-голям, за да бъде затварян от рамките на една или друга държава.