Цар и Генерал

Бившият министър на вътрешните работи, понастоящем председател на поредната "генералска" формация у нас - Гражданска партия за България, излезе от дългото си мълчание. Явно в момента е мотивиран да го направи.

В интервю за в."Труд" генерал Бонев обвини управляващите, че "манипулират с досиета". Така контролират предизборната ситуация, "създават" предизборни коалиции извън ОДС, които да се противопоставят на Симеон ІІ и които да стоят по-далеч от партията на самия Бонев.

Две са основните тези на бившия вътрешен министър. Първата, че новият закон за досиетата е по-лош от първия, чиито основен автор, редактор и шеф на Комисията, беше самият Богомил Бонев.
С какво новият закон е по-лош? Според Бонев - защото "създаде нова зависимост на действащите агенти-политици - от управляващите".

Управляващите днес са едни, утре са други, но общото между тях е, че законът предвижда в крайна сметка контрол на цивилното, гражданското ръководство на държавата, върху агентурния апарат. Това е голям недостатък според идеологията на генерал Бонев и колегите му, защото според тях, контролът трябва да е в ръцете на апарата на МВР и на службите. И най-добре е, вероятно, Партията на генералите да осъществява гражданския контрол върху службите и досиетата.

В конкретния случай обаче това не е най-същественото.
По-интересна е втората теза и свързаното с нея поведение на един бивш вътрешен министър на държавата България, който си позволява съвсем открито да насочва общественото внимание към хора, които в момента са защитени от закона.
Имената на действащите агенти не подлежат на "осветяване" и това Бонев го знае. Той не ги назовава поименно, но чрез изявленията си пределно ясно и открито посочва къде да се търсят.

Възможно ли е един бивш министър да не е лоялен към предишните си задължения и ангажименти в защита на сигурността на страната? Или просто той е поредният бивш служител на МВР и на службите, които са използвали престоя си във властта, за да се снабдят с папки и информация, които впоследствие да бъдат ползвани за компромати и интриги?

Първата мишена на генерала се явява не друг, а ВМРО. Организация, чийто лидер имаше контакти със Симеон Втори, който открито застъпваше неговата кауза и който досега не е казал една дума против Симеон ІІ. Решението на ВМРО да се кандидатира самостоятелно за изборите, а впоследствие да се коалира с Гергьовден, беше публично мотивирано от Красимир Каракачанов с аргумента, че няма намерение да си разпуска партията и да чака до безкрайност евентуално благоволение на Симеон ІІ да обяви с кого ще върви на изборите.

Единственото позитивно нещо, което декларира Бонев, е неговата безкрайна лоялност към каузата на Симеон Втори, която щяла да бъде подкрепена с целия ресурс на партията му.
Въпросите, които лоялността на Генерала към Царя отваря, са поне три:

Ако Каракачанов не беше тръгнал на самостоятелно участие в изборите, а беше част от царската гарнитура, заедно с Бонев, щеше ли генералът да излезе със същите публични твърдения, както прави сега?

Ако настоящата атака на Бонев спрямо ВМРО е пряко свързана с неговата декларирана лоялност към каузата на Симеон ІІ, както излиза от логиката на интервюто му във в."Труд", означава ли това, че царят стои пряко зад тази акция?

Последният прелюбопитен въпрос е, ако голямата политическа мечта на Богомил Бонев се сбъдне, и той бъде поканен в мажоритарната царска листа, ще приеме ли да участва в нея, ако там има лица, за които генералът има информация, че са бивши или действащи агенти?