Наследниците на цар Борис ІІІ продават къщата си в град Баня край Карлово за 2.5 млн. евро. Това става ясно от обява на руската фирма "Руски аукционен дом" (Российский аукционный дом).
В обявата имотът е представен като "царска резиденция със собствен минерален извор". Продава се парцел с площ от 9500 кв.м със сгради с обща площ 1000 кв. м. Посочено е, че къщата е паметник на културата, не може да бъде събаряна, а фасадата ѝ - променяна.
Имотът се рекламира с "прекрасен парк", в който дърветата са били посадени още по времето на цар Борис III. Къщата е обитаема, има персонал, а "синът на цар Борис – Симеон, често я посещава с роднините и гостите си", е посочено още в обявлението. В имота има минерални извори, които може да се ползват за лечебни цели.
В обявата пише, че в близост до имота се намира винарната "Розова долина", която е "известна с това, че по времето на СССР е доставяла вино за политбюро на ЦК на КПСС и лично на Леонид Брежнев".
Винпромът и още 65 хил. кв.м земи с минерални извори могат да бъдат купени заедно с къщата, като те са собственост на същия продавач, се посочва в обявлението. Името на продавача не се споменава, а е посочено само, че е акционерно дружество.
Къщата на цар Борис ІІІ в Баня, който по времето на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски през 2002 г. беше обявен за град, е построена във възрожденски стил. Тя е с голям чардак, прозорци с кепенци и голяма дървена порта. Интериорът също е съобразен с най-доброто от възрожденските традиции за обзавеждане - миндери, ръчно везани възглавници и покривки.
Сред публикуваните снимки на имота е и подаръкът от президента Владимир "Путин на царя Симеон", както пише на снимката. Той е гарафа с имперския герб на Русия.
Царската резиденция в Баня има още две по-малки сгради, предназначени за гости и прислугата. Архитектурният проект е на известния архитект Иван Васильов.
На сайта на "Руския аукционен дом" се продават още 12 недвижими имота в България, като по-голямата част са ваканционни имоти или проекти за тях на морето. Сред имотите има и мебелна фабрика в Кюстендил за 4 млн. евро, винпром в Пловдивска област за 5.1 млн. евро, терминал за нефт и газ край Варна за 2.4 млн. евро, както и малко летище край Карлово за 1.8 млн.евро.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
35 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
ШАПШАЛ!!! Да си продава дворец в сърцето на баш града на градовете Карловско, ЦЦЦЦЦъ, пу майка му стара, язък нема са свъртът тия царе в та шибъна държава, ...
Щом този мошеник напуска, бъдещето на България няма да е розово. За това разбира не се са виновни колонизаторите на България, а Русия, Путин и КГБ...
Не я продава царчето, а неговите господари, които той явно е завлякъл. Това "Руски аукционен дом" съвсем ясно показва това. И*ахти държавата, щом тоя беше министър председател...
РУСКАТА ПОЛИТИКА НА БАЛКАНИТЕ
Публ. във в. „Работнически вестник“. София, 1 март 1916 г., с. 1.
Русия понесе тежки и съкрушителни поражения на бойните полета ала тя не ги чувствува тъй болезнено, както катастрофата, която претърпя нейната вековна завоевателна политика на Балканите от въоръженото минаване на България в лагера на централните сили. В Нар[одното] събрание мин[алата] седмица правителствените оратори заявиха гръмогласно, че между Русия и България е изкопана пропост, че на руското влияние …
в нашата страна, а след., според както се развиват събитията, и на Балканите е положен черен кръст. Това се съзнава очевидно и в Петроград и за това руските политици дават публичен израз на дълбоката съкрушимост, която изпитват поради фалимента на руската експанзивна политика на Балканите.
Меродавният петроградски в. „Новое Время" злъчно атакува министъра на външните работи Сазонов за неговото несъстоятелно експозе по външното положение и, спирайки се главно на въпроса за България, пише:
„Главният интерес в речта на г. Сазонова се отнася в точките си за България. След ужасното крушение, което руската дипломация претърпя в София, г. Сазонов не беше говорил в Государствената Дума. За това с един особено болезнен интерес се очакваше да се чуе, как руския министър на външните работи ще обясни загубата на такова, както й се струваше, вярно и исконно руско достояние, като оросената с нашата кръв България. Государствената Дума беше твърде разочарована, когато узна, че г. Сазонов няма с какво да обясни своето фияско. Той открито заяви: готов съм да призная, че за да достигне своите цели, руската дипломация трябваше да избере не най-краткия и най-верния път. Своевременното заемане пристанищата в Черно море и Дедеагач можеше да повлияе на психиката на българския народ.“ Г. Сазонов не каза едно: защо това не е станало? Защо руската дипломация, която повече от всички други дипломации е несъмнено най-отговорната за софийската трагедия, едвам сега е съобразила, че подсказваните от руската преса енергични мерки по отношение на България са били най-верните и най-бързите пътища? Кой ще отговаря за това, че беше избран не най-верния и не най-краткия път! Достатъчно удовлетворение за народната съвест явява ли се факта, че министъра на работи се изправя пред народните представители и говори: „простете, аз избрах лош път!"
По-нататък „Новое Время" пише защо не са публикувани досега всички дипломатически документи за България. „Всеки, който е имал случая малко много да разглежда цветните дипломатически книги знае една проста истина: дипломацията, която се счита права, печати документите, а дипломацпята, която знае, че тези документи ще я компрометират, говори за „ненастъпилия още момент", когато ще бъде възможно.
В. „Новое время'' се възвръща на изказаната от Сазонова мисъл, че българската опозиция, благодарение на своята неорганизираност, е била един слаб посох, на който не е могла да опре дейността си руската дипломация", напада Сазонова, който „със своята нерешителна политика безмерно отслабил българските русофили" и „дезорганизирал дейността им" и се спира на последното заявление, че Сърбия е поискала да нахвърли войските си срещу България в момента на нейната мобилизация и че Русия, респективно г. Сазонов, е попречила на този план, защото се е опасявала, че в такъв случай Гърция щяла е да се откаже от съюзническата си помощ по гръцко-сръбския договор. „Н[овое] Вр[емя]" завършва: „Но Гърция и без това се отказва?! Значи руския съвет унищожи последния шанс на сърбите и все пак се оказа неверен. Г. Сазонов не се смущава от това. За него текстът на сръбско-гръцкия договор стои по-високо от реалните резултати: от канцеларско гледище той е прав, тъй като руската дипломация не е могла да предвиди коварството на крал Константина. Казват, че дипломацията е създадена да уведомява страната си за предстоящите действия на други държави. Очевидно тази задача се игнорира от м[инистъ]ра на външните работи. Той вчера категорически заяви, че ние не сме могли да предположим оставката на Венизелоса и, че той не вижда в това никаква грешка.
Руската дипломация е принудена днес да признае, че в нейните намерения, още преди намисането на България във войната, е било да окупира Черноморските ни пристанища и брегове, а нейните съюзници в същото време и в съгласие с Русия се готвели да окупират Дедеагач. По тоя начин руската дипломация се е надявала, че ще произведе нужното давление върху „психиката" на българите и най-главно, ще окаже на своите оръдия в България, русофилските партии, очакваната от тях подкрепа, за да се завлече цяла България подир Русия. И сега руската дипломация съжалява, че не е прибягнала до тия крути и решителни мерки, които, тя вярва, биха могли да дадат за нея по-добри резултати от следваната до септември м. г. политика.
Когато само преди година-две ние доказвахме завоевателните намерения на Русия спрямо България и Балканите; когато ние разкривахме тайните дипломатически документи и договори, които ясно уличаваха намеренията на Русия да завземе Варна и Бургас, щом нейните интереси на Балканите изискват това; когато ние посочихме и на бивши правителства, на отговорни министри, които са сключвали тайни договори с Русия за предаването на българските пристанища и поставяне на българската армия под руско командуване по силата на подписани конвенции - тогава господата държавни мъж от русофилските партии надуто отговаряха: „това са нелепости".
Ние бихме желали днес, когато всичко казано от нас се потвърдява от самата руска дипломация, щото русофилите да ни отговорят: нелпости ли бе да се разкриват техните задкулисни сделки с руския деспотизъм или бе предателство да се продават българските пристанища и независимостта на България зад гърба на българския народ.
Но тайните договори и конвенции с големите държави винаги са криели в себе си опасността да бъдат пожертвувани върховните жизнени интереси на нацията. Страшните унищожителни изобличения на руската предателска политика в България носят едно скъпо поучение за българския народ.
Публ. във в. „Работнически вестник“. София, 1 март 1916 г., с. 1.
ММММДААА,маймуни с трици се не ловят.А иначе Симо го употребиха мнооого удобно.Понеже в 2001 Бегето вече отлепи от дъното и тръгна.Реформите,които КОСТОВ направи,т.е.техният резултат се усети при следващото правителство.Естествено при него в четирите години,когато дърпаше Бегето с титанически усилия,тоя резултат не можеше да се види,ама пак животът на хората беше що годе далеч по-лек от тоя,който стана при Симо и след Симо.
Какво изкяри Симо от целата тая дауавеуа с полъгването на българския народ …
да хване кривия път?Ами види се,че не е изкярил кой знае колко много.Що под път и над път му удрят секирата,значи и той,гладният испанец беше употребе,избачкат,издъffкан и издухан.Що за цар е това?Или царят е бил друг,ТОЯ,който го докара и употреби.
За тая дъсчена две-тристайна постройка два и половина мил.(и то не долари,а евро)-явно симо и наследници преди да ги изкат тия пари са се нашмъркали с тревичка.Та тва не струва и 25 хил.евро,а с околния имот айде там 2-3 пъти повече. Но...,толкова ли е наивен и глупав руснакът?Ще падат пазарлъци,ако някой гризне на въдичката на тия испански мошеници.Най-много да им се присмее.
А дали това не е договорената допълнителна премия от КГБ?
Tozi pomiar nikoga ne e bil "zar" na Balgaria za da go narichat zar ili semeistvoto mu zarsko! V koi Moment tochno se e zaklel pre konstizuziata, koeto e zadaljitelno uslovie za da se naricha zar.
„Тa тoз г-н д-p Пeтъp Cтoянoвич" автор на 25 въпреки министърският поучителен тон до автора на 24 е добре да не подменя темата по комунистически. Оставям настрана учтивият тон на г-на доктора министър от кабинета Орешарски, а имено .."24, зoмбиpaн cи дo oглупявaнe." си позволявам да му посоча, че . "Поне блясъкът им е безспорен." е много спорен ПОНЕ ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ! Много, много не ме интерсуват съдбите на Кобургите по света с които е счел г-н доктора "експерт" Стоянович да ни занимава. Интерсуват …
ме последствията която ни навлякоха! И е добре като пожелание г-н доктора да спазва елементарна учтивост по простата причина, че простащината е знак на слабост. И още една препоръка тъй като виждам,че си е написал научната титла 'доктор' г-н министъра от кабинета Орешарски, проверявай си фактите! Напр. ген Никола Иванов, командира на Втора армия превзела Одрин бива преместен веднага след победата, на някакъв глух пост. Разбира се от цар Фердинанд, който му завидял. очевидно! Като член на кабинета на човек като Орешарски се чудех първоначално защо пишете възторжено за Кобургите и после се сетих, че и двамата, Симеон Кобурготски и Орешарски са "от един дол дренки"! Да са живи и здрави да доживеят историческо добро оплюване!
КРАХЪТ НА РУСКАТА ПОЛИТИКА
„Работнически вестник“, София, 25 април 1913 г., с. 1.
От дълги не десетилетия, а от векове насам, деспотическа Русия преследва на Балканите завоевателни цели и винаги тя е умеяла да прибуля тия си цели от погледите на балканските народи. Руската дипломация всякога с успявала да омотава своите истински стремежи в една гъста мрежа от интриги и сплетни. Под булото на „освободителната" си мисия, деспотическа Русия е преследвала с неуморима упоритост, чрез една безпирна, скрита, …
подземна работа своите завоевателни домогвания.
Но Балканската война, провокирана от самата Русия, дойде да дигне кулисите, зад които до сега руската дипломация вършеше своята отровна и разрушителна работа на Балканите. Войната развърза непредвидени сили, които припречиха намеренията на Русия, объркаха и изобличиха нейната дипломация и подготвиха едно страшно съкрушающе поражение на руската политика на Балканите.
Но тогава, когато трясъка и шума на това поражение изважда балканските народи от вековните заблуждения и суеверия за „освободителната" мисия на Русия, българските властници продължават да поверяват съдбините на България в ръцете на същата тая Русия. Преди десет дена министър-президента, Гешев, протелеграфира в руската преса решението на българското правителство да предостави на Русия изравнението на сръбско-българския конфликт. Оня ден правителствените вестници потвърдиха същото.
Но може ли Русия да бъде желания арбитър между балканските народи, който ще внесе умиротворение в тях и осигури свободата им? Не е ли една лудост, ако не е едно престъпление, да се търси мирът и свободата от тая същата Русия, която винаги е сеяла вражда между балканските народи, за да пожъне осъществени завоевателните си стремежи на Балканите?
Русия не желае и не може да желае националната независимост на балканските народи, защото това би означавало сама да създава прегради в пътя си към Цариград и Дарданелите.
Но по същата причина Русия винаги е била и днес е против истинското национално обединение на балканските народи. Защото тяхното национално обединение, възможно само в широките граници на една велика балканска федерация, като осигури завинаги националната им свобода, ще бъде гроб за руските вековни завоевателни планове на Балканския полуостров. От нищо руското правителство не се тъй много страхува, както от трайното и неразрушимо обединение на балканските народи.
Наистина, преди 3–4 години руското правителство спекулираше с идеята за една „балканска конфедерация". Но с това деспотическа Русия преследваше не обединението и независимостта на балканските народи, и закрепяването на разклатения си престиж всред тях, за да може толкова по-успешно да ги задуши в своите железни студени обятия. Рожба на тия руски дипломатически интриги е балканския династически и военен съюз, който не мир и свобода, а война и ново робство донесе на балканските народи. Руската политика, като донесе за балканските народи разоренията и ужасите на войната, посея нови вражди между тях, изостри завоевателните апетити на владеющите над тях маси и така тласна тия народи към нови междуособни и братоубийствени войни.
Но руската политика осуетява не само обединението и независимостта на балканските народи, тя осуетява и отдавна лелеяните мечти на българските патриоти за „Велика България". Русия, която не иска една балканска федерация, защото тя би била непреодолима преграда за нейните завоевателни планове на Балканите, по същите причини не иска и създаването на една голяма, силна и независима България. Руското правителство знае много добре, че една „Велика България", която би играла господствуваща роля над другите балкански държави, би изместила влиянието и ролята на Русия всред тия държави, би се опълчила срещу руските завоевателни планове и би отнела за винаги Цариград – вековната цел на руските царе – от ръцете на Русия.
Ето защо, Русия днес, за голяма изненада и огорчение на българските патриоти, недопуща България да излезе на Мраморно море, отнема й Силистра и насърдчава гърците и сърбите да откъснат колкото се може повече от тялото на „Велика България".
И българското правителство апелира към същата тая Русия да влезе в ролята на върховен и безпристрастен арбитър между балканските народи! От царска Русия, която е създавала и днес пред очите ни създава само вражди и смутове на Балканите, очакват да им донесе умиротворение и справедливост!
Преди осем месеца, в деня на общата мобилизация и в предвечерието на войната, ние писахме (гл. Р[аботнически] В[естник], бр. 255 от 18 септ. 1912 г.):
„Една престъпна измама е, когато българската буржоазия залъгва народните и работнически маси с обещанията на Русия, че тя щяла да помогне на България да излезе от войната по-могъща... Защото историческите факти са пред нас и те установяват, че в 1885 г. това беше Русия, която желаеше поражението на България".
Колко скоро фактите дойдоха да потвърдят напълно нашите думи! Днес вече всеки, който има очи да вижда и уши да слуша, знае, че руското правителство постъпва тъкмо така, както предсказахме ние.
Е добре, едно престъпление, с нищо не изкупимо престъпление е, да се поверяват днес съдбините на българския и сръбски народи в ръцете на същата тая царска Русия, която преди 28 години хвърли тия народи в срамната братоубийствена война. Днес, както и в 1885 година, царска Русия ще донесе не умиротворение, не справедливост, не братство между сърби и българи, а ново взаимно клане и избиване. Защото само като насърчава слабата Сърбия, като къса от тялото на „Велика България", като сее раздори между тях и като ги изтощава – само тъй Русия постига своите собствени планове на Балканите.
Публ. във в. „Работнически вестник“. София, 25 април 1913 г., с. 1.