Тристранката се изпокара тежко за субсидирането на заплатите

Държавната схема "60:40" за субсидиране на заплатите в частния сектор заради кризата с коронавируса не получи "зелена светлина" в петък.

Тежки препирни в тристранния съвет между работодателите, синдикатите и държавата попречиха на одобряването на постановлението на Министерски съвет, което трябва да регламентира схемата.

В четвъртък стана ясно, че държавата е склонила на сериозно разширяване на обхвата на помощта в куп сектори на икономиката – преработващата промишленост, строителството, търговията на дребно, транспортът и др.

Добавени са дори специфични бизнеси като рекламни и социологически агенции, ПР консултации, че дори и издателската дейност, където влизат онлайн и печатните медии. По информация на Mediapool постановлението ще се разшири и с телевизионния бизнес, което значи, че правителството ще плаща 60% от заплатите и на телевизионните журналисти заради намалелите приходи от реклама.

Основните спорове между бизнеса и държавата са свързани с това кой да поеме осигуровките върху заплатите на служителите без дейност.

Другата ябълка на раздора са бизнес секторите, които са изключени от постановлението.

Българската стопанска камара (БСК) например предлага мярката да обхване целия частен сектор с няколко изключения като аптеките, хранителните магазини и др., чиято работа продължава и в кризата. Засега обаче кабинетът не е готов на чак толкова драстично разширяване на обхвата. 

БСК смята, че схемата трябва да включи още търговията на едро, огранизирането на конгреси, операциите с недвижими имоти, фирмите за химическо чистене. Камарата акцентира, че постановлението е изключва от подпомагане 800 000 самоосигуряващи се лица, включилно куп свободни професии, които са сред най-уязвимите в кризата. 

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) пък смята, че трябва да се обхване секторът за преработка на вторични суровини и рециклиране, както и производството на филми и телевизионни предавания.

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предлага помощта да важи за всяка фирма с минимум 25% спад на приходите или 60% намаление на работното време. Синдикатът КНСБ също смята, че 20% спад на приходите е добър критерий, по който могат да се отсеят нуждаещите се бизнеси. 

КНСБ настоява още мярката да обхване националните болници за рехабилитация, пречистването на вода, добивната промишленост, в която са заети 19 000 души, а също и пощенските и куриерските услуги, в които са заети към 19 500 души.

КТ "Подкрепа" иска да се включат и фирмите за производство и разпределение на електроенергия, а също и на нефтопродукти.

КТ "Подкрепа" алармира, че кабинетът трябва да заложи контрол, така че да е сигурно, че парите ще стигнат до заетите, а няма да бъдат отклонени.

Синдикатът недоумява защо се дотират странни сектори като ПР услугите, при положение че са изключени цели дялове от промишлеността.

"За сметка на това в списъка за подпомагане се появиха дейности като консултанти по връзки с обществеността, рекламни и социологически агенции. Създава се впечатление, че някои лобистки кръгове успяват да надделеят при разпределянето на минималния ресурс, с който правителството се опитва да покрие жизненоважните потребности на милиони работници, пенсионери, бедни", изтъкват от синдиката. 

Друг проблем според бизнеса е, че условията за получаване на помощта са твърде рестриктивни.

За да може схемата да бъде придвижена максимално бързо, заседанието на тристранката ще продължи в събота.

Засега няма официални разчети колко ще струва на бюджета новата помощ. Премиерът Бойко Борисов спомена груби разчети за над 1 млрд. лв.

По статистически данни общо заплатите в частния сектор у нас възлизат на около 25 млрд. лв. годишно, което означава, че за три месеца сумата е около 6 млрд. лв. Държавата засега е готова да покрие 60% от стойността, без осигуровките, на изброените в постановлението бизнеси.