Трибуналът за Югославия произнесе първата си доживотна присъда

Босненски сърбин беше осъден на доживотен затвор за престъпления срещу хървати и мюсюлмани. Трибуналът за първи път произнася подобна присъда, описана в Устава му като "максималната възможна".

Безпрецедентното решение на съда припомня събития, които някога произведоха медиен бум, но после бяха засенчени от други кървави епизоди на югославските войни, превърнати в мрачен символ на краха на Босна: 44-месечната обсада на Сараево и клането в Сребреница. Най-тежката присъда на Трибунала обаче засегна друго престъпление, извършено на различно място и в по-ранно време:

1992 г., община Приедор, Северозападна Босна.

Осъденият Миломир Стакич тогава е председател на Общинския съвет. Днес Трибуналът го призна за виновен в депортирането на повече от 20 000 мюсюлмани и хървати, в изграждането на 6 лагера, в които са затворени повече от 7 000 несърби и в убийството на повече от 1 500 цивилни.

42-годишният Миломир Стакич е бивш уважаван хирург от болницата в град Омарска. В същия град, но няколко години по-късно, Стакич изгражда един от лагерите за мюсюлмани и хървати. Лично контролира охраната, както и поставянето на своеобразна ограда - ред гъсто наредени противопехотни мини. Лагерът "Омарска" е един от 400-те, изградени в Босна. И един от шестте, съществували в Приедор, докато общината се управлява от Стакич.

Наред с професионалната си характеристика на добър лекар, Стакич има в биографията си поне още един успех - през 1991 той печели мястото на заместник-председател на Общинския съвет на свободни избори. Само година по-късно обаче той участва в насилственото превземане на органа, в който е избран за втори по ранг. В края на април 1992 босненските сърби превземат района, обявяват Стакич за председател на общината и прогонват от ръководството ѝ избраните хървати и мюсюлмани. В същия ден е установена още една властова структура, набелязана от Радован Караджич - така наречения Кризисен щаб, пряк извършител на етническото прочистване. Оглавявайки и този пост, Стакич се превръща в лидер както на цивилната, така и на военната власт в Приедор.

По време на ръководството му от общината са депортирани почти всички нейни жители от хърватски или мюсюлмански произход, къщите и молитвените им домове са опожарени или разграбени, част от несърбите са затворени в лагери, а друга част - убити.

Заради двата си ръководни поста по време на тези събития, през 1997 Стакич беше привлечен като обвиняем на международния Трибунал за Югославия. Сръбската полиция го арестува в Белград през 2001.

Макар че Трибуналът разглежда конкретни престъпления, а не политически процеси, днешната присъда на Стакич съдържа и мнението на съда за начина, по който босненските сърби са превзели властта. Това е

"незаконен преврат"

според съдията Волфганг Шомбург от Германия.

Моделът на действие в община Приедор беше повторен и в други 42 босненски общини, които партията на Караджич беше набелязала да превземе и да изгони от тях мюсюлманите. Изборът на точно определени райони беше публично обясняван с това, че именно в тях сърбите са мнозинство или "преди Втората световна война са били мнозинство" и тези територии им "принадлежат по право". Почти всички тези места граничат с днешна Сърбия и с Хърватия.

В множество дела на Трибунала се цитира един документ на партията на босненските сърби. В него Караджич набелязва превземането на общините и прочистването им от несърби по два начертани плана под името "А" и "Б". Инструкциите са предадени на бъдещите "чисто сръбски" общински лидери четири месеца преди фактическото превземане на районите. Този, както и други документи на прокурорите, доказват наличието на съзнателен план и стройна организация за насилствената промяна на етническия състав. Планът е реализиран с успех на територията на половин Босна.

Именно превземането на общините е онази първа стъпка на Караджич, след която той почти успя да изгради нова и етнически чиста държава. Тези общини той обедини в асоциация, каквато законът позволяваше, после ги организира в обща и независима териториална единица в Босна, а накрая ги обяви за Република Сръбска - със свой парламент и президент.

Съдът призна наличието на обща престъпна цел

Стакич получи доживотна присъда независимо от факта, че е действал по заповед на Радован Караджич - подобно уточнение няма юридическа стойност. Според съдията Шомбург "общата цел /за постигане на сръбска власт чрез насилствена фундаментална промяна на етническия баланс/ не би могла да се постигне без съвместен контрол върху крайния изход и този елемент на взаимозависимост характеризира престъпното поведение. Нито един участник не би могъл сам да постигне общата цел. Но всеки участник е могъл индивидуално да застраши плана, ако откаже да изиграе своята роля или ако разпространи информация за престъпленията. /…/ Съдебният състав е убеден, че доктор Стакич е знаел, че неговата роля и власт като водещ политик в Приедор са били основни за постигането на общата цел. Той е знаел, че е могъл да застраши целта за изграждане на сръбска община ако използва властта си като потърси сметка на отговорните за престъпления, като защити или подпомогне несърбите или като се откаже от властовите си позиции."

Освен това заключение за съвместната цел, съдът уточни и личната роля на Стакич: той лично е контролирал лагерите и дори ги е наричал "необходимост", координирал е действията на сръбските полицаи и войници, осигурявал им е храна и гориво, лично е смятал всеки цивилен мюсюлманин за въоръжен екстремист.

Трибуналът призна Стакич за "съизвършител на престъплението в община Приедор през 1992". Според съдията Шомбург, тази формула показва "наличието на договор или на мълчаливо съгласие за постигането на общата цел чрез координирано сътрудничество и съвместен контрол над престъпното поведение."

Невинен за геноцид, но с най-висока присъда

Доктор Миломир Стакич беше признат за виновен по 5 пункта от престъпленията срещу човечеството и военните престъпления. В това число влизат изтреблението, разстрела и убийството на хора, преследването на верска основа и експулсирането на цивилни.

Доживотната присъда на Стакич е уникална с това, че е присъдена въпреки един основен факт - подсъдимият беше признат за невинен по най-тежкото престъпление в правото - геноцида. Съдията Шомбург припомни какво означава геноцид - наличие на съзнателен план за изтребление на етническа група като такава. И добави, че насилственото изселване на една етническа група не съдържа в себе си намерението да я "изтребиш като такава".

Волфганг Шомбург направи на три пъти уточнението, че съдиите не са открили доказателства за извършен от Стакич геноцид. Това би могло да мине за преразказ на обичайно съдебно решение, ако Шомбург не беше добавил: "Припомняме, че тежестта на доказване лежи върху страните по делото, а не върху съда." Тези думи, съчетани с изречението, че съдиите в Трибунала нямат право да отиват отвъд тезите и доказателствата, които са им изложени, позволяват друг прочит на съдийското решение. То би могло да се разглежда като намек за несъстоятелна работа на прокурорите, които са повдигнали най-тежкото обвинение, но не са успели да го отстоят.

Независимо от това кой как е работил по делото, крайният резултат с оневиняването за геноцид постави почти автоматично въпроса с наказанието - ако Стакич не е извършил най-тежкото престъпление, защо получава най-тежката присъда? Очевидно съзнавайки тази реакция, Волфганг Шомбург уточни, че както в националните съдилища, така и в международните, максималната присъда не се присъжда непременно за най-тежкото възможно престъпно поведение.

Това обяснява защо Трибуналът не осъди на доживотен затвор единствения човек, когото призна за виновен именно в геноцид - генерал Радислав Кръстич, човека, превзел мюсюлманския анклав Сребреница и наредил екзекуцията на повече от 7000 мъже. Осъдиха го на 45 години затвор. Тогава, през 2001 г., това отбеляза най-високата присъда, издавана от Трибунала, но тя съвсем не беше максималната. Затова редица наблюдатели заключиха, че съдиите си "пазят" доживотната присъда за по-крупни политически дейци, като босненския сръбски президент Радован Караджич или генерал Ратко Младич. Сега дойде опровержението на подобни прогнози. Доктор Миломир Стакич, бивш общински лидер, лишен от военни чинове и медийна популярност, влезе в историята на Трибунала като достоен за най-тежкото наказание, предвидено от Съвета за сигурност.