Цар Самуил е владетел на българско царство. Какво се разбраха в историческата комисия?

Общата историческа комисия между България и Северна Македония е постигнала съгласие около цар Самуил, Свети Кирил и Методий и други личности. Освен това препоръчва на двете правителства промени в учебниците и общи чествания на исторически личности.

Напредъкът в работата на комисията бе едно от условията за започване на реални преговори на Северна Македония за членство в ЕС.

Основното обаче е включването на българите в конституцията, по което засега не се наблюдава напредък най-вече заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ.

"Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония. Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България".

Около тази формулировка са постигнали съгласие в комисията. За цар Самуил бе постигнато съгласие още преди две години, но според българската страна македонските представители бяха започнали да преразглеждат позицията си. Сега тя явно е потвърдена.

От македонска страна уточниха, че смесената комисия по историческите въпроси е достигнала до тези общи формулировки още през 2019 г. 

За светите братя Кирил и Методий историческата комисия посочва, че "те полагат основите на християнската култура и духовност на славянските народи, делото им се запазва и развива в тогавашните книжовни центрове Преслав и Охрид, намиращи се на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа и това осигурява съществената основа на съвременните държави Северна Македония и Република България ще отбележат съвместно деня на Св. св. Кирил и Методий".

Македонското външно министерство публикува пълния текст на препоръките на комисията:

За Свети Климент Охридски се посочва, че след Великоморавската мисия е потърсен от "средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа".

През 893 г. "по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ".

За Св. Наум в препоръките е отбелязано, че той участва във Великоморавската мисия, откъдето след смъртта на Методий и преследването на неговите ученици, той достига в средновековна България, един от създателите е на Преславската книжовна школа.

"Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветната си дейност в Охридската книжовна школа и изгражда манастир на брега на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След неговата смърт култът към Св. Наум се установява на териториите на днешните държави Северна Македония, Република България и съседните страни. Просветното дело и приносът на Св. Наум за развитието на писмеността и културата на Република Северна Македония и Република България дават основание и за двете страни да почитат паметта на неговото дело чрез съвместно честване на подходящи годишнини и юбилеи“, пише в препоръките на съвместната историческа комисия. 

Комисията е решила, че цар Самуил, Свети Кирил и Методий, Свети Климент и Свети Наум на определени юбилеи и важни дати, ще бъдат почитани заедно от делегации от двете страни.

Съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев коментира, че има препоръка за редакция на учебници и в Северна Македония, и в България.

"Те се отнасят за античния период. В бъдеще авторите на учебници трябва да вземат предвид тези препоръки. Препоръките се отнасят до структурни несъответствия, след това до фактологични грешки, историческа география, тоест как са представени определени географски региони в учебниците", каза Драги Георгиев.

Препоръките се отнасят до подобряване на учебниците по история за 6-и клас в Република Северна Македония и 5-и клас в България.

"Препоръките не засягат проблемите на идентичността и са насочени към избягване на митологизирането на онзи древен период от двете страни и избягване на днешната национална перспектива. От тази гледна точка смятаме, че учебниците по история и в двете страни ще се подобрят", обясни Георгиев.

Препоръките на комисията за сега не са коментирани от българска страна.

Препоръките трябва да бъдат приети от правителствата и след това да се пристъпи към пренаписване на бъдещите учебници и до въвеждане на честванията с помощта на съответните институции.

Съгласно протокола, подписан на 17 юли в София от министрите на външните работи на Северна Македония и България Буяр Османи и Теодора Генчовска, комисията трябва да постигне напредък и да започне да заседава по-често. Подготвените идентични текстове трябва да бъдат публикувани месец след подписването на протокола.

Комисията бе формирана съгласно договора за добросъседство от 2017 година, но не постигна очакваните резултати и години наред работата ѝ буксува.