Царят и Доган в тандем - 101 начина да провалиш една сделка

Ако някой чуждестранен инвеститор чуе историите около все неслучващата се приватизация на Булгартабак и БТК, нищо чудно да ги оприличи на филмите "Страшен филм" 1 и 2.

В момента, когато човек може да си помисли, че вече няма какво да спре дадена сделка, се оказва, че в играта могат да влязат прокуратурата, правителството, парламента, синдикатите, надзорния съвет на Агенцията за приватизация и кой ли още не, който е решил, че не харесва приватизацията.

В България съвсем в реда на нещата е прокуратурата да започне проверка за целесъобразността на една икономическа процедура, каквато е приватизацията, и да спре преговорите. След което въпросът може да бъде отнесен и до съда, който също има право да преценява добра ли е цената, за която се продава фирмата. Управляващите могат да променят законодателната база, на която се основава сделката, а синдикатите могат да кажат, че предпочитат работниците да получат две, а не 16 заплати, при предсрочно освобождаване

Независимо как се развива действието обаче, в един момент премиерът Симеон Сакскобургготски приема в кабинета си лидера на коалиционния партньор ДПС Ахмед Доган. Без особени усилия може да се предположи, че диалогът между двамата започва с думите на Доган как без неговите 20 гласа няма парламентарно мнозинство, а партията му не се притеснява от предсрочни парламентарни избори. Вероятно лидерът на ДПС и да намекне, че това не се отнася за НДСВ, която според социологическите проучвания е вече трета политическа сила. След това се прави заключението, че сделка за Булгартабак не трябва да има, а БТК трябва да бъде купена не от първия, а от втория в класацията, тъй като той е "Коч холдинг" - "Тюрк телеком".

Точните думи на министър председателя не са от особено значение. По-важното е, че след известен размисъл той явно се огъна на натиска на Доган, за да запази управляващата коалиция. Дали е договорил и нещо друго, остава да видим през следващите седмици. Засега обаче не се е чуло Турция да обмисля възстановяване на доставките на електричество.

Не трябва да се пропусне и уточнението, че официално за тези среща ще бъде съобщено от правителствената информационна служба като за нещо нормално, което се случва редовно. Ще бъде получена изключително смислената информация, че са разисквани теми, по които нищо не може да се каже, защото те се обсъждат.

Практиката по сделките за Булгартабак и БТК показва само едно. От две години в България купувач на голямо предприятие не се избира от Агенцията за приватизация, а от Ахмед Доган, който има перфектното политическо оръжие, за да насочи в необходимата посока царското благоволение.

Разликата между АП и Доган е, че в първия случай има описана процедура за подаване на оферти и класиране според процедурата. А във втория тя е тайна. Може би именно това я прави и толкова ефективна.

Проблемът е, че чуждестранните инвеститори са свикнали да участват в ясни и прозрачни конкурси и търгове, а не в сенчести преговори. Ако сегашната практика продължи и с предстоящите сделки в енергетиката, на правителството ще му бъде изключително трудно да привлече кандидат-купувачи.

По-добре е официално да бъде обявено, че печелившите се оповестяват от Ахмед Доган, а Агенцията за приватизация да бъде закрита.

Така ще се спестят безумните опити на депутати и министри, които през последните месеци твърдяха че провалът е "неосъществен успех", "предотвратена гражданска война", "защита на работните места". И в сделките за Булгартабак и БТК "лошите" се оказаха купувачите, които дойдоха с желание да развият компаниите, да ги направят по-печеливши и след това да ги продадат на други собственици.

По тази логика добрите би трябвало да са политиците, които спирайки приватизацията, отрязаха възможностите за сериозни инвестиции и си запазиха инструментите чрез свои хора в бордовете да събират комисионни по изпитаната схема "вход-изход".

Опитът на управляващите да убедят хората, че неправейки приватизация, защитават интересите на държавата и законноста, постигна своеобразен връх с набързо приготвените мотиви на надзорния съвет на Агенцията по приватизация по сделката за БТК.

Тъй като надзорниците не могат да преценяват целесъобразността на сделката, а само нейната законосъобразност, те се насочиха към откриването на правни пропуски. И ги откриха, но си замълчаха по въпроса кой носи отговорността. Ако надзорниците са прави, отговорност трябва да поеме изпълнителният съвет на ведомството начело с изпълнителния директор Илия Василев. Какво обаче би станало, ако "Вива венчърс" атакува и спечели във ВАС дело срещу решението? Това вероятно ще стане ясно през следващите няколко месеца.

Надзорниците казаха, че не са парафирани документи, които са неразделна част от сделката като акционерното споразумение, устава на БТК, договора за доверителна сметка и гаранционното споразумение. Самия факт обаче, че те са вкарани в надзорния съвет показва, че по тях има съгласие. Основното в случая е, че те са неразделна част от приватизационния договор, а той самият е парафиран.

Не е логична и забележката, че акции от БТК ще придобият офшорни компании, защото към момента на сключване на сделката купувач щеше да бъде регистрираната във Виена "Вива венчърс". Всяко последваща промяна на собствеността щеше да бъде възможна само след съгласието на Агенцията за следприватизационен контрол.

Надзорниците не сметнаха за приемлив факта, че задължителните инвестиции от 450 млн.евро са разсрочени за срок от пет години и голяма част от тях са заложени през четвъртата и петата година, когато вече няма да има забрана "Вива венчърс" да продава акциите на БТК.

Неизвестно защо се пропуска факта, че срокът за инвестициите е променен от 2006 на 2008 г. от самата Агенция за приватизация.

Надзорниците са преценили, че АП е превишила правомощията си, като е задължила БТК да не взема решение за разпределянето на дивидент за 2002 г. преди приключването на сделката. Според източници от министерството на финансите и този довод не е издържан, защото този текст е бил записан след вземане на становища както от ведомството на Милен Велчев, така и от министерството на транспорта и съобщенията.

Към всички тези изключителни "непоклатими" мотиви премиерът Симеон Сакскобургготски прибави и този, че е важно да бъдат запазени максимално работните места в БТК.

Няма да разсъждаваме над темата дали целта на управлението на едно предприятие е постигането на максимална ефективност на труда или назначаването на колкото е възможно повече работници. Това е толкова елементарно, че е обидно човек да си губи времето с него.

Само ще припомним, че в унгарския телеком МАТАВ работят малко над 12 хил.души (страната е малко по-голяма по население и малко по-малка по територия от България), а "Вива венчърс" обеща да съкрати 6 500 от общо 25-те хиляди служители на БТК.

Може да се каже още много по темата коалиционна приватизация НДСВ-ДПС, но вече става безсмислено. След провала с Булгартабак и БТК, чуждестранните инвеститори ще предпочетат всеки, дори "Страшен филм", пред самолетния билет за София.