Църквата ни се превръща в резерват за средновековни

Любомир Попов е 52-годишен. Богослов по образование. В началото на своето професионално поприще работи като дякон на църковната администрация при Варненската и великопреславска митрополия, след това, в продължение на 16 години, е неин протосингел. През последните години е енорийски свещеник във варненския храм "Свети Атанасий". На 2 април се навършват 25 години от ръкополагането му.

Отец Любомир, станахте жертва на светски гаф, заради който Негово висопреосвещенство варненският и великопреславски митрополит Кирил Ви премести в друг храм. Случилото се през януари се превърна в скандал. Нещо подобно би ли било възможно да стане при митрополит Йосиф?

Категорично не. При него правилата бяха ясни, както и думите. Той никога не би поставил своята особа пред църковния интерес. Зная, че би ме насърчил и би се радвал, както на всеки, който иска да върши нещо полезно. Разликата във възрастта ни беше 50 години, а много често не я забелязвах. Имаше самочувствие и затова не се обиждаше лесно. Обичаше да казва, че успехът на добрия ръководител зависи от способността му да създаде добър екип около себе си. Радвам се, че ме беше избрал да бъда част от този екип.

Много нещо се изприказва, след като на 17 януари светски организации Ви поканиха в присъствието на дядо Кирил да отслужите богослужение пред паметника на граф Игнатиев. Това нарушение на църковната йерархия ли бе и всъщност каква е истинската причина за конфликта между Вас и митрополита?

Трудно ми е да си обясня. През 9-те години, в които бях протосингел при него, не сме имали особени конфликти и спорове. Проблемите идваха по-скоро отвън. Наистина имали сме различен подход към нещата и разбиране за администриране, но това не пречеше на крайния резултат. От 5 години обаче непрекъснато съм обвиняван, че "обиждам" митрополита, и принуждаван да пиша извинителни писма, без да се казва нещо конкретно и съществено. Храмът, в който служа в това време ("Свети Атанасий" - б.а.), стана известен и търсен от варненци. Появи се завист, а заедно с нея и лоши съветници, които ме обвиняват в какво ли не, като в масонство например. От тях разбрах, че масонството било нещо много страшно, антицърковно и античовешко. Започвам да си мисля в кое време живеят тия хора - в ХХI век, или в Средновековието. Чух по телевизията и за други мои "вини" - децата подражавали на походката ми, в камбанарията ни имало католическа камбана... Какво може да се каже на такива глупости, след като те сами говорят за себе си. Обвиняват ме доста общо и в нарушаване на канони, които те сами не познават, защото, ако гледат сериозно на тия канони, писани в различно време, в различни култури, по различни конкретни поводи преди 1000 и повече години, никой няма да остане в Църквата и първо трябва да я напуснат тия, които упрекват другите, че не ги пазят.

Симптоматичен ли е този спор?

За съжаление спорът показва сериозни проблеми, пред които е изправена съвременната Българска православна църква. Вместо да се върви с времето и дори малко да се изпреварва, както ставаше в древността, съвременните църковни водачи предпочитат да се крият в Средновековието, да се ограждат с неща, които нямат никаква връзка с нуждите на днешните християни. Несъзнателно може би, но те се стремят да наложат някакъв неовизантизъм с феодален манталитет и атрибути. В забързаното ни време тях ги радват безкрайно дългите и неразбираеми богослужения, тежкото и монотонно византийско пеене, изпълнявано най-често по ужасен начин, ритуали, вършени, без да се вникне в смисъла и съдържанието им, с механично мърморене, натруфени проповеди, изпразнени от всякакво съдържание. Китките босилек и всякакви други са по-важни от живото слово и искрената молитва. Колкото и да е странно, в Църквата ни владее формализъм, добре познат от обществените организации в близкото минало. Стремежът е не толкова да се прави нещо, а да се представя, че се прави нещо. За 12 години - никаква програма за обучение на децата, никакъв учебен план, хаотично издавани учебници по вероучение от всякакви издателства, без гриф "одобрено от Светия синод". И тези учебници са пълни с всякакви абсурди. Легендарни предания и исторически събития са поставени като еднаква истина. Ненаучното и небогословското мислене, представено като "църковно", откъсва още повече нормално мислещите съвременни хора от Църквата. В храмовете вместо думите на Евангелието се мъдрят съобщения, че се четат молитви срещу магии, зъбобол и главобол. Все повече, въпреки напъните да се занимаваме с наркомании и прочее, сякаш разбираме нещо от това, Църквата се превръща в резерват за средновековни представи и вярвания. Вместо всеки ден да се учат на вяра в храмовете, християните усърдно се помазват с осветено олио срещу дарение за свещеника. Хилави опити за християнска просвета събират няколко десетки души, които "следят", както сами пишат, и обсъждат свещениците повече, отколкото да вършат дела на вяра. В същото време протестантските деноминации събират стотици, и то предимно млади хора, строят великолепни църковни салони, вършат сериозна благотворителност и не се занимават с вътрешни скандали. Само във Варна за последните 10 г. са построени поне 10 такива сгради пред очите ни, а пред тях нашите храмове и нашата църковна деятелност са направо чиста самодейност. И едно голямо безсрамие, защото се стига до там, че нашите хора, вместо да се насърчават и те да вършат нещо полезно за Църквата и вярващите, а и за хората изобщо, се хвалят, че били "фенове на тамяна и свещите". В същото време обществеността обвинява Църквата, но не търси проблемите.

Искате да кажете, че Българската православна църква боледува?

Разходете се из варненските храмове и потърсете да видите в какво се състои седмичният църковен живот. Освен всекидневните богослужения няма почти нищо. Или няколко души, събрани тук и там, най-често с високопарни думи да преливат от пусто в празно. Не зная някоя енория да е събрала дрехи или да е дала помощи, да е извършила някаква организирана благотворителност, освен казионно бъркане в някоя църковна каса за показна изява. И още една също опасна тенденция - по всякакъв начин да бъде ограничено участието на вярващите в църковния живот. Години наред не се спазват изискванията на устава за избори за енорийски свещеници, за да бъдат те наистина свързани чрез избора на хората, на които ще служат. Вместо това има назначения, премествания, които са направили от свещениците послушни чиновници. За такива основни неща и нарушения не се говори, а ако някой каже нещо, той е лош и неправославен, той руши Църквата. Питам се коя Църква - на вярващите ли, или на висшето духовенство?

Ваше Високоблагоговейнство, властта в Българската православна църква се упражнява от нейния Свети синод. Всъщност какво представлява тази власт и има ли орган, който да я контролира?

Църквата има устав, одобрен от държавната власт. В него е казано кой каква власт има вътре в институцията. За съжаление уставът не се спазва и властта е съсредоточена в ръцете само на няколко души. Логично е, щом държавата одобрява устава като основен закон на Църквата, тя да следи и той да не бъде нарушен. За това има Дирекция по вероизповеданията при Министерския съвет.

Не е тайна, че сте член на "Ротари" организацията. Това ерес ли е?

"Ротари" е обществена организация с благотворителни цели, член на ООН, а не тайно общество. В такива организации Църквата трябва да участва. В "Ротари" членуват и някои български митрополити, като например старозагорският Галактион, видинският Дометиан, а така също и свещеници. Пък и според закона никой не може да ограничава правото ми да членувам в обществени организации. Църковната власт не може да ограничава правата на вярващите и служителите си, защото това е подсъдно. За да разберете, че пак става дума за нещо лично, а не принципно, ще кажа, че "Ротари" - Германия, и "Ротари" - Варна, ще вземат участие в изграждането на благотворителен център към храма "Успение на пресвета Богородица" (Малката Богородица) и тук помощта се приема без никакви приказки за това, че ротарианците са масони и т.н. Що за лицемерие?

Между състоянието на държавата и това на Българската православна църква има пряка връзка. Каква е тя според Вас?

Връзка очевидно има. Приличат си в безпомощността да се справят с проблемите. Ще бъде така, докато гражданите и вярващите не се почувстват истински отговорни за всичко, което се случва в държавата и Църквата ни. Защото, както държавата не са само държавниците, а целият народ, тъй и Църквата не са само духовенството, а всички вярващи. Ние като народ сме се справяли вече с подобна ситуация по време на Възраждането ни, сигурно можем да се справим и сега.

Отец Любомир, войната и в буквалния, и в преносния смисъл помага ли да се решат възникналите конфликти?

Не, разбира се. Казват, че и най-лошият мир е по-добър от най-справедливата война. Но има мярка, която не може да се прекрачва. А и войната не зависи само от едната страна. Някои се държат като махленски побойници - каквото и да направиш, искат да те набият. Тогава нямаш избор. Добрата политика винаги оставя приемлив избор за другата страна на конфликта. В политиката трябва да се търсят принципите, а вторачването в личностите сваля нещата на нивото на личната свада.

В Библията има много хубави думи за мира. Обещание за мир имат и всички християни. Но в Библията има и предупреждение, че за нечестивия няма мир. Мирът е вътрешно състояние на духовно равновесие. Преди да стане обществен или политически, той е наше лично притежание. От този вътрешен мир зависи мирът в нашия свят и живот.

Наближава времето, когато в България, а и във Варна, ще посрещаме Негово светейшество патриарха на Русия Алексий II. Как мислите, ще има ли пречки да се осъществи тази ВИП-визита?

За Русия сме от значение като бивши съюзници и настоящи партньори. Естествено е вниманието ѝ да съответства на нашето отношение към нея.

*Публикуваме с малки съкращения интервюто на Олга Боева с отец Любомир Попов във в. "Черно море"

© Copyright Mediapool