Трудните предизвикателства пред Коморовски

Ако прогнозните резултати бъдат потвърдени, значи е спечелил Бронислав Коморовски. Така започва коментара си известният полски политик и журналист Адам Михник, посветен на президентските избори, проведени в неделя. (Статията е писана преди окончателното обявяване за победител на Коморовски. - бел. ред.). И тази част от Полша, която вижда бъдещето на страната си в Европейския съюз - като страна на демокрацията, плурализма, пазарното стопанство и правова държава, продължава Михник.

Тези избори имат символично значение. В сферата на декларациите двамата кандидати не ги дели кой знае какво, но в сферата на практиката ги дели всичко. Разликата между тях прилича на разликата между привържениците на Де Гол и привържениците на Льо Пен във Франция.

Имаме конфронтация на проевропейския демократичен десен центризъм с авторитарната десница, която представлява лагерът на Ярослав Качински.

Полша, която гласува за Коморовски, е Полша на европейските, демократични ценности, на пазарната икономика и правовата държава.

Дали тези ценности и ценностите от 1989 г. - на демокрацията и либерализма, щяха да бъдат застрашени, ако беше спечелил Ярослав Качински? Проблемът не е в личността му, във всеки случай не това е главният проблем.

Проблемът е в политическите лагери, в техния начин на мислене и в ценностната система, която представляват. Лагерът на Качински, подкрепян от формации от крайната националистическа и клерикална десница от рода на Радио "Мария", със сигурност е опасен за демокрацията в Полша.

Как изборът на президент ще се отрази на отношенията на Полша с Европейския съюз и с Русия? Какви са приоритетите в тези отношения, какви са опасностите и как да ги избегнем?

От една страна имаме политика, която е от полза за европейската интеграция и за нормализиране на отношенията на Полша с Русия и всички нейни съседи.

От друга страна, при лагера на Качински се сблъскваме с фрустрации, със страх от различното, от постоянен страх от руснаците или от немците, страх, който може да бъде по-силен от рационалните разсъждения.

Оттам произлиза и убеждението на част от общественото мнение, че смоленската катастрофа е резултат от покушение от страна на Москва, която по този начин била отстранила полския президент. Зад това стои и лошата историческа памет за трагичните отношения между Полша и Царска Русия, а след това и Сталинова Русия.

Политиката на нетолерантност, унищожение и перманентен конфликт, което отдавна е политика на "Право и справедливост", винаги е опасна. Това важи за всички страни от Съюза, включително за Полша.

В стара и нова Европа (Амстердам, Братислава, Прага, Будапеща) печелят десни партии. Има ли такава тенденция и в Полша? Дали полското обществено мнение става все по-дясно? Не мисля, че понятията левица и десница са адекватни за описване на тези процеси в Централна и Източна Европа, а също и в някои страни от Западна Европа.

Струва ми се, че тук става дума за нова вълна на популизъм, който се проявява под различни идеологически знамена, но чийто смисъл винаги е антидемократичен. Популизмът, авторитаризмът, политиката на специалните служби бяха специалност на различни политици, такива като Владимир Путин и Ярослав Качински.

Дали идването на власт в Съюза на демократичната левица на политици, които не са свързани с Полската обединена работническа партия и промяната на езика на "Право и справедливост", означава край на разделението на политическата сцена, свързана с конфликта между традицията на "Солидарност" и наследниците на партията, която управляваше по времето на ПНР? Това не е още окончателният край, но със сигурност от няколко години наблюдаваме изчезването на това разделение - по отношение на най-важните, изброени по-горе различия.

Радвам се на победата на Бронислав Коморовски, познавам от много години политическия му път и винаги съм уважавал избора му, макар че моят избор често е бил друг.

Радвам се, защото поляците отхвърлиха злокобния признак на Четвъртата Жечпосполита, на държавата на подозрителността и страха, и избраха пътя на рационалната политика, опираща се на убеждението, че Полша е за всички.

Но много добрият резултат на Ярослав Качински показва, че голяма част от поляците не се чувства в нашата държава като у дома си.

Задачата на новия президент и на управляващата коалиция е да направят всичко, така че и избирателите на Качински да се почувстват у дома си в нашата държава.

По БТА