Три урока за САЩ

Първото, което трябва да се каже във връзка с нападението на 11 септември срещу Ню Йорк и Вашинггтон е, че това беше доказателство за уязвимостта на САЩ, каквато би показало всяко съвременно общество пред една методично планирана и подготвена атака.

Военните и разузнавателни сили, унифомени и цивилни, служители на отбраната на САЩ от десетилетия разработват умозрителни хипотези за вероятно нападение срещу нацията. Работата на тези служби се оказа повлияна от идеята за високите технологии на Пентагона и от технократския характер на американското общество.

Планирането винаги е страдало от предположението, че врагът ще атакува в съответствие с вече разположената отбранителна техника или с тази, която се предвижда да бъде разположена. По този начин плановете на американската отбрана се съсредоточаваха върху опасността от нападение с оръжие за масово поразяване,основани в една или друга степен на високотехнологични методи. Основният спор се въртеше около ракетните нападения, ядрените оръжия, химичните и биологични вещества.

Стратезите на отбраната не се интересуваха от пътнически самолети. Първият истински урок, който беше пренебрегнат, дойде преди около 60 години, малко преди края на Втората световна война, когато един среден американски бомбардировач, изгубен в мъглата, се разби срещу Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк, най-високият небостъргач в страната тогава.

Поуката: не са необходими свръхсложни и високотехнологични методи, за да се постигнат разрушителни резултати. Този урок с пълна сила се потвърди на 11 септември. Достатъчно е да се разбият три обикновени самолета срещу беззащитни обекти, за да се всее паника, да се парализира голяма част от правителството и да се прибегне до евакуация на центрове във Вашингтон, Ню Йорк и други важни градове.

Втори урок: политическите и психологически последици от събитие с такава величина не се измерват само с броя на жертвите, а с изненадата и драматизма на нападението. Докато извършителите продължават да са анонимни, страхът и паниката ще растат. Ефектът, който се търси, е да се покаже беззащитността на обекта и уязвимостта на онези цели, които следващият път могат да станат жертви на нападение. Цели се да се докаже, освен това, че високотехнологичната отбрана, с която САЩ толкова се гордеят, може да се срине със съвсем прости средства, че всъщност не съществува реална защита срещу неизвестен нападател, който използва нормалното функциониране на гражданското общество.

Този вид нападения е възможен винаги, докато летят граждански самолети, докато вървят влаковете, докато работят енергийните системи, докато хората ходят на работа и пазарите продължават своята дейност. Всички тези обстоятелства могат да бъдат обръщани и използвани, така че да нанесат вреда на техните ползватели и на обществото изобщо.

Дори и една държава с тоталитарна система за сигурност не може да разреши този проблем, дори и да потисне основните граждански свободи. Много е важно да разберем това, защото ще последват две естествени реакции след случилото се в Ню Йорк и Вашингтон, и двете излишни по същество.

На първо място ще чуваме постоянни призиви за отмъщение на отговорните за нападението, ако приемем за даденост, че в крайна сметка извършителите ще бъдат идентифицирани или те сами ще се разкрият. Политическата безполезност на отмъщението беше показана в много случаи и продължава да се проявява в Близкия изток, тъй като тези, които прилагат тероризма не функционират според практическата скала на престъплението и наказанието. Както знаят израелците, да превърнеш враговете си в мъченици може да послужи само за подстрекаване на още по-голяма вълна от мъченичество.

Втората реакция ще бъде, че САЩ се нуждаят от още по-сложна отбрана от досега съществуващата. Предвид факта, че Пентагонът, ЦРУ, Националната служба за сигурност и останалият американски апарат се оказаха неспособни да предотвратят нападенията на 11 септември. Неспособни са и да избегнат повторението на нова вълна атаки.

Не съществува никакъв вид технологична защита в подобни ситуации. Едно е сигурно, макар да е единственото ясно нещо, което се знае за терористичните атаки, е че те би трябвало да са показали на американците неефективността на националната противоракетна отбрана.

Има обикновени мерки за сигурност, които могат да се прилагат и подобряват, но естеството на едно нападение, тръгващо от нормалните функции на едно общество, означава, че не съществува пълна и сигурна защита. Това се доказа от цялата история на тероризма досега. Последният и най-дълбок урок от тези събития е и най-трудният за приемане от страна на едно правителство, особено от това правителство в частност. Единствената истинска защита от външно нападение се крие в сериозните, трайни и смели усилия за намиране на политически решения на националните и идеологически конфликти в САЩ.

Непосредственото заключение, което си извади светът по отношение на произхода на нападението, е, че то произтича от борбата между израелците и палестинците. Разумно е да мислим, че е така, макар да няма доказателство за това до този момент. В продължение на повече от 30 години, САЩ отказваха да направят усилие да намерят наистина безпристрастно разрешение на този конфликт. Намесиха се по хиляди начини в Близкия изток, но никога не поеха отговорността да осъществят преговори на равни начала и с двете страни, затворени в своята споделена агония и взаимна трагедия. Ако се потвърдят сегашните предположения по отношение на бомбардировачите, това означава, че на САЩ се е паднало да понесат своята част от трагедията на Близкия изток.

© Copyright Mediapool