Три университета се отцепват в изследователска асоциация

Ректорите на Софийския университет "Климент Охридски", Медицинския университет в София и Техническия университет обявиха в понеделник, че трите висши учебни заведения (ВУЗ) се обединяват в Асоциация на изследователските университети. Те настояват за промяна в принципа на държавните субсидии като целта им е да се плаща именно за извършваната от тях научна дейност. Идеята е съвместно с бизнеса и държавата да се изготвят критерии за класиране на изследователските университети според броя изследователски звена, научни публикации в България и чужбина, признати патенти, участие в международни проекти и др. Въз основа на класирането пък трите ВУЗ-а настояват да им се плаща допълнително именно за осъществяването на различни изследвания.

Според ректора на на Софийския университет проф. Иван Илчев е възможно критериите за класиране да бъдат готови още през тази година. Според него класирането трябва да става на 3 или 5 години. Ректорът на Медицинския университет проф. Ваньо Митев заяви, че е крайно време да се спре порочната практика да се плаща "на калпак" за брой студенти, тъй като това било "убийство за големите елитни университети". Той нарече ужас уравновиловъчния принцип за държавната субсидия и призова управляващите да разграничат добрата продукция на големите университети от тази на малките, които давали по-лоши резултати.

Колегата му Илчев направи поправка, напомняйки, че в световната практика има достатъчно примери за малки добри университети, но като цяло ръководствата на трите ВУЗ-а дадоха да се разбере, че тъй като са най-елитни, за тях държавата трябва да дава най-много средства.

В тези учебни заведения работят 1/3 от от хабилитираните университетски преподаватели у нас, а делът на научните изследвания, осъществявани от тях, надхвърля 70%.

Тримата ректори отричат учредяването на асоциацията да влиза в противоречие или да търси колизия със Съвета на ректорите на Република България, в който влизат ръководителите на над 30 български ВУЗ-а, а неин председател е ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов.

ВУЗ-овете са готови да работят по общи проекти, тъй като по думите на Илчев България е твърде малка за нездраво съперничество и разпиляване на ресурси.

Тримата ректори не спестиха критики към държавата. Иван Илчев призова управляващите да преминат най-накрая от обещания към инвестиции в научната дейност и изрази подозрение, че това все още не е факт, понеже правителството поощрява пазарно ориентираните изследвания. "Политическите фигури и чиновници трудно надскачат задачата да спечелят следващите избори и да вземат решения в полза на науката", каза още Илчев.

Според него Софийският университет е тласкан от години предимно към образователни задачи и научната дейност остава на заден план. Той бе категоричен, че ВУЗ-ът поема курс към изследователската дейност и започва да прави всичко по силите си, за да насочва свои възпитаници към научна кариера.

Ректорът Ваньо Митев пък се оплака, че неговият университет е с най-лошата материално-техническа база от всички ВУЗ-ове в България. Той беше категоричен, че щом трудовете на един университет се цитират по света, финансирането му трябва да е най-голямо.

Министърът на образованието Даниел Вълчев подкрепи тримата ректори, че в XXI век за успешна се смята високообразованата нация и в науката трябва да се инвестира. По думите му българската наука трябва да отговори на много от предизвикателствата пред съвременния свят като световната криза с храните, промените в климата и др.

Стефан Иванов, член на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) пък открои нуждата от тесни специалисти в България и посочи, че със с промяна на законодателството работодателите ще могат да правят директни поръчки в университетите за необходимите им кадри.

"Фирмите могат да поемат обучението на студенти и директно да ги привличат на работа, вместо да наемат кадри, за които след това така или иначе ще са нужни пари за обучение", коментира Иванов. Той посочи, че в България се наблюдава тенденция завършилите бакалавърска степен, които прекъсват за няколко години да не продължават образованието си. На Запад пък било масова практика да се прекъсне за няколко години след бакалавърската степен, да се поработи в съответната област и едва тогава да се премине към защита на по-висока степен.