Трудният път към втора резолюция на ООН за Ирак

Администрацията на Буш даде ясно да се разбере, че очаква да започне война с Ирак до няколко седмици. Но високопоставени служители признават, че все още им предстои да решат как да се стигне до този момент с минимални щети за международните отношения на страната и възможно най-голям брой съюзници на фронтовата линия. До голяма степен нещата зависят от оценката за това как сътрудничи Ирак на оръжейните инспектори на Обединените нации, която техният ръководител Ханс Бликс ще представи утре пред Съвета за сигурност.

Според американските представители, ако Бликс обяви, че Багдад изцяло не е оправдал надеждите да изпълни изискванията на Съвета от месец ноември, както администрацията настоява той да направи, то пътят е относително прост. Съединените щати и основният им съюзник в Съвета за сигурност Великобритания ще поискат да се гласува за налагането на "сериозни последици", което означава военна акция срещу Ирак, както Съветът обеща да направи при единодушното приемане на резолюция 1441.

Но ако в доклада Бликс не представи нещата в такива черни краски, а посочи, че по много важни въпроси Багдад не е оказал необходимото сътрудничество, но е постигнат известен напредък, то администрацията е изправена пред възможността да води война, която Обединените нации са отказали да одобрят. Членовете на Съвета за сигурност Франция, Русия и Китай - всяка от тях с право на вето върху нова резолюция, и сегашният председател на съвета - Германия, вече призоваха на инспекторите да бъде дадено още време.

Залогът за утрешното заседание нарасна вчера, когато четиримата опоненти на американската позиция обявиха, че външните министри на страните им ще присъстват. Американският държавен секретар Колин Пауъл вероятно също ще участва в заседанието. Руският външен министър Игор Иванов отрече, че общата позиция е "предизвикателство срещу САЩ". Но според него действия на Съединените щати без подкрепата на Обединените нации ще доведат до разкол в международната общност.

Американски и британски официални представители са изготвили текстове на няколко евентуални резолюции. Стратегически документи се прехвърлят напред-назад през Атлантическия океан. Американските и британските представители започнаха да придумват и принуждават непостоянните членове на Съвета за сигурност. Но те не са взели още решение как да се стигне от точка А до точка Б или откъдето са сега до приемането на резолюция на Съвета, даваща право на употреба на сила срещу Ирак, заяви високопоставен служител. Все още нямаме отговор на този въпрос, добави той. Предвид липсата на яснота за оценката в предстоящия доклад на Бликс, източникът посочи, че не се е оформило твърдо решение. Споразумяхме се, че много скоро след 14 февруари трябва да бъдат предприети действия, но е необходимо да сме гъвкави, изтъкна той.

Според високопоставени американски и дипломатически източници между вариантите, които се обсъждат, е този да се положат големи усилия и да се предизвикат опонентите да наложат вето върху правото на военни действия. "Ако Съединените щати и Великобритания и други техни приятели в Европа продължат да са непреклонни по този въпрос, то хората в Париж и Берлин например ще започнат да размишляват на чия страна искат да бъдат", заяви един дипломат. "Налагането на вето върху резолюция е изключително важна стъпка, която години наред ще отеква в света."

Друг вариант е да се въведат нови мерки по отношение на текста на резолюция 1441, където се посочва, че всеки случай, когато Ирак не изпълни изискванията и не оказва пълно сътрудничество, ще представлява съществено нарушение на поетите задължения. Тъй като никой разумен човек няма да оневини Багдад, то ще бъде трудно да се твърди, че в действителност не е извършено нарушение. Обявяването на такова заключение ще е мълчаливо даване на право на САЩ, Великобритания и техните съюзници да пристъпят към военни действия.

Арабските лидери настояват за резолюция, в която да се постави ултиматум на иракския президент Саддам Хюсеин. В нея също ще се посочва кратък срок, в който Саддам Хюсеин или ще изпълни исканията или ще трябва да изтърпи последиците. Пред Конгреса вчера Колин Пауъл съобщи, че Вашингтон обсъжда с други правителства възможността иракският президент и неговите висши служители да заминат в изгнание.

В Персийския залив вече са разположени 150 хиляди американски войници. Според социологическите анкети за повечето американци войната е най-добрият вариант. На този фон необходимостта да бъдат убеждавани международните организации се възприема с неохота от една администрация, дошла на власт без особено да зачита многонационалния консенсус.

Битката в редиците на НАТО и Обединените нации администрацията на Буш представи, както се изрази висш американски служител, като "разцепление в Европа, между европейците", което няма почти никакво отношение към американско-европейските отношения. Това е много сложна, многопластова пиеса, добави служителят.

Заедно с трите европейски държави-членки на Съвета за сигурност, които подкрепят американската позиция, - Великобритания, Испания и България - администрацията смята, че може да упражни натиск върху другите членове от Африка и Латинска Америка да се съгласят с приемането на нова резолюция. Дори, ако има заплаха от вето, то простото мнозинство е морален еквивалент на приемането на резолюция.

Американски представители неведнъж заявяват, че вече има мандат на ООН за обявяване на война на Ирак и не е необходима друга резолюция. Съществуват обаче належащи причини поне да се направи опит да се постигне някаква форма на мълчаливо съгласие от страна на Обединените нации, дори то да не е в истинския смисъл даването на мандат за война.

Великобритания и Испания, вторият по важност съюзник на САЩ в дискусията в Съвета за сигурност за Ирак, отчаяно търсят международна форма, която да прикрие имиджа им на адютанти на САЩ. Според висш служител в администрацията британският премиер Тони Блеър е заявил, че ще се опита, дори да е безуспешно, отколкото въобще да не се опита, да бъде приета нова резолюция.

Официални представители твърдят, че е възможно най-упоритите опоненти да променят становището си. Но те признават, че за това са необходими големи усилия. Въпреки силните декларации, че в момента не съществува оправдание за война, руският президент Владимир Путин няма да допусне да остане в позиция, където не може да маневрира, каза един от тях."Той бе много внимателен, когато говореше за неоправдана употреба на сила". Путин не е заел позиция срещу употребата на сила, която да не може да промени. Той си остави поле за действие, отбеляза този представител.

Според него французите също са си оставили място за маневриране. "Те никога не са казвали "не" на войната при всякакви обстоятелства." Германският канцлер Герхард Шрьодер е единственият, който не си остави поле за действие, но Германия няма право на вето, отбеляза източникът.

По БТА