Три месеца преди президентските избори във Франция

След неверните прогнози за президентските избори от 1995 г. и за общинските през 2001 г., ръководителите на институти за проучване на общественото мнение признават, че оценките им може да съдържат "процент допустими грешки". Те ги отдават на начина им на изчисляване и на използуваните техники за събиране на мнения.

Няколко цифри бяха достатъчни, за да се възобновят споровете. След публикуването на 8 януари на допитването на БВА-Пари Мач за президентските избори, в което Лионел Жоспен събра за първи път повече гласове от Жак Ширак, съмненията в надеждността на политическите сондажи нараснаха неимоверно три месеца преди изборите.

След голямата преднина, дадена в това проучване на премиера още на първия тур /24 срещу 21 процента/, същата седмица бяха публикувани изследвания на други три конкурентни агенции, които приписват преднина на сегашния президент. Това предизвика объркване и породи критики срещу разнобоя в оценките на социолозите. "Имаше съмнения, призна директорът на политическите изследвания в БВА Жером Сент-Мари, но добави, че различията не се дължат на качеството на извадките или на методите за оценка, а на използуваната техника при задаването на въпросите: личен разговор, а не по телефона, който според него е по-надежден.

Зад спора за методологията прозират съмненията на самите професионалисти. След оповестяването на смущаващите цифри експертите от други пет института /Софрес, ССА, ИФОП, Ипсос и Луи Харис/ ги анализираха най-подробно, за да ги сравнят със своите резултати. "Всеки от нас държи на своите резултати, обясни Филип Меше, отговарящ за политическите проучвания в Софрес. Следим обаче отблизо и работата на другите, появяващите се при тях тенденции".

Травмата от 1995 г. още не е отзвучала. При предишната президентска кампания социолозите не само превърнаха Едуар Баладюр в непоклатим лидер за месеци наред, но и след това от средата на февруари приписаха на Жак Ширак много по-голяма преднина от тази, която той постигна на самите избори и подцениха възхода на социалистическия кандидат Лионел Жоспен, който поведе на първия тур.

"Това ни навреди много, твърди Стефан Розес от ССА, като обяснява все пак, че основната трудност е в невъзможността да се правят надеждни оценки три седмици преди вота, тъй като избирателите променят мнението си до последния момент". Остро критикувани от политиците по телевизията вечерта на първия тур на изборите през 1995 г., тогава социолозите се оправдаваха с "по-съществения проблем с демокрацията, който трябва да бъде разгледан", а експертите по проучване на общественото мнение продължаваха да настояват, че техните оценки са само "снимки" на променящите се тенденции, но не усъвършенстваха методите си.

Главният обвиняем за провала на социолозите през 1995 г. бившият директор на Софрес Жером Жафре, който беше обвинен открито за фаворизиране на Баладюр, писа година по-късно, че "самите социолози трябва да приемат оснодвателните упреци и да си извлекат поука от полемиките и неуспехите". Той предложи за повече яснота да бъде забранено определението "нагласи за гласуване" в анкетите, извършени преди да бъдат обявени всички кандидати.

Шест години по-късно на общинските избори през март 2001 г. същите критики се появиха, след като институтите силно преувеличиха влиянието на левицата в няколко големи градове, особено в случаите когато кандидати бяха представители на мнозинството, като Елизабет Гигу /ФСП/ в Авиньон, Жан-Клод Гесо /ФСП/ в Безиер или Мартин Обри /ФСП/ в Лил. Извличайки си поука от този нов провал, директорът на проучванията към Правителствената информационна служба Еманюел Ривиер написа няколко месеца по-късно за "Ревю политик и парламантер" дълга статия, озаглавена "Съществуват ли нагласи за гласуване", в която оспори тезата за промяната на нагласата на избирателите в последния момент.

"Истината е, че близо 2-та процента допустима грешка ни отнемат възможността да дадем предимство на някого от двамата кандидати, които са с много близки резултати", обяснява Меше, според когото "единствените изводи от сегашните допитванията са, че съперници на втория тур очевидно ще бъдат Ширак и Жоспен и че изходът от него ще бъде много оспорван".

Тези оправдания обаче не се изтъкват от специалистите в големите социологически институти, в коментарите и рекламата, която правят на собствените си изследвания. Наистина тези изследвания обикновено не надхвърлят 8 или 10 процента от оборота на институтите, но политическите сондажи са отличен рекламен продукт благодарение на постоянните им разгласявания от медиите. Освен това те осигуряват постоянна връзка със самите политици, на които институтите продават "съветите си", като много често вършат това за няколко кандидати едновременно с риск да породят объркване.

Понякога границата между технически обяснения, политически анализ и косвено лобиране е твърде размита. Има само едно неизменно правило - колкото по-вяла е предизборната кампания, толкова повече място заемат социолозите.

По БТА